Гюнтер Нетцер: Футболът е траур, драма, страст и щастие от най-висока степен
Автор: Съставител: Господин ТоневСнимки: wdr5.de; zdf.de; bildershow.weltfussball.de; tagesspiegel.de; zdfsport.dе;
Гюнтер Нетцер – първата поп звезда на немския футбол
Гюнтер Нетцер беше първата поп звезда на немския футбол. „Футболът е траур, той е драма, той е страст, той е щастие от най-висока степен” – заявява дългокосият футболист. Специалистите и запалянковците в Германия го посочват за най-добрия плеймейкър в историята на Бундеслигата.Нетцер е екстравагантен и като футболист, и като човек – носеше дълга коса и странни партакеши, караше Ферари, а като футболист се интересуваше и от изкуство, свързваше спорта с изкуството. Гюнтер Нетцер е роден на 14 септември 1944 г. в Мьонхенгладбах, бил е футболист и капитан на Борусия Мьонхенгладбах, по-късно играе за Реал Мадрид и Грасхопър Цюрих.
Става европейски шампион с германския национален отбор по футбол през 1972 г., е през 1974 г. световен шампион на първенството, което се провежда в Германия. Като футболист Нетцер се радва на големи успехи както с Борусия Мьонхенгладбах, така и с Реал Мадрид; той е два пъти шампион на Германия, през 1970 и 1971 г. и два пъти шампион на Испания – през 1975 и 1976 г. След чуждестранните гастроли Нетцер завършва като 33-годишен кариерата си на футболист.
През 1978 г. става мениджър на Хамбургер Шпорт-Ферайн. Гюнтер Нетцер е женен и е баща на една дъщеря. Впечатляващо е, че като футболист Нетцер е носел обувки с номер 47.
С неподражаемия си стил на футболния терен и дългата си развята коса Гюнтер Нетцер е култова фигура в немския и международния футбол. Той помни думите на треньора Ернст Хапел: „Искам винаги да печеля всичко и ако това не става, то поне останалата част.” Една щура мисъл.
Едно качество винаги е отличавало Нетцер, както признава бившият плеймейкър на Борусия Мьонхенгладбах: „Мога много добре да делегирам права на другите. Голямо изкуство е да имаш по-добри хора около себе си.” „За мен да играя футбол беше най-висш приоритет. Борусия Мьонхенгладбах беше станал кръв и плът за мен.
Най-голямата ми радост беше да мога да практикувам това, което изграждахме крачка по крачка. С един великолепен треньор, Хенес Вайсвайлер, който ни водеше” – изповядва се Гюнтер Нетцер. „Футболът беше всичко за мен, останалото – второстепенни, маловажни неща. Повярвайте ми, по-рано имаше чудесни футболисти, които по-късно в живота станаха бедни. Днес се случва точно обратното - дори посредствени професионалисти постигат благосъстояние, което не заслужават.”
Във времето на активната си спортна дейност Гюнтер Нетцер въплъщава динамичния човек, бонвивана, който се възползва от свободата си както на футболния терен, така и извън него. С буйна, развята като грива коса той поемаше командването на терена, даваше точни до милиметър пасове и забиваше с фалц преки свободни удари в горния ъгъл. Знаменита остава победата с 2:1 на родния му клуб Борусия Мьонхенгладбах срещу ФК Кьолн и легендарната смяна в продълженията на финалния мач за купата на Германия през 1973 година на Рейнщадион в Дюселдорф.
Треньорът Хенес Вайсвайлер не пуска Нетцер в основния състав, по време на мача отива и настоява Нетцер да влезе и да помогне на отбора, но той отказва. В продълженията, след 90 минути на разгорещена битка и равен резултат, Нетцер става, отива до треньора Вайсвайлер и му каза: „Ще играя” и сам прави смяната си. Нетцер: „Преди продълженията на мача почти сам си направих смяна – нещо нечувано. Бях известен като отличен изпълнител на преки свободни удари, но тогава ми се удаде злополучен силен удар с левия крак, който ... влезе в мрежата. Беше лудост, която и до ден днешен още не съм проумял”.
Тогава, след двоен пас с Райнер Бонхоф, той стреля към вратата, един несполучлив като изпълнение удар за техничния Нетцер, за който той още се срамува, но топката влиза във вратата. Това е неговият прощален подарък преди заминаването за Реал Мадрид. В деня след мача Нетцер е в Мадрид, където русокосият футболист с дългата коса, заедно с Паул Брайтнер, оповестява германската ера в Кралския клуб.
В националния отбор Нетцер се конкурира с тогавашната звезда на ФК Кьолн Волфганг Оверат за поста плеймейкър на отбора. Докато през 1972 г. футболистът на Борусия Мьонхенгладбах е титуляр по време на победното Европейско първенство, две години по-късно, при триумфа на Световното първенство по футбол в Германия, почти през цялото време Нетцер седи на резервната скамейка. „Винаги съм казвал, че Волфганг Оверат е по-добрият играч за националния отбор, а аз за Борусия Мьонхенгладбах.
Националният отбор не е бил моя обявена цел, не съм се стремял към него. Винаги търсех радостта си в клуба, там бях по-добрият” – твърди Нетцер. „Националният отбор е отличителната рекламна табела, тогава човек става известен по целия свят. Това не можеше да бъде постигнато с клуб като Борусия Мьонхенгладбах, въпреки резултата 7:1 срещу Интер Милано, въпреки финала срещу Ливърпул в турнира за носителите на национални купи. Но това нямаше никакво значение за мен. Аз никога не бях, колкото и странно да звучи, обсебен от идеята да играя голяма роля в националния отбор. Никога не съм имал това упорито и ожесточено честолюбие и амбиция”.
Наричаха Гюнтер Нетцер бунтар, който играе футбол. Но от политическа гледна точка никога не е бил бунтар, както твърди и самият той. „Никога не съм държал в ръцете си библията на Мао като Паул Брайтнер. Разбира се, често спорех с Хенес Вайсвайлер, треньора ми в Мьонхенгладбах, това съм правил, да”. Кое поражда според него уникалността, незаменимостта във футбола? Доверието. Хенес Вайсвайлер му казва веднъж след негово лошо представяне в слаб мач: „Гюнтер, днес даде 40 грешни паса. Искам от теб и в бъдеще да опитваш да дадеш и 41-ия лош пас! Не спирай да играеш рисковано. Дори зрителите да си счупят пръстите от освиркване, аз ще те подкрепям.
Само това доверие ме направи голям, а от това спечели целият отбор”. „Беше твърде глупаво за мен да използвам лактите си на терена и в бизнеса. Впрочем, рано станах бизнесмен, от нуждата изградих добродетел, тъй като Гладбах не можеше вече да ми плаща. Трябваше сам да печеля парите си. За мен футболът беше най-важният приоритет. Разбира се, имало е отклонения и безумия, но в прилично количество. Това все още е част от живота ми. Но е така. Никога няма да порасна, а и изобщо не го искам. През целия си живот бях футболист и до края на живота си ще си остана такъв”.
„По мое време футболът трябваше да води битка за съществуване, защото се считаше за спорт на пролетарии, от който бизнесмените предпочитаха да се дистанцират” - размишлява Нетцер. „Мисля, че твърде много пари участват в играта. Това не е добре за футбола. Властта попадна в неподходящи ръце, откакто професионалният футболист след края на договора си може да премине в друг клуб без трансферна сума. По-рано трансферните суми бяха обща норма за клубовете, с които можеше да се задържат играчи или да се заменят без загуба на качество. Вместо клубовете, сега играчите взеха властта.
Дори и най-посредствените играчи увеличиха стойността си до неизмеримост. Това не са реални, това са може би виртуални стойности. Понякога се сключват договори вече и с деветгодишни момчета. Това е изродено и отвратително. На тези години родителите и обкръжението са изключително важни. Когато бях мениджър в Хамбургер Шпорт-Ферайн видях как един Мерцедес 300 SL стои пред вратата на един 15-годишен юноша. Момчето още нямаше шофьорска книжка, но колата вече беше там. Само си представете! Всичко това разваля характера.
Футболът се промени, индивидуалните играчи-виртуози вече не са желани. Например, Месут Йозил е класен футболист, но не е предопределен да вземе съдбата на мача в ръцете си и да го реши. Това не отговаря на природата му, днес значение има колективът”.
Съставител: Господин Тонев;
Снимки: wdr5.de; sportschau.de; zdf.de; bildershow.weltfussball.de; tagesspiegel.de; zdfsport.dе;