Йохан Волфганг фон Гьоте - „Нощна песен на странника” („Wandrers Nachtlied”)

 Йохан Волфганг фон Гьоте и изящната „Нощна песен на странника”

Публикуваме размисли на Гьоте, които той споделя с литературния си помощник Екерман, както и известното му стихотворение-шедьовър „Нощна песен на странника” („Wandrers Nachtlied”) заедно с музиката, сътворена по този повод от Франц Шуберт.

„Преди малко казахте, че гърците са третирали природата чрез личното си величие, една хубава мисъл, и аз съм убеден, че трябва дълбоко да се проникнем от нея.” „Да, драги мой – каза Гьоте, - до това се свежда всичко. Човек трябва да бъде нещо, за да може да направи нещо. Данте е велик, но той имаше многовековна култура зад себе си. Къщата Ротшилд е богата, но за да достигне до такива съкровища, са били потребни усилията на не един живот. Всички тези неща имат по-дълбока основа, отколкото се мисли...

Но който иска да направи нещо голямо, трябва до такава степен да повиши образованието си, че да бъде годен като гърците да издигне по-ниската реална природа до висотата на своя дух и да превърне в действителност онова в природните явления, което поради вътрешна слабост или външни пречки е останало само намерение”...

„Развитието на човечеството – казах аз, - изглежда е пресметнато с оглед на хиляди години.” „Кой знае – отвърна Гьоте – може би и на милиони! Но нека човечеството да си съществува, колкото иска дълго, никога няма да му липсват пречки, които да му отварят работа, и затруднения, за да развива чрез тях своите сили. По-умно и по-прозорливо то ще стане, но по-добро, по-щастливо и по-дееспособно – не, или може би само на епохи.

Аз виждам да се приближава времето, когато бог няма да изпитва вече никаква радост от човечеството и ще трябва да разруши всичко, за да го създаде отново. Аз съм сигурен, че всичко отива нататък и че в далечното бъдеще е определено вече времето и часът, когато ще настъпи тази епоха на подмладяване. Но дотогава има, разбира се, доста много време и ние можем още хилядолетия да стоим върху тази скъпа нам стара земя, каквато си е, и да се отдаваме на всякакви удоволствия.”

Стихотворението „Нощна песен на странника” („Wandrers Nachtlied”) е красива импресия за човека, търсещ божествено спасение, за всеки един, който е в края на своето странстване (може би в края на своя живот), едно празнуване на универсалното спокойствие. Преводът на български език е направен от Ат. Далчев и Ч. Шишманов.

Über allen Gipfeln По всички чукари Ist Ruh, е тишина, In allen Wipfeln във всички върхари Spürest du долавяш едва Kaum einen Hauch; лъх да трепти; Die Vögelein schweigen im Walde. Птичките спят в гъсталака. Warte nur, balde Ще си отдъхнеш, почакай, Ruhest du auch. скоро и ти.

Франц Шуберт, който се вдъхновявал от поезията на Гьоте, пише музика към стихотворението. Franz Schubert D 768 Wandrers Nachtlied („Über allen Gipfeln ist Ruh” – „По всички чукари е тишина”):

http://www.youtube.com/watch?v=6CUe_h9M9k8&feature=related

„Разговори с Гьоте”, Йохан Петер Екерман;

Наука и изкуство, София, 1966 година;

Снимки: fotocommunity.de - Wandrers Nachtlied von Lars Newald; klosterhaina.de;