Григор Начович: Русофили и русофоби, султанът туркофоб, Ст. Михайловски

Из дневниците на Григор Димитров Начович

Публикуваме откъси от дневниците на българския политик и дипломат Григор Димитров Начович (1845-1920). Григор Начович е един от водачите на Консервативната партия, но по-късно участва в правителствата на Стефан Стамболов, Константин Стоилов и Тодор Иванчов.
 

12 септември 1903 г. Размишления
 

Всичките политически стремежи у нас имат само един пей: егоизма.

Ако стамболовистите са русофоби, причината е, че искат кокалът да остане цял за тях; а ако цанковисти и народняци са русофили; причината е, че искат да задържат кокала за себе си с помощта на руското влияние.

Руското влияние в България се основава върху надеждата да се експлоатира Русия в полза на България, която ние българите ще експлоатираме в полза на джеба си.

Това се доказва и от обстоятелството, че щом някой престане да гложди бюджет някакъв, той изгубва и патриотизма си, особено когато изчерпи единомишлениците си и кредита си. Колко съм чувал, и то не от простолюдието, да викат: пуста опустяла България! Да доде Русия, че да се свърши! и прочие и прочие.

Защо аз съм русофоб? Дали защото ще се изгуби българската народност ако русофилите надделеят?

Ако всичките българе бяха русофили, нямаше да съществува у нас русофилска партия; сегашните такива добиват правото на съществуване от русофобските партии.

Ако тия последните да не бяха съществували, тогава целия народ щеше да е русофобски, защото русофилите въобще щяха да се боят от руските стремежи над България и от егоизъм щяха да им противодействуват.

Аз съм русофоб не защото има русофили в България, които я събличат, но само защото се боя от нашествието на русите в България, от обръщането на последната в руска област.

Къде е злото от едно подобно събитие?

Ако русите бяха били един цивилизован народ, ако в тях и особено в тяхното чиновничество корупцията да не беше била крайна, злочестината от поробването на България не щеше да е много голяма.

Русите обаче ще внесат в отечеството ни не само чиновническия произвол и тирания, но и рушветчилъка, развалата, пиянството и българският народ, вместо да напредне и се цивилизува, както ще стане, ако запази независимостта си, ще стане посмешището на света, както са повечето евреи, ерменци и прочие. Ето защо аз съм русофоб.
 

5 януари 1904 г. - разговор с Негово Блаженство

Нашата политика не трябва да е двоелична и колеблива, да се говори на турците едно, а на комитетите друго. Ако ние се усещаме силни да извоюваме автономията на Македония, ако имаме съюзници около себе си и ако се надяваме на оръжието си, тогава напред. В такъв случай могат да се жертвуват още 50 000 души българе, но да се постигне освобождението.

Ако ли никоя сила не ни обещава ефикасната си поддръжка и ние нямаме възможност да осигурим свободата на Македония и след една успешна война, тогава трябва да се задоволим с реформите на Великите сили и да не позволим по никой начин на комитетите да пречат на тия реформи чрез оръжия и престъпления, а напротив, да помагаме за осъществението на тия реформи и да ги използуваме за развитието и оставането на българския елемент в Турция, като оставим да се подигне по-после отвътре въпроса за по-широки права и автономия.

Изпращането на банди без военна акция от страна на България е едно средство за турците да изтребват българския елемент и да осигуряват безпрепятственото си владение в Европейска Турция по-нататък.

Същата последица ще има и една наша злочеста война с Турция. Султанът ще се  ползува тогава от слабостта на княжеството, за да унищожи във владенията си важността на българския елемент, а това не е мъчно в Македония, гдето народното чувство е още слабо в масата на простото население.


Срещи на политика и дипломата Григор Начович с политика и писателя Стоян Михайловски
 

1904 г. Непоследователност. Размишления
 

Ако се съди по делата на правителството изглежда, като че то се е примирило с мисълта на автономия, в която турският елемент ще има надмощието и се старае да приготви българското население да използува правата, които ще му даде тая автономия, в която турският език ще има първенството.

Македонските комитети обаче не са на това мнение и тяхната надежда е, че българските войски ще изтикат от там турското население, както руските войски  го изтикаха от България и ще предадат властта на тях...

Няма съмнение, че комитетите си имат свои тайни планове; те поддържат в Македония четите, за да налагат властта си сега и за в бъдеще. Може би че като се добие автономията, те ще искат да я унищожат, за да дадат надмощието на българския елемент. В такъв случай ще има чужда окупация, може би на целия Балкански полуостров.
 

Ролята на Великите сили на  Балканския полуостров

Каква е ролята на Великите сили в Балканския полуостров, какво те желаят да постигнат?

Няма съмнение, че Германия се спирала да се запази турското господство над тоя полуостров.

Русия и Австрия не могат да имат други стремеж, освен да си го поделят по един или по-други начин. Австрия като заграби Македония, Русия като тури ръка на източната част.

Италия също ще гледа да грабне поне част от Албания. Франция и Англия ще желаят полуострова да остане на местните народи, но те не биха поместили и най-малкия си пръст, за да постигнат тая цел насила. Те обаче биха ни поддържали в нашия стремеж за автономия.

Всичките други сили не могат, освен да са против тоя наш стремеж и против реформите даже, които биха турили ред в Турция. Те са в полза на поддържането сегашната анархия.
 

Aвгуст 1904 г. - султанът туркофоб

В една аудиенция Султанът ме попита на коя партия принадлежа, на туркофилската ли или на туркофобската. Аз му отговорих, че принадлежа на туркофилската партия. Защо? - попита Султанът. Защото, отговорих аз, само с добри отношения между София и Цариград ще може да се помири Македония и Тракия и ще могат тамошните българи да заживеят честит живот.

– Но каква полза имате от тоя добър живот на българите в Турция?, попита Султана. Аз прямо няма да имам никаква полза от това, но косвено много ще се ползувам, отговорих аз...

- Ти слушай мене, ми отговори Султанът, аз съм по-опитен от тебе и ще ти дам един приятелски съвет. Ти да станеш туркофоб и да се туриш начело на комитетите... Вярвай ме, че ако да не бях Султан в Турция аз щях да стана туркофоб в България, защото хем щях да стана в скоро време богат човек, хем щях да минавам за горещ патриот.
 

12 октомври 1910 г. - среща със Стоян Михайловски

Българинът е индиферентен по религиозните въпроси и към религията; даже за простака, тя е само един обичай, както е обичая да си гледа работата, да се среща с хора, да отива на кръчмата или кафенето. Чудното е обаче, че когато стана дума за друговерец, той изпъква със своята нетолерантност. И нетолерантност е не само простака, но и интелигентния българин. Това забелязах днес и у Михайловски…

Аз вярвам обаче, че и Михайловски, както и другите българи, е религиозно индиферентен, ако не даже и нещо повече. Но щом стане дума за друговерец, тогава той се преобразува на православен фанатик и проповядва кръстоносен поход.

У България католичеството не привлича населението, понеже то е не по-малко тиранично от православието и ако има опасност за последното, то иде от протестантството, което напредва, защото е либерално, защото е, може да се каже, безбожно.

То не налага на човека никакви обряди, придружени с разноски, никакви задължения; кани го, напротив, да отива в църква, да слуша проповеди и да се развива, да обогатява ума си даром. Това е едно предимство, което българина знае да цени.
 

16 октомври 1910 - среща със Стоян Михайловски

Стана дума за изпращане из провинцията лица, които да поучават населението. Той ми отговори: „Безполезно! Хората са индиферентни към обществените работи. Това съм го опитал стотици пъти. Имал съм случай да събирам публика и да й говоря за разни животрептящи въпроси. Слушат ви пет минути, четвърт час и свършено!

След това виждаш, че се прозяват, че дремят, че им си отегчителен, че гледат кога да свършиш, за да ги избавиш от задължението да стоят в залата, която им става все по-отвратителна и която желаят да напуснат час по-скоро…”

Източник: sitebulgarizaedno.com;
снимки: bg.wikipedia.org; lechitel.bg; bulgariasega.com;