Герой, велики мъже, герои, идоли, будители, героично

Герой, велики мъже, герои, идоли, будители, героично

Мнозинството от хората е склонно да се корумпира чрез корумпиращи ситуации. Винаги има едно малцинство, за които това не е така. И това са героите. Тоест, герои са тези, които се противопоставят на неправомерния авторитет. Но това винаги са само малцина. Имало ли е добри надзиратели в Аушвиц? Да, имало е няколко, малцина. Познавам оцелели от Аушвиц, които са получавали от този или онзи пазач допълнително парче хляб.

Героите - малцината, които бият тревога, които се застъпват ангажирано за една кауза, които заради морала дръзват да поемат риск.

Изследванията върху психологията на героизма по-скоро не съществуват. Единственото изследване, с което разполагаме, е за християните, които са помагали на евреите по време на Третия райх. Едва 20 години по-късно някой е стигнал до идеята да пита за техните мотиви. Ние знаем достатъчно за обстоятелствата, които в тежки ситуации правят от обикновените хора палачи. За съжаление знаем все още твърде малко, как в такива ситуации се раждат герои. Филип Зимбардо, роден през 1933 г., американски професор по психология

Нещо, което внезапно стана страшилище в живота ми: идолите. По рано ми се струваше, че мога да ги гледам откъм човешката им страна: нещо да приемам, на нещо да се подсмивам. Сега разбрах, че всички идоли не прощават. Идолите бранят своето идолство – а хората много лесно забравят, че са хора и идолите са като тях.  

Идолите ми се струват все пак по достойни от идолопоклонниците. Да заповядваш е все пак по човешко, отколкото да правиш метани. Петър Увалиев (1915-1998), български писател и дипломат

Всеки народ иска да вижда на сцената само средното измерение на собствената си посредственост. В такъв случай би трябвало да му се представят герои, музика или глупци. Фридрих фон Шлегел (1772-1829), немски културфилософ, историк и писател

Вярвам в героите. Мисля, че нашият свят има нужда от герои. Обществото ни е завладяно от цинизъм и съм много загрижен, че внуците ми, например, са изправени пред определени ценности и критерии, които не ми харесват. Мисля, че винаги ще има велики личности, които служат като вдъхновение за всички нас. Ричард Атънбъро (1923-2014), британски филмов режисьор и актьор

Будителят не мечтае да наложи на своя народ със сила своите идеи, а мечтае да го събуди чрез тях. Най-важни благодетели и водачи на един народ са ония, които са будили самия народ със зов за култура и прогрес и целия народ са правили съзнателен участник при творчеството на своите исторически съдбини.

Народни будители са само онези идеалисти и мъченици, които са съумели да останат едновременно верни на прогреса и на традицията. Всички народни будители са притежавали това качество – те никога не са горели от въодушевление за идеите на прогреса, без да горят същевременно от въодушевление да приобщят с тези идеи съзнанието на своя народ, да ги приспособят към неговото настояще и към неговите традиции.

Между българските народни будители няма нито един такъв, който да е бил поклонник на общочовешкия прогрес, без да е поклонник на традициите на своя народ. Aрхимандрит Евтимий (1884-1943), български православен богослов и общественик

Падналите във войната са почитани от мъжете и от боговете. Ернст Юнгер (1895-1998), немски писател, философ и офицер

Отвратителни, дребни, насилнически натури, ненаситни – защото нямат никакво вътрешно съдържание и поради това са принудени лакомо да поглъщат само външното. Стига с тия велики мъже! Има много нещо в думите на Шопенхауер: „Достоен за възхищение не е този, който покорява света, а който го превъзмогва!” Да пази господ от тези „силни” натури, тези наполеоновци и тям подобни. Рихард Вагнер (1813-1883), немски композитор

Героят трябва да бъде смел, а също и готов да постави под съмнение и най-висшия авторитет. Един герой трябва да може да мисли самостоятелно в кантианския смисъл. Върховно геройство е, когато някой се застъпва за хора, с които той лично не е свързан.

През последните 50 години на миналия век вниманието беше насочвано към жертвите като към герои. Жертвите на историята са починали всъщност два пъти, един път в действителността и един път в паметта. Този поглед към жертвите беше много важен след Втората световна война. Това беше правилно, но аз мисля, че се преобърна в едно знаменателно състояние: получаваш внимание за това, което си претърпял и изстрадал. А не на основата на това, какво си правил. Поставям под съмнение този забележителен обрат.


Сюзън Нейман: „При Одисей ме пленява отказът му да приеме границите на досега познатото”.

Това, което можем да научим, е следното: ако искаш да бъдеш герой, трябва да загинеш и да не постигнеш нищо. На мен това мислене ми се явява като опит да се откажем от идеята за героичното.

По принцип ние сме склонни да се насочваме към мъченици, когато питаме за герои. Който е готов да даде живота си за една кауза, просто трябва да бъде герой. Но трябва да си дадем сметка, че съществуват всякакви фанатици, луди, терористи, които наистина са готови да дадат живота си. Но трябва ли да ги почитаме затова? Защо поглеждаме само към героите, които са мъченици, за да убедим самите нас, че всъщност нямаме нужда да бъдем герои.

Героите са хора, които предизвикват. Това, което ме пленява при Одисей, е неговият отказ да приеме границите на досега познатото. Неговият живот е опит да се разширяват постоянно границите на възможностите, дори когато той знае, че това няма смисъл. Това няма нищо общо с някаква вълшебна сила. Всичко, което той прави, може да бъде направено от всеки човек. Не става дума за вълшебство, става дума за възможностите на човешкото.

Философски и политически интересният въпрос е: притежава ли потенциално всеки човек способността да стане герой, ако иска? Моят отговор е едно предпазливо „да”. Когато възпитаваме децата в смисъла на собствения интерес и ги правим егоисти, те сигурно няма да бъдат герои. Не знам дали времена без герои биха представлявали състояние подобно на рай. Но докато имаме свят, който хората могат да опознаят, ние ще имаме нужда от герои, дори и само за да определят границите на възможното и да ги разширят. Имаме нужда от хора, в науката и изкуството, които съзнават, че животът ни дава повече, че сме дължим на живота повече, отколкото повечето от нас допускат. Това за мен са герои. Сюзън Нейман, родена през 1955 г., американски философ

Рецептата за това, какво масата нарича свой идол, е лесна. На всяка цена трябва да й се остави нещо, което й е много приятно или да й се внуши, че едно или друго нещо е много приятно и после да й се даде. Но в никакъв случай веднага, а да се извоюва с голямо усилие или поне да се даде вид, че е извоювано по този начин.

Масата трябва да добие впечатлението, че пред нея се намира една силна непреклонна воля, най-малкото да изглежда така. Всеки човек се възхищава от силната воля, защото никой не я притежава и всеки си мисли, че ако би я имал, за него и за неговия егоизъм няма да съществуват вече никакви граници.

А окаже ли се, че тази силна воля успее да издейства за масата нещо много благоприятно, вместо да се вслуша в желанията на собствената си алчност, нейното възхищение се удвоява и тя си честити и сама си пожелава успех.

Впрочем нека прикачим на идола всички белези на масата, защото толкова по-малко ще се срамува тя от него и толкова по-популярен ще стане той. И така: нека бъде насилник, завистник, експлоататор, интригант, ласкател, подмазвач, надут – според обстоятелствата – всичко.  Фридрих Ницше (1844-1900), немски философ и поет

Когато човек действа отчаяно, сякаш от това зависи животът му. Това е същността на героизма. Най-добър пример за това е дребният чиновник в моя филм „Да се живее” – човек, завъртян от машината на бюрокрацията, който след като разбира, че му остава да живее само няколко месеца, посвещава всичките си сили на това да направи детска площадка на мястото на една кална улица. Като влага присъщото си умение, смелост и възможности да извърши онова, което за другите е било само неясна идея, той достига величието на героизма.

Винаги съм обичал героите, които още не са оформени като личности. Може би защото и аз самият, колкото и да остарявам, си оставам незрял. Но факт е, че не престава да ме интересува пътят, който човек извървява до пълното си израстване. Навярно затова много от героите във филмите ми са в началото на този път.

Герой е онзи, който действа отчаяно, сякаш животът му зависи от това да постигне целта си. Акира Куросава (1910-1998), японски кинорежисьор

Героизмът съществува за другите. Никой не изглежда герой на себе си. Атанас Далчев (1904-1978), български поет и преводач