Проф. Гюнтер Гебауер за футбола като обществен феномен

 Гюнтер Гебауер: Баналното се инсценира като масово забавление

Професор Гюнтер Гебауер е философ, лингвист и спортен социолог. Предлагаме негово интервю с журналисти от вестник „Франкфуртер Рундшау” за съвременните измерения на футбола като обществен феномен. Този разговор с Гюнтер Гебауер е проведен преди години, но за нас е важен като споделени размисли, тъй като фундаменталните промени във функционирането на спорта са неизбежни и за нашето посттоталитарно развитие като общество.

Въпрос: Нагласата „анти” сред футболните фенове се разширява. В много футболни първенства феновете заплашват своите звезди, виковете „милионери-лайнари”, както например в Бундеслигата, са вече почти безобидни. Това може ли да се обясни със социална завист?

Гюнтер Гебауер: Това е само един аспект. Спортът се инсценира все по-силно медийно, създават се истории за герои, които извършват изключителни, необикновени дела. Често това са твърде преувеличени неща за спортистите.

Когато в изкуствения свят на футбола лакираната повърхност губи блясъка си, феновете подивяват?

Това може да се случи. Винаги се оплакваме от комерсиализирания спорт, но спортът например в Англия още в ранните си години е бил свързан с печеленето на пари. Това е една типична представа на средната и горна прослойка, че разкрасяването на нашето съществуване чрез изкуството, любовта и спорта не бива да има нищо общо с парите. Идеализира се статутът на аматьора, спортът и парите се представят отрицателно като обикновен брак.

Това не е ли така?

Как може да се развали такъв брак? Спортът струва огромни пари. Да се прeдставя това като позорен недостатък е израз на раздвоено отношение към спорта, включително и на неговите представители към собствения им продукт. Откакто телевизията стана доминираща медия в областта на прекарването на свободното време, спортът се превърна в рядка стока, която неизбежно се впряга във все по-силни икономически връзки. При това парите в спорта не са най-лошото нещо.

Кое тогава е лошото?

Създава се реалност с голямото участие на апаратите. По този начин спортът добива един много изкуствен характер. Съществува опасност спортът да стане представяно събитие, което не може да има повече отношение към реалността, към собствения натрупан опит.

Затова зрителите реагират на този изкуствен продукт все по-ирационално. Професионализацията и комерсиализацията обаче са в основата на развитието на футбола. Още в 20-те години на миналия век спортните дружества имаха свой собствен имидж.

Хамбургер ШФ (Хамбургер Шпортферайн) твърдеше още около 1900 година, че е един изискан клуб. Някои клубове имат създаден имидж, който представлява фалшива действителност: например Шалке или Дортмунд като клубове на работници. При това основните играчи бяха освобождавани от работа още през 30-те години на миналия век. Но този имидж на миньорски клуб носеше успехи, разбира се, успехите са свързани и с фантастичния футбол, който се играеше.

Не е ли също така безсрамно, когато рекламни агенции използват създаваните с години различни култури на привържениците на клубове за своите комерсиални цели?

Много клубове считат своите фенове за капитал на клуба – също и в икономически смисъл. За клуба обаче е важно да има оригинални фенове като тези на ФК „Санкт Паули” или брутални, използващи насилие фенове като „Реал” Мадрид с неговия дясно-национален блок, който разпространява неофашистко мислене под крилото на клубното ръководство. Групата на привържениците „Север” прилага терор и създава следния имидж: трябва да се пазим от този клуб. Клубът може да се дистанцира, но в действителност печели съзнателно от това. Една особено коварна стратегия.

В немската Бундеслига стадионите се превръщат в увеселителни паркове за платежоспособни зрители. Привлича се нова публика, твърдите, традиционни привърженици се отблъскват. Това уж винаги е подчинено на спортните цели на едно дружество. Е, Ули Хьонес казва, че следва тази стратегия, за да стават по-силни в спортно отношение. За едно спортно дружество, което иска да се развива и в бъдеще, чисто икономически не е приемливо, че трябва да остане вярно на традиционната си публика.

Феновете страдат и от това, че във футболния неолиберализъм изчезват ценности като идентификацията с клуба. Не трябва ли привържениците да се примирят, че в идеалния случай професионалистите показват своята идентификация с клуба на терена?

Един истински фен дава далеч повече от нормалните зрители пред телевизора или от посетителите на стадиона. Той дава нещо от собствената си личност и затова му е позволено да очаква да получи нещо обратно. Тези фенове правят звездите. Производството на светци в спорта става през общността, която създава своите богове. И те знаят това. Ако не се държат така, както се очаква от тях, общността ги лишава от своята благосклонност. Днес героите падат много бързо. Това са много мощни процеси, които се развиват между общностите на феновете и техните звезди.

Професионалният футболист тревожи ли се от разочарованата любов на своята общност?

Ако някой футболист премине от Шалке в Дортмунд, той веднага губи общността си. Въпросът е дали той се сдобива с нова? Ако не намери нова общност, той губи всичко. Играчът наистина ще получава повече пари и ще има може би едно по-добро дружество. Но той е загубил това, което могат да му дадат феновете. Това е безценно и не може да се купи с пари.

Безличността на много професионални футболисти не е ли също и стратегия за предотвратяване на конфликти? Човек не иска еднозначно да се обяви за нещо, тъй като и без това преминава от един клуб в друг и не може да изповядва своето верую?

Едно заявяване на привърженичество може да бъде и истинско. Един играч може да се чувства наистина изключително добре в даден клуб, независимо от парите. Процесите на влюбеност, както би ги нарекъл Фройд, могат да се случат реално. Също и при футболни милионери. В немския футбол това е рядкост. Способността за чувства и характерът са отредени на много малко играчи в Бундеслигата. Що се отнася до емоциите, нашите професионалисти са малко по-сухи. В други страни е ценност, когато играчите дават нещо и в емоционален план. Сред дузината актьори, които имаме в немския футбол, няма много изпълнители с облик. При това копнежът за звезди и оригиналност е необятен.

Посредствени хора като Марио Баслер бяха направени суперзвезди, бяха превърнати в личности с опак характер. Феновете търсят в спорта звезди, които са се отскубнали от посредствеността. Това се усилва от елементите на шоу по телевизията. Затова вече няма спортни предавания, възникнаха смесени форми с характеристики на сапунена опера. Но личностите се нуждаят от неповторимост, като Бекенбауер или Нетцер. Ето защо всяка звезда се опитва да си оформи някакъв типичен репертоар, като използва спортни и артистични постижения.

Баналното постоянно се инсценира във форми на масово забавление, например в спорта или в „Биг Брадър”. Това е един цялостен обществен феномен. Лъкът се опъва постоянно до скъсване, същото се случва и във футбола. Този модел действа там, където зрителите искат да видят нещо повече от футболен мач и това очакване е широко разпространено. Футболът вече не е спорт. Да приемеш това, означава мислене в стари категории.

И ние трябва да се примирим с това?

Колелото не може да се върне назад. Преди 30-40 години спортът беше свързан с целта да се повишават резултатите и с възможността да се печелят пари. Междувременно възникна един конгломерат от спорт, постоянно инсцениране на спортни личности, забавление, търговия, мит, епос и трагедия. Вече не можем да разделим тези неща едно от друго.

Със съкращения от „Франкфуртер Рундшау”;

Превод: Господин Тонев

Снимки: vebidoo.de; bild.de; fansshare.com;