Ханс Дитрих Геншер: Един ден по целия свят може да цари демокрация

Ханс Дитрих Геншер за шансовете на демокрацията
Ханс Дитрих Геншер беше министър на външните работи на Федерална република Германия в периода 1974-1992 година. Като външен министър Ханс Дитрих Геншер е преговарял с много деспоти, за да предотврати възможна война. Геншер се е запознал с Хосни Мубарак, когото той е станал вицепрезидент на Египет и през годините двамата поддържат приятелски отношения. В интервю пред вестник „Зюддойче цайтунг” либералният политик Геншер нарича развитието на приятеля си Хосни Мубарак „болезнено”. Въпрос: Г-н Геншер, спомняте ли си за октомври 1981 година, когато гледате изображения от Египет? Ханс Дитрих Геншер: Много често. По онова време бях на път от Пекин за Бон. Пилотът ме събуди и ми предаде съобщението, че президентът Ануар Садат е убит. Помолих го да поиска разрешение за кацане в Кайро. Което беше отхвърлено. Летището е затворено, въведено е извънредно положение. Обадих се на германския посланик, за да се обърне към вицепрезидента Мубарак. Той разреши кацането. Вие вече познавахте Мубарак? Да, години преди това Ануар Садат се беше обърнал към мен. Има един способен човек, офицер от военновъздушните сили, иска да го направи вицепрезидент, но Западът не го познава. Дали можех да го представя публично? Този човек беше Мубарак. Оттогава и от срещата онази вечер в Кайро се разви едно добро човешко отношение. Следователно Хосни Мубарак Ви посрещна като първия чуждестранен политик след атентата срещу Садат. Да, пътувах през безлюдния град към частния му дом. Ръката му беше превързана. Мубарак се опитал да предпази Садат от куршумите, при което ръката му е била простреляна. Какво почувствахте в дните на революцията при вида на Мубарак, когато се излъчваха кадри по телевизията? Видях един човек, който не може да оцени правилно ситуацията в страната си. Египет преживява революция. Народът издига своя глас, иска да постигне свобода и демокрация по мирен начин – какъвто беше случаят в Европа през 1989 година. Никой не може да пренебрегне повика за свобода. Нито в Египет, нито някъде другаде. Пронизва ли Ви болка, когато някой, когото характеризирате като приятел, е наричан автократ и тиранин? Болезнено е, когато едно многообещаващо начало завършва така. Мубарак продължи с решителност мирната политика на Садат и беше загрижен постоянно за мира между Израел и палестинците. За съжаление възможностите, които Садат и Мубарак създадоха за разрешаването на израелско-палестинския конфликт, не бяха използвани. Състоянието на правата на човека в Египет не представляваше голям интерес за Вас?