Господин Тонев: Едно непроизнесено приветствие

Едно непроизнесено приветствие

Като представляващ Българска демократична общност бих искал да споделя с вас следните мисли. Приехме поканата за включване към предизборната коалиция Нова Република без никакви предварителни условия, с намерението да участваме в поставянето на значими обществени цели и в наложителното усилие за свързване на разделените демократични групи, на основата на изграждане на общи принципи, чрез коректно партниране и взаимно зачитане.

Поради невъзможността да произнеса приветствие по време на откриването на предизборната кампания на коалицията на 25 февруари 2017 г. в Пловдив се обръщам към вас със следните думи:

За мен, като представител на една жива общност от хора, важният въпрос е как различни личности, от различни групи, с различен житейски и политически път, но с близки възгледи, могат да се съберат и да работят заедно?

Заедно ни събират големите въпроси от живота, не детайлите или ниските цели.

Не ни събират трайно нито конкретните техники на управление, нито конкретните идеи и решения – само те са недостатъчни за убедеността в полагането на съвместни усилия. Събира ни светогледът, близките възгледи за света и за мястото на човека в него.

Затова твърдението, че политиката освен другото е и етично задължение, е вярно и приобщаващо за постигане на общи цели.

Ето само един пример. Всички знаехме, че ако човек работи здраво и упорито, ще успее да постигне много, ще има възможности да се издигне. В наши дни за голяма част от хората тази представа вече не е валидна. Този стремеж за постигане на успех като работиш упорито е дискредитиран. И не само у нас.

На всяка крачка има пречки за издигането на човека. Това поражда огорчение, недоволство и отрицание сред хората. Това тяхно усещане е легитимно. Етично задължение, повтарям етично, е да се проумеят тези притеснения на хората като легитимни и това да породи ефективни политически действия.

И едно напомняне. Тук, на същото място, в същата сграда на бившия Синдикален дом (днес Дом на културата „Борис Христов”) в Пловдив, на 6 септември 2003 г., се състоя последният голям форум на демократичните сили, след това дойдоха големите разделения. Затова мястото е символно, поне за малцината,запазили памет за онези дни.

Осмисляйки този опит и с поглед върху днешния ден, бих изразил две неопровержими за мен истини:

1. Когато обстоятелствата са ти дали възможност да участваш в процеса на важни промени в обществото, съобразявай се почтено с партньорите, не практикувай временната възможност като самовластие!

2. Когато лично и като група си в силната позиция в едно общо начинание, бъди великодушен към другите, те биха могли да бъдат надеждни партньори. Много кратко е отреденото време,за да го пропиляваш в себичност! Последствията обикновено са опустошителни.

И накрая, най-важното както за политическата, така и за всяка човешка дейност. Да се придържаме към принципите, които сме заявили и да бъдем достойни за нещата, които вършим!