Господин Тонев: Размисли за преките избори на кандидатите за партийни лидери

Преките избори - едно възможно средство, но не и панацея

Моделът на заемане на ключови позиции чрез допитване до всички членове на съответната партия не е новост, нито най-ефективното решение, а една добра възможност за участие на гражданите в политическите процеси. Прилага се преди всичко от левите и социалдемократическите партии с намерение да се преодолее съществуваща криза на легитимност, като се предостави власт на всички членове да вземат решение за бъдещето.

Но никой не приема такова средство за решението на всички въпроси, за чудодееен метод, който създава ново начало и е смисъл и цел на всяка политическа реформа. С изключение на политическите манипулатори, които търсят чрез този модел на избиране начинът за разширяване на своята лична власт. Интересен е примерът с провеждането на преки избори за определяне на председател на най-голямата лява партия в Европа – Социалдемократическата партия в Германия.

През 1993 година социалдемократите решават да изберат председател на партията си чрез допитване до всички свои членове. Явяват се трима кандидати: Рудолф Шарпинг, Герхард Шрьодер и Хайдемари Зойл. Рудолф Шарпинг печели тези вътрешни преки избори и естествено води социалдемократите на същинските избори за парламент. На тях социалдемократите претърпяват загуба, Шарпинг губи доверие сред своите привърженици, партията избира нов председател и много внимателно прилага в бъдеще този механизъм за решение на персонални въпроси.

Когато пристъпяме към нещо, добре е да прегледаме стореното и написаното за него, за да не отваряме отворена врата. Затова и привеждам примера от Германия. Защото проведените там вътрешни избори са имали тежки последици за организацията, насочили са цялата енергия в една вътрешна битка и в крайна сметка са довели до лош резултат.

Фалшиво е вдъхновението, че механизмът на вътрешни избори едва ли не решава всичките проблеми на една партия. Не трябва да се забравя, че той е просто едно добро средство. Изцяло съмнително е, дали това ще те извади от една тежка ситуация, в която сам си изпаднал.

Защото личността е само функция в политиката, а персоналните състезания не винаги помагат да се укрепят общите позиции. Основното си остава политическото съдържание, то изгражда цялостния образ на организацията, макар и повсеместно да се създава заблудата, че в медийното общество значението на личностите е решаващо.

Няколко са условията, за да бъде механизмът „вътрешни избори” от обща полза. Да има кандидати с различими платформи, които могат да събират хора около себе си. Това не е състезание за един кон, а възможност за участие поне на двама опоненти, които вярват в обективността и равнопоставеността на тази конкурентна борба.

Партийните апарати не могат да вземат страна в това състезание, а признаването на тяхната безпристрастност в изборния процес от кандидатите е задължителен елемент на тази вътрешна надпревара.

Основен е въпросът, дали провеждането на плебисцити от подобен вид е подходящо за ситуацията, в която се намира страната и преди всичко за отношенията в самата организация. Не е случайно, че провеждането на вътрешни избори се решава от политическите органи на съответните партии, за да се прецени, дали това действие е подходящо за времето, в което тече състезателният процес. Вътрешните избори не са универсален ключ, принципът на делегиране също може да бъде добро решение.

Предизвикателство е да се изясни какво всъщност цели провеждането на вътрешни избори във всеки конкретен случай. Дали не става дума да се използва естественото желание на членовете да участват, за да може доминиращата група в партията да си набави липсващата легитимност. Да се домогва и да си присвои власт в такива размери, че да стане недосегаема.

Все въпроси, на които будният гражданин трябва да намира верните отговори, за да не се остави нехайно в ръцете на манипулатори и политически измамници.

Снимка: taz.de;