Георги Метев за историческите връзки на българските лични имена и традиции

Георги Метев: Историческата истина за българите

Посочените по-долу имена са част от предхристиянските български имена, запазили се до днес. Със сигурност за всички тях може да се каже, че са български. Разпространението им по Земята показва обсега на влияние на българската култура.

За жалост някои историци и езиковеди, възпитани още от студентството си като чуждопоклонници, тълкуват смисъла на някои от имената първо през чуждата реч, а не през българската, както би било редно, като се вземе под внимание, че най-старата човешка цивилизация е съществувала по днешните български земи. Това се отнася и при тълкуването на смисъла на имената на българските владетели.

Калоян - български цар (1196 -1207). Стари български историци, които виждат силуета на българската история през мъглата на византийските хронисти, „доказват”, че името „Калоян” е гръцко и означава „хубав Иван”, защото така са си го тълкували гърците. Елинските хронисти обаче в повечето случаи не са били запознати с българската култура и не са имали представа от българските династически традиции. Вземайки под внимание тогавашните отношения между България и Византия, никой български цар на би приел гръцко име.

Освен това старите български традиции в образуването на имената на българските царе са включвали изискването името на царя да бъде съчетано с названието на годината на възкачването му на престола, съгласно старобългарския календар. Тъй като цар Калоян се е възкачил на престола в годината на Калата (халата, змея, ламята), към нейното название е прикрепено неговото лично име ян, т.е. Кала ян (Змея Ян), а не „Хубав Иван”. Безспорно доказателство на това твърдение е и изображението на неговия златен пръстен, което не е никакъв „барс” с дългата си уста, с дългата си шия и дългопръсти крайници, а си е чиста „Кала” (змей).

По същия начин съгласно българските традиции са „кръстени” българските царе Калопетър (1184 г. Петър II, брат на Асен), Борис Калиман (1208 г.), Михаил Асен Калиман (1244 г.), защото 1184, 1208 и 1244 са годините на „калата”.

Ян - означава светло, небесно, мъжко, силно, южно начало. Производни от него са имената Янкул и Янко.

Барс - планински лъв. От него произлиза името „Борис”.

Бат - българско обръщение към уважаван и почитан човек. „Бат” на персийски означава „голям човек”. Производни:

Батак, Батин, Батишница, Батотово, Батошево, Батулия, Батулци – населени места в България, носещи имената на първите си основатели и уважавани старшини, съответно Бат Ак (Бат Изток), Бат Ин, на Бат Иш жената - Бат Ишница, Бат Ото, Бат Оше, Бат Улия, Бат Улц (бат Тулц може да се предположи, че е дошъл от древния „тракийски” гр. Туле).

Боян, Бояна - имена производни на „Ян”.

Дана, Данчо - имената произлизат от „Дан”, т.е. нещо, което е установено, „знае се”  и се дава от сърце в името на някаква кауза. И на персийски „дана” означава „знаеща”.

Диляна – името съществува и в памирските езици със смисъл на „златка”. „Диля” е злато на памирски.

Ена, Енчо, Еню – Еньовден е бил много важен ден от старобългарския календар. Той е бил и се е празнувал точно в средата на годината, в края на шестия месец като през 4 години, когато годината е била високосна, празникът е продължавал два дни.

Другият много важен ден, точно след 6 месеца, който не се е „броял” като ден от годината е бил „Еднаж ден”, т.е.той е бил един път в годината и е най-късият й ден – 22 декември. Този ден е бил за размисъл на направеното през цялата година. Вечерта на него ден се е гадаело бъдещето по вида на пламъците на запаления в огнището Бъдник. Впоследствие, след приемането на християнството от българите, го наричат „Игнажден” (20 декември – Св. Свещеномъченик Игнатий Богоносец).

Искандар - искан, желан дар. Истинското име (според арабски източници, тъй като византийските са фалшифицирани, за да стане той грък) на великия „трако-илирийски” владетел, известен днес с гръцката транскрипция на името си – Александър. Негова емблема е „крилатият барс”. През 331 г. пр. н. е., която по старобългарския календар е година на барса, той влиза във Вавилон. Там жреците го провъзгласяват за „цар на Вавилон и 4-те посоки”. През същата година на барса той става и египетски фараон. Същият крилат барс е част от знамето на Волжка България.

„За незаконните историци е ясно, че Александър Велики не е грък, а е от племето македони – тракийци (т.е. българи б.а.). Това е основен фалшификат на гръцката историография. Вж. речите на Демостен пред Атинския парламент – той нарича Филип Македонски „варварин”, говорещ „варварски” език. Откога стана „грък” е друга тема”.

Македонците от времето на Александър Македонски са етнически „траки” и „илири”. Те не са гърци, но създават с гръцките племена обща конфедерация. За това свидетелстват древните летописци, които споменават, че Александър Велики говорел с гръцките си поданици чрез преводач. До 549 г. пр. Хр. Атина е била заселена от „траки” и пелазги .

Ще бъдат отбелязани и други факти от подобно естество. Гърците приписват като свой принос в развитието на човешката цивилизация творчеството на поетесата Сафо и на поета Аклей. Всъщност те и двамата са от родословното дърво на пелазгите, живеели на о-в Лесбос в периода 680 – 580 г., когато той е бил владение на библейските племена пелазги, потомци на които са българите.

Лирическият поет Калин, чието име е титлата на отговарящия за твърдостта на държавата в старобългарския кански двор, гърците също представят за свой автор. След „кан” и „калин” третата по ранг титла при българите е била „проний”, което е и старобългарско име. В последствие „прония” – та, като название за поземлена собственост, преминава от българската държавна структура във Византийската империя.

Фрапиращ е случаят с Хилон, обявен за един от седемте мъдреци на гърците. Той за три години е бил ефор на Спарта, „тракиец”, роден в Лакония около 560-553 г. пр. Хр. По същия начин „македонците” са обявени за гръцки племена. А че това не е така, се разбира много ясно от историческите събития, които се развиват в периода 349-336 г пр.  Хр.

Антимакедонски настроеният Демостен пуска в Атина слуха, че Александър Македонски е убит в Тракия. Гърците веднага вдигат бунт, за да отхвърлят македонското владичество. Освен това конфедерацията на Александър Македонски е била създадена в Коринт, а не в Атина. Обстоятелството, че Конфедеративният съвет е заседавал в Коринт, показва ясно разликата между „македонци” и гърци.

Очевидно е, че гърците присвояват както материалната и духовната култура, така и историята на племената, живели в земите на Елада и в останалата част на Балканския полуостров.

Кубрат – Курт Бат  - името на бащата на кан Аспарух може да се преведе на новобългарски като „източния главен или батето (главния) на изтока” или „главния (мъжествения) герой”.

Куна, Кунчо - тези две имена произлизат от умалителното „детско” определение за ръце „кунки”. От съществителното име „кунки” произлиза и глагола „кунощисвам”, смисълът на който е „омесвам заедно”, „свързвам”.

Курт - мъжествен, герой. От този корен произлизат и думите курав (корав) и кураж.

Маджари - българско наименование на унгарците. „Мадж” означава съсед на старобългарски.

Мара – „Мара” на санскритски означава „Слънце”.

Марко - „Мар” на памирски език означава „мъж”, „човек”. Това име е свързано с много древни български легенди.

Мир – думата означава „вожд” на старобългарски и от нея произлизат българските, впоследствие преминали и в руския език имена Станимир, Владимир.

Омуртаг – съставката „таг” означава, че българският владетел се е възкачил на трона в годината на коня (таг) по старобългарския календар. Под българско влияние някои фараонски династии приемат същата традиция.

Расате – овен. Старобългарско и „старокелтско” име.

Роксана – българско бактрийско име. Означава Светлана на ирански език. Александър Македонски, достигайки до Бактрия, се жени там за Роксана.

Севда – старо „тракийско” име (а не гръцко), означаващо любов, добро, благо, светлина, пренесено после в персийския език. От същия корен е и името на „тракийския” цар Севт.

Сула – българско име на река Дунав. На талишки език „сула” означава „мир”, „покой”. Край  Габрово има старо селище с името „Сулари”, основано явно от дунавски бежанци. Сула е и „старокелтско”, „латинско”, „старогерманско” и „северно германско” име.

Ю – като последна буква в българските имена – Белю, Ботю, Велю, Ганю, Грую, Гуню, Гутю, Делю, Деню, Доню, Дуню, Елю, Еню, Илю, Колю, Кою, Лолю, Метю, Милю, Митю, Наню, Нуню, Петю, Пею, Раю, Стпю, Толю, Тотю, Тълю, Тую, Филю, Цоню, Цаню, Шалю, Шилю, Шолю, Щерю и други. Тези имена бяха осакатени с реформа, целяща българското славянизиране през 50-те години на миналия век. Тогава умишлено беше отделен правописно „македонският” диалект и беше опростачен българският език, защото му беше отнета част от характерната вибрация на говора. Когато при разговор се споменава някое от гореизброените имена, без това име да е обръщение, в българския език името се произнася с „ю” накрая. При обръщане към някого в пряк разговор, тогава името се изговаря с „ьо”. Например: „Метю беше заминал за Варна” и „Метьо, кога ще тръгваш за Варна?”. Стигна се дотам, че бяха прекръстени наши възрожденци – от Тотю на Тотьо и много други.


Със съкращения и любезното позволение на автора на „Историческата истина за българите като част от българската национална доктрина” Георги Метев;

Издателство „Албатрос”, 2011 година;

Снимки: helikon.bg;

Д-р инж. Георги Метев повече от 40 години отделя голяма част от свободното си време за събиране на факти и сведения от историята на българите. Георги Метев е потомък на семейство с просветени и индустриални традиции от град Габрово.