Сборник за етичните и стопански принципи на Лудвиг Ерхард

Представяне на стопанско-етичните принципи на Лудвиг Ерхард

На 24 март в София беше представено съвместно издание на фондация „Конрад Аденауер” и сдружение „Гражданска общност” за стопанско-етичните принципи на Лудвиг Ерхард. Тези принципи са намерили практическо приложение в успешния модел на Социалното пазарно стопанство.

Срещата-разговор, на която присъстваха и много млади хора, беше открита от Андреас фон Белов, ръководител на бюрото на фондация „Конрад Аденауер” в София. „Какъв принос може да има моделът на Социалното пазарно стопанство за преодоляване на икономическата и финансова криза” – това беше темата на професор Юрген Матез от Института на германската икономика в Кьолн.

Господин Тонев, съставител и преводач на сборника, представи етичните основания на Социалното пазарно стопанство на Лудвиг Ерхард. „Пътища за преодоляване на икономическата криза в България”. Това беше насоката на изложението на икономическия експерт Димитър Бъчваров. Публикуваме откъси от размислите на бившия президент на Федерална република Германия Роман Херцог (снимката по-долу). Роман Херцог говори за съвременните измерения и ролята на Социалното пазарно стопанство.

Роман Херцог за Социалното пазарно стопанство

„Западните общества попаднаха от около две десетилетия в едно непрестанно увеличаващо се, от поколение на поколение, темпо на движение. Откриват се все нови възможности, по този начин се задоволяват стари, както и нови потребности. Същевременно възникват все нови въпроси и все нови проблеми. Техническите и организационни способности на Запада се изнасят в други части на света и оттам се връщат отново като проблеми, най-вече просто като конкуренция.

Променените условия на живот на хората създават други, променени състояния на съзнанието. Многократно увеличената продължителност на живота и експлодиращото състояние на знанието при широките маси създават ново разбиране за света и ново разбиране за човека. Обществата на западния свят станаха това, което наричат с актуалната и разпространена дума „динамични общества”.

При такива обстоятелства трудностите може да преживее само общество, което е в състояние да осъзнае най-бързо и цялостно възникващите трудности. Да се настрои спрямо тях, да разработи решения и след това да ги пренесе в действителността.

Социалното пазарно стопанство и отвореното общество

Отвореното общество и Социалното пазарно стопанство заедно образуват едно цяло. Но общество, в което ежегодно се създават стотици нови регулации, закони и наредби в действителност не е вече отворено. За тези неща не е виновно само правителството на Германия, а също и Брюксел и тяхната взаимно съгласувана дейност. Но това няма да ни попречи да установим следното: не можем още дълго време да си позволяваме тези неща.

Пазарна икономика, в която за всеки замисъл са нужни огромни количества разрешения, субсидии, а при определени обстоятелства дори държавно участие, е по-малко отворено общество. А общество, чиято данъчна система от една страна става все по-непрозрачна и от друга се определя от прекалено високи тарифи и цели камари от легални и и нелегални възможности за отклоняване, дълго време няма да може да претендира за нещо друго.

Бих желал да добавя и следното: други препятствия, които в наши дни пречат на създаването на нови фирми и които и най-добрата държавa не би могла да отстрани сама. Това например са да жертваш пари, свободно време, семеен живот, да пожертваш свободата от грижи, които един живот на предприемач носи със себе си. Чрез държавата не може да се премахне и завистта на околния свят, когато постигнеш успех. Както и злорадството, когато не успееш в намеренията си. В тази насока е необходимо пренастройване на мисленето на цялото общество.

Надеждата, основана на свободата

Фактът, че днес няма различни национални икономики, а само една единствена, малко или много глобализирана световна икономика, излага германското стопанство на конкуренцията и на такива страни, които или изобщо не са ориентирани или са много по-малко ориентирани към социален ангажимент на държавата в сравнение с Федерална република Германия. Може би ще остане окончателно неясно, дали това се дължи на размера на възнагражденията, на друго оценяване на семейството като социална основа на сигурността, на един по-нисък общ стандарт на живот или на всички тези елементи взети заедно.

Адам Смит и следващите класически либерали са живели с една, за тях почти естествена надежда. На хората се дава свобода и тогава те самите ще направят от това най-доброто, и то не само за себе си, а същевременно чрез пазара и неговите пазарни закони за общността като цяло. Това беше надеждата, която крепеше този модел. Основната професия на Адам Смит, ако мога да се изразя така, беше моралната философия.

Хората не искат да се възползват от свободата

Но днес този въпрос се поставя може би по малко по-различен начин. Какво всъщност се случва, когато хората не искат вече да се възползват от свободата си? Може би не искат да направят нито опит повече да осъществят свободата си, защото са загубили куража за това? Какво се случва тогава с този модел? Ние сме изправени пред един от решаващите въпроси на нашето време.

Ние изискваме повече готовност за постижения и естествено, това е правилно. Но съобразно нашата система към това принадлежи и разбирането, че трябва да си струва усилието да постигаш добри резултати. И то независимо, дали постигаш успехи като предприемач или работник, в конструкторски бюра или във висши училища. Ние изискваме повече собствена отговорност и готовност да се помага. Имаме наложителна нужда и от двете.

Апел към германската младеж

Веднъж, за да облекчим нашите социални мрежи, но преди всичко, за да формираме отново нашето общество с по-човешки облик. Всъщност, защо никога не казваме това. Защо използваме винаги аргументите за финансовото обременяване?Искам да допълня и следното: и по-нататък ще се говори за целта да придадем на нашето общество по-човешки вид. Но вечните призиви към държавата досега не са утихнали забележимо.

Ще се задоволя с един апел към волята за оцеляване на германците, преди всичко на германската младеж. Младите хора нямат чувството, че трябва да бъдат потискани от нещата, които нашето поколение сътвори. Ние имаме проблеми. И който ги преценява и степенува като незначителни, той лъже самия себе си.

Намиране на път към успеха

Намирам, че ако сме сплотени и всеки допринася това, на което е способен, ако всеки върши малко повече и се включва малко повече, отколкото му предписва законът, тогава можем да се справим и с тези проблеми. Защото съвсем сигурно е, че те не са неразрешими. За общество, което не иска да се отписва само, отново трябва да бъде възможно да намери път към успеха. С отказване от някои неща, с известна солидарност, но преди всичко с решителност и изобретателност, добавете от мен също и с озлобеност.

Който участва в това усилие, за него бих одобрил дори награждаването с един отличителен знак, който дълго време в Германия, отново по разбираеми причини, е превръщан в табу. Без значение какво е учил, колко пари получава, какво професионално облекло носи, на кое място е, за мен той ще бъде част от елита на нашата страна.”

Роман Херцог (снимката по-горе), роден през 1934 година, президент на Федерална република Германия от 1994 до 1999 година, юрист, от 1980 до 1983 година е вътрешен министър на провинция Баден-Вюртемберг,от 1983 до 1994 година е съдия в Конституционния съд

Снимка на Роман Херцог: romanherzoginstitut.de