Господин Тонев: В какво вярвам!

Господин Тонев: В какво вярвам! 

Вярвам, че в същността си политиката не е мръсна дейност, когато е насочена към общото благо. И в нея доверие могат да получат не само наглите и арогантните.

Не вярвам, че за личността е най-добре да приема света такъв, какъвто е и да се откаже да му въздейства.

Вярвам, че политиката не е всевластна. Нейната задача е да създаде възможности за всички. Хората са различни и имат различни дарби. Политиката е длъжна да отчита тези различия и да не пречи на хората да реализират заложбите си по свой замисъл.

Вярвам, че всички родители желаят децата им да учат в добро училище, което да им даде повече шансове в живота.

Не вярвам в изкореняването на злото и на човешкото страдание, но те могат да бъдат ограничени, а съвместният ни живот – подобрен. Тази цел си заслужава усилията. Защото може да бъде загубена само онази битка, от която си се отказал!

Вярвам, че ако човек има послание към хората, е длъжен да го заяви: „В това вярвам и това е решението, което предлагам.” Вярвам, че Етичният модел на пазарно стопанство може да създаде благосъстояние за всички, да предизвика подем и добруване в България.

Ценностни ориентири: … В християнския персонализъм човек е дете на Бога, а всеки обича детето си. Ние, дори още повече от бащите си, сме привързани към нашата свобода. Но дали сме така привързани към Свободите? Заслепени от собствената си свобода, не успяваме напълно да проумеем, че без големите Свободи губим и традиционната свобода. Егоизмът води до края на демокрацията. Нашата политическа система не може да функционира без гражданско чувство, без размисъла за другия. Нашата демокрация се нуждае от подкрепата на вътрешно присъщи ценности. (Ван Ромпой)

Размисли за свободата: Откъс от романа „Братя Карамазови” на Фьодор Достоевски – легендата за „Великия инквизитор” е притча за тежестта и непоносимостта на свободата,за копнежа да се откажем от нея,за непрестанната и мъчителна грижа на човека да намери някого, на когото да предаде дарената му свобода.

„Нахрани, пък тогава искай добродетели” – това ще напишат на знамето, с което ще тръгнат срещу теб и под него ще сринат храма твой.

Казвам ти, няма човек по-мъчителна грижа от тази, да намери колкото може по-бързо на кого да предаде по-бързо дара на свободата, с който е роден този нещастник. Но овладява свободата на хората този, който успокоява съвестта им. С хляба ти получаваше безспорно знаме: дай хляб и човекът ще се преклони пред теб, тъй като няма по-безспорно от хляба.

Защото на кого се полага да владее хората, ако не на тези, що владеят съвестта им и държат в ръце хляба им?