Господин Тонев: Медийната партия – фалшивата алтернатива

Господин Тонев: Не споделяме илюзията за спасителя, който ще свърши работата

В съвременните условия се наложи една устойчива тенденция - тенденцията на нарастваща индивидуализация на живота. Трудно е вече големи групи от хора да бъдат приобщени трайно към обща политическа ориентация. Съществува изключително силна враждебност към партиите.

Голямото мнозинство от хората не могат да си представят да бъдат членове на каквато и да е партия. Те не искат да се обвързват трайно с обществени организации. Вместо това предпочитат да решават самостоятелно проблемите си, съобразяват се предимно със собствения стил на живот и нямат никакво намерение да се ангажират политически.

Оттук и ширещото се мнение, че дните на партиите с членове са преброени. И идва времето на партии, които съществуват единствено чрез медиите. В медиите те търсят не само своята популярност, но и смисъла на своето съществуване. Чрез медиите те добиват своя образ, тук водещите лица на партиите налагат себе си, разширяват своята известност и самочувствие.

До деня, в който тази привидно ефективна конструкция пропадне на избори. Примерите на тъжни и разсеяни лидерски физиономии в изборната нощ напомнят за негодността на това мислене.

Как ли самолюбието удържа сладкото опиянение да бъдеш познат, но самата известност не свързва трайно. Медийната партия може да замести липсващото човешко присъствие, което твърде често създава проблеми и изправя пред нежелан избор, но тя не е способна да се справи с истинското предизвикателство – да печели доверие. Защото е една обикновена самоизмама.

Медийната партия е фалшива и временна алтернатива. При нея дори значението на ръководните органи се свежда до минимум, а колективният начин на взимане на решения се пренебрегва постоянно. Легитимните органи се заместват от различни професионални щабове и кръгове от експерти.

Извършва се фактическа подмяна на политически личности, основана на модела „лична преданост срещу възможности за участие”. При този модел е важно медийното представяне на основния политик и кръжащите около него звезди.

Разбира се, времето на тези звезди минава много бързо, неудържимо бързо като разкрасените гастроли на участниците в различните издания на телевизионното шоу „Big Brother”. А партийният модел, основан върху амбициите на един човек и най-вече върху честото му присъствие в медиите, още при първите трудности получава присъдата, че е авторитарен модел и претърпява загуби на терена на собствените си измислици.

Един от неусвоените от нас уроци, може би най-горчивият, защото е желан всеотдайно от толкова много хора, това е концентрацията на властта в един човек. Мнозинството постоянно търси водещи фигури, които да следва. „Води ни, ние ще те следваме” – този толкова често повтарян политически призив, простиращ се от възторга до глупостта.

А това е толкова незряло, та нали свободният човек разполага с познанието, че всеки трябва да носи своя кръст и да бъде отговорен. Кому е нужна илюзията за спасителя, който ще свърши работата?

Всъщност истинският проблем е, че партиите не представляват очакванията и страховете на хората, нито насърчават активен граждански ангажимент. Очевидно бъдещото развитие е към партии с по-малко членове. Силните организации обаче живеят не от броя на своите членове, а от тяхната активност.

Тези сдружения на хора разглеждат своите членове и съмишленици като стратегически организационен ресурс, те насърчават хората да участват, за да станат самите те по-интересни и да привличат.

Налице е и неизменната човешка потребност да си нужен, да си полезен, да си в общност с други хора. Потребност да принадлежиш към някоя активна група, която е последователна в своите действия и дава на човек чувството за лична значимост. В това измерение са заложени възможности за смислено, съвместно политическо участие.