С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на съдържанието и анализиране на трафика. Подробна информация
Търсене

Гюнтер Нетцер: Футболът е траур, драма, страст и щастие от най-висока степен

Автор: Съставител: Господин ТоневСнимки: wdr5.de; zdf.de; bildershow.weltfussball.de; tagesspiegel.de; zdfsport.dе;
Гюнтер Нетцер: Футболът е траур, драма, страст и щастие от най-висока степен

Гюнтер Нетцер – първата поп звезда на немския футбол

Гюнтер Нетцер беше първата поп звезда на немския футбол. „Футболът е траур, той е драма, той е страст, той е щастие от най-висока степен” – заявява дългокосият футболист. Специалистите и запалянковците в Германия го посочват за най-добрия плеймейкър в историята на Бундеслигата.

Нетцер е екстравагантен и като футболист, и като човек – носеше дълга коса и странни партакеши, караше Ферари, а като футболист се интересуваше и от изкуство, свързваше спорта с изкуството. Гюнтер Нетцер е роден на 14 септември 1944 г. в Мьонхенгладбах, бил е футболист и капитан на Борусия Мьонхенгладбах, по-късно играе за Реал Мадрид и Грасхопър Цюрих.

Става европейски шампион с германския национален отбор по футбол през 1972 г., е през 1974 г. световен шампион на първенството, което се провежда в Германия. Като футболист Нетцер се радва на големи успехи както с Борусия Мьонхенгладбах, така и с Реал Мадрид; той е два пъти шампион на Германия, през 1970 и 1971 г. и два пъти шампион на Испания – през 1975 и 1976 г. След чуждестранните гастроли Нетцер завършва като 33-годишен кариерата си на футболист.

През 1978 г. става мениджър на Хамбургер Шпорт-Ферайн. Гюнтер Нетцер е женен и е баща на една дъщеря. Впечатляващо е, че като футболист Нетцер е носел обувки с номер 47.

Netzer At Real Madrid

С неподражаемия си стил на футболния терен и дългата си развята коса Гюнтер Нетцер е култова фигура в немския и международния футбол. Той помни думите на треньора Ернст Хапел: „Искам винаги да печеля всичко и ако това не става, то поне останалата част.” Една щура мисъл.

Едно качество винаги е отличавало Нетцер, както признава бившият плеймейкър на Борусия Мьонхенгладбах: „Мога много добре да делегирам права на другите. Голямо изкуство е да имаш по-добри хора около себе си.” „За мен да играя футбол беше най-висш приоритет. Борусия Мьонхенгладбах беше станал кръв и плът за мен.

Най-голямата ми радост беше да мога да практикувам това, което изграждахме крачка по крачка. С един великолепен треньор, Хенес Вайсвайлер, който ни водеше” – изповядва се Гюнтер Нетцер. „Футболът беше всичко за мен, останалото – второстепенни, маловажни неща. Повярвайте ми, по-рано имаше чудесни футболисти, които по-късно в живота станаха бедни. Днес се случва точно обратното - дори посредствени професионалисти постигат благосъстояние, което не заслужават.”

G Netz 3

Във времето на активната си спортна дейност Гюнтер Нетцер въплъщава динамичния човек, бонвивана, който се възползва от свободата си както на футболния терен, така и извън него. С буйна, развята като грива коса той поемаше командването на терена, даваше точни до милиметър пасове и забиваше с фалц преки свободни удари в горния ъгъл. Знаменита остава победата с 2:1 на родния му клуб Борусия Мьонхенгладбах срещу ФК Кьолн и легендарната смяна в продълженията на финалния мач за купата на Германия през 1973 година на Рейнщадион в Дюселдорф.

Треньорът Хенес Вайсвайлер не пуска Нетцер в основния състав, по време на мача отива и настоява Нетцер да влезе и да помогне на отбора, но той отказва. В продълженията, след 90 минути на разгорещена битка и равен резултат, Нетцер става, отива до треньора Вайсвайлер и му каза: „Ще играя” и сам прави смяната си. Нетцер: „Преди продълженията на мача почти сам си направих смяна – нещо нечувано. Бях известен като отличен изпълнител на преки свободни удари, но тогава ми се удаде злополучен силен удар с левия крак, който ... влезе в мрежата. Беше лудост, която и до ден днешен още не съм проумял”.

Тогава, след двоен пас с Райнер Бонхоф, той стреля към вратата, един несполучлив като изпълнение удар за техничния Нетцер, за който той още се срамува, но топката влиза във вратата. Това е неговият прощален подарък преди заминаването за Реал Мадрид. В деня след мача Нетцер е в Мадрид, където русокосият футболист с дългата коса, заедно с Паул Брайтнер, оповестява германската ера в Кралския клуб.

G Netz 4

В националния отбор Нетцер се конкурира с тогавашната звезда на ФК Кьолн Волфганг Оверат за поста плеймейкър на отбора. Докато през 1972 г. футболистът на Борусия Мьонхенгладбах е титуляр по време на победното Европейско първенство, две години по-късно, при триумфа на Световното първенство по футбол в Германия, почти през цялото време Нетцер седи на резервната скамейка. „Винаги съм казвал, че Волфганг Оверат е по-добрият играч за националния отбор, а аз за Борусия Мьонхенгладбах.

Националният отбор не е бил моя обявена цел, не съм се стремял към него. Винаги търсех радостта си в клуба, там бях по-добрият” – твърди Нетцер. „Националният отбор е отличителната рекламна табела, тогава човек става известен по целия свят. Това не можеше да бъде постигнато с клуб като Борусия Мьонхенгладбах, въпреки резултата 7:1 срещу Интер Милано, въпреки финала срещу Ливърпул в турнира за носителите на национални купи. Но това нямаше никакво значение за мен.  Аз никога не бях, колкото и странно да звучи, обсебен от идеята да играя голяма роля в националния отбор. Никога не съм имал това упорито и ожесточено честолюбие и амбиция”.  

G Netz 5

Наричаха Гюнтер Нетцер бунтар, който играе футбол. Но от политическа гледна точка никога не е бил бунтар, както твърди и самият той. „Никога не съм държал в ръцете си библията на Мао като Паул Брайтнер. Разбира се, често спорех с Хенес Вайсвайлер, треньора ми в Мьонхенгладбах, това съм правил, да”. Кое поражда според него уникалността, незаменимостта във футбола? Доверието. Хенес Вайсвайлер му казва веднъж след негово лошо представяне в слаб мач: „Гюнтер, днес даде 40 грешни паса. Искам от теб и в бъдеще да опитваш да дадеш и 41-ия лош пас! Не спирай да играеш рисковано. Дори зрителите да си счупят пръстите от освиркване, аз ще те подкрепям.

Само това доверие ме направи голям, а от това спечели целият отбор”. „Беше твърде глупаво за мен да използвам лактите си на терена и в бизнеса. Впрочем, рано станах бизнесмен, от нуждата изградих добродетел, тъй като Гладбах не можеше вече да ми плаща. Трябваше сам да печеля парите си. За мен футболът беше най-важният приоритет. Разбира се, имало е отклонения и безумия, но в прилично количество. Това все още е част от живота ми. Но е така. Никога няма да порасна, а и изобщо не го искам. През целия си живот бях футболист и до края на живота си ще си остана такъв”.

G Netz 6

„По мое време футболът трябваше да води битка за съществуване, защото се считаше за спорт на пролетарии, от който бизнесмените предпочитаха да се дистанцират” - размишлява Нетцер. „Мисля, че твърде много пари участват в играта. Това не е добре за футбола. Властта попадна в неподходящи ръце, откакто професионалният футболист след края на договора си може да премине в друг клуб без трансферна сума. По-рано трансферните суми бяха обща норма за клубовете, с които можеше да се задържат играчи или да се заменят без загуба на качество. Вместо клубовете, сега играчите взеха властта.

Дори и най-посредствените играчи увеличиха стойността си до неизмеримост. Това не са реални, това са може би виртуални стойности. Понякога се сключват договори вече и с деветгодишни момчета. Това е изродено и отвратително. На тези години родителите и обкръжението са изключително важни. Когато бях мениджър в Хамбургер Шпорт-Ферайн видях как един Мерцедес 300 SL стои пред вратата на един 15-годишен юноша. Момчето още нямаше шофьорска книжка, но колата вече беше там. Само си представете! Всичко това разваля характера.

Футболът се промени, индивидуалните играчи-виртуози вече не са желани. Например, Месут Йозил е класен футболист, но не е предопределен да вземе съдбата на мача в ръцете си и да го реши. Това не отговаря на природата му, днес значение има колективът”.

Съставител: Господин Тонев;

Снимки: wdr5.de; sportschau.de; zdf.de; bildershow.weltfussball.de; tagesspiegel.de; zdfsport.dе;