Ханс Дитрих Геншер: Един ден по целия свят може да цари демокрация

Ханс Дитрих Геншер за шансовете на демокрацията

Ханс Дитрих Геншер беше министър на външните работи на Федерална република Германия в периода 1974-1992 година. Като външен министър Ханс Дитрих Геншер е преговарял с много деспоти, за да предотврати възможна война. Геншер се е запознал с Хосни Мубарак, когото той е станал вицепрезидент на Египет и през годините двамата поддържат приятелски отношения. В интервю пред вестник „Зюддойче цайтунг” либералният политик Геншер нарича развитието на приятеля си Хосни Мубарак „болезнено”. Въпрос: Г-н Геншер, спомняте ли си за октомври 1981 година, когато гледате изображения от Египет? Ханс Дитрих Геншер: Много често. По онова време бях на път от Пекин за Бон. Пилотът ме събуди и ми предаде съобщението, че президентът Ануар Садат е убит. Помолих го да поиска разрешение за кацане в Кайро. Което беше отхвърлено. Летището е затворено, въведено е извънредно положение. Обадих се на германския посланик, за да се обърне към вицепрезидента Мубарак. Той разреши кацането. Вие вече познавахте Мубарак? Да, години преди това Ануар Садат се беше обърнал към мен. Има един способен човек, офицер от военновъздушните сили, иска да го направи вицепрезидент, но Западът не го познава. Дали можех да го представя публично? Този човек беше Мубарак. Оттогава и от срещата онази вечер в Кайро се разви едно добро човешко отношение. Следователно Хосни Мубарак Ви посрещна като първия чуждестранен политик след атентата срещу Садат. Да, пътувах през безлюдния град към частния му дом. Ръката му беше превързана. Мубарак се опитал да предпази Садат от куршумите, при което ръката му е била простреляна. Какво почувствахте в дните на революцията при вида на Мубарак, когато се излъчваха кадри по телевизията? Видях един човек, който не може да оцени правилно ситуацията в страната си. Египет преживява революция. Народът издига своя глас, иска да постигне свобода и демокрация по мирен начин – какъвто беше случаят в Европа през 1989 година. Никой не може да пренебрегне повика за свобода. Нито в Египет, нито някъде другаде. Пронизва ли Ви болка, когато някой, когото характеризирате като приятел, е наричан автократ и тиранин? Болезнено е, когато едно многообещаващо начало завършва така. Мубарак продължи с решителност мирната политика на Садат и беше загрижен постоянно за мира между Израел и палестинците. За съжаление възможностите, които Садат и Мубарак създадоха за разрешаването на израелско-палестинския конфликт, не бяха използвани. Състоянието на правата на човека в Египет не представляваше голям интерес за Вас? О, напротив, но тук стигаме до факта, че възлагах големи надежди на Мубарак за модернизацията, отвореността и демократизацията. Първият въпрос за мен винаги е бил: как можем да предотвратим войната? А вторият беше: какво мога да направя отвън, за да осъществим нашите основни ценности? И двата въпроса могат да се реализират само с помощта на тези, които имат властта. Аз се включих активно в най-голямата инициатива за човешки права в историята, именно тази на Конференцията за сигурност и сътрудничество в Европа (Хелзинки 1975 г.). Но и тя стана възможна само с подписите на Леонид Брежнев и Ерих Хонекер. Вие сте водили преговори с много деспоти. Трудно ли Вие се удаваше това? Понякога свиваш ръката си в юмрук в джоба на панталона. Добрите контакти с автократи са предпоставка за външната политика? Естествено, волята за съзидание изисква готовност за разговори. Това е в сила за случаите, когато искам да премахна ядрените оръжия или да защитавам световния климат, когато искам да помогна на хората в нужда и на хората, изпаднали в отчаяние. Днес по-трудно ли е, отколкото в годините на Вашия управленски мандат, да се опишат задачите и целите на външната политика? Не, по моето време като министър на външните работи от 1974 до 1992 година решението на германския въпрос се разглеждаше като най-сложният от всички въпроси на външната политика, и то до 1990 година. Днес, разбира се, задачите са други: как да създадем световен ред, който да се възприема навсякъде като справедлив? Тоест, един световен ред на мира. Наложително ли е за Запада да настоява за демокрация в страните, които са управлявани от авторитарни режими? Да, наложително е. Така, както в миналото направихме това с успех в Европа. Разбира се, политическите системи са зависими и от културните обичаи и традиции на една страна. Но правата на човека трябва да са валидни навсякъде, включително и социалните и икономически права на човека. Всички страни ли са в еднаква степен годни за демокрация? Някои хора отричат на Египет това право. Това е израз на елитарна арогантност. Достойнството, желанието за свобода и справедливост е вродено във всеки човек. Който отрича зрелостта за това на другите народи, създава образи на врага и отравя сърцата и умовете на хората. Това, че демокрациите могат да бъдат формирани по различен начин, е свързано с тяхната история и култура. Тоест, Вие вярвате, че един ден по целия свят може да цари демокрация? Да, дори и ако това изглежда различно във всяка отделна страна. Превод: Господин Тонев: със съкращения от вестник „Зюддойче цайтунг”; Снимки: rp-online.de; ghazi-twal.de;