Георги Фотев: Има епохални ценностни промени в българското общество

Интервю с Георги Фотев: Да сме зрящи за ценностите (4 част)

Проф. Фотев, Вие сте един от ръководителите на европейския мегапроект Европейско изследване на ценностите, национален програмен директор за България. Има ли генерална ценностна промяна, упадък на ценностите или криза на ценностната система на българските граждани? Или ценностите ни само са се приспособили към времето?

European Values Study (EVS) e уникално, широкомащабно, лонгитюдно изследване, което се провежда в интервал от девет години. Първото изследване е проведено през 1981 г. и обхваща няколко западноевропейски страни, САЩ и Канада. В следващата вълна САЩ и Канада отпадат и проектът обхваща повече европейски страни. Във втората вълна (1990) на Европейското изследване на ценностите е включена България. Четвъртата и Петата вълна обхващат 47 европейски страни, в т.ч. Русия и Турция.

Изследванията са на високо научно ниво, отговарят на най-високи научни критерии и стандарти, почиват на единен теоретичен модел, анкетна карта и методика. Данните от изследванията дават възможности за сравнителни и съпоставителни анализи, принципът на лонгитюдност осигурява емпирична база за изучаване на исторически процеси. Тук  не мога да влизам в по-големи подробности. Вече има трудно обозримата библиография от трудове на основата на огромния масив от емпирични данни.

Питате ме за процесите и промените в ценностно отношение в българското общество според EVS за България. Страната ни е включена от Втората вълна (1990), в Третата, Четвъртата и последната Петата вълна (2017-2018).

Интегрираните  данни за всички 47 европейски страни, включени в Петата вълна, ще бъдат официално представени по време на планираното заседание на Генералната асамблея на EVS в България, събитие, на което домакин е Нов български университет, който е редовен член на EVS.

Преди всичко бих искал да подчертая категорично, че данните са представителни за нашата страна и тяхната достоверност е несъмнена. Имам неотразими аргументи за това категорично твърдение. Арсеналът от емпирични данни е база за дълбочинни и многоизмерни анализи.

Не може да се очаква да впечатлявам с отделни числа (процентни изражения), както се прави често или с графики и таблици с ужасния за мен израз, че фактите говорели сами по себе си. Повърхностното квази-социологическо приказване (дърдорене) не е наука, а беда за публиката, особено за некритическата публика.

Има епохални ценностни промени в българското общество след колапса на тоталитарно комунистическата система. Но общественото развитие, в т.ч. в ценностен аспект, е не-линейно, теза, която развивам в редица от моите основни трудове. Друго фундаментално положение, към което се придържам е, че всеки факт в обществото е двусмислен. Социологията се занимава с тотални социални факти, което означава умножаване на двусмислеността.

Да вземем тенденцията на намаляващо доверие към политиката, към парламента и други основни държавни институции. Естествено, това е сериозен проблем, що се отнася до ключови политически и социални ценности. Но тенденцията може да се разглежда като формиране на критическа публичност, респективно като самосъзнание за свобода на публично изразяване, както и израз на необходимост от по-дълбоки промени в обществения и политически живот на обществото.  

Изследването обхваща многостранно ценностни аспекти на живота на членовете на обществото, на семейството, работата, религията, политиката, културата, социалната сфера, европейска принадлежност, национална идентичност.


Проф. Георги Фотев, автор и съставител на сборника „Европейските ценности. Новата констелация”

Заслужава  специално внимание еволюцията на отношението в българското общество към демокрацията като фундаментална политическа ценност. Една от най-често и до втръсване употребяваната дума в езика на тоталитарно комунистическата система. В непрестанното говорене за демокрация се прикачваха предикати социалистическа, народна, истинска, реална, за разлика от буржоазната формална демокрация. Тоталитарната система изглеждаше всесилна.

Но не стояха така работите по отношение на ценностите в душите на голяма част от хората. Разбира се, тоталитарната пропаганда и промиването на мозъците постигаха желани от тях резултати, които не могат да се подценяват в името на героизирането на обществото. Духовните репресии не са достатъчно задълбочено и многостранно изследвани. Все пак имплозията на тоталитарната система е свързана преди всичко с дълбоката криза на ценностите.

Поривът в нашето общество и в другите страни от разпадналата се съветска империя към демокрацията и към други основни ценности на свободните европейски и не само европейски  общества след краха на комунистическия режим е преди всичко на ценностна основа и ценностно мотивиран.

Много интересно е смисловото преобразяване на думата демокрация и други думи като свобода, справедливост, които бяха изпразнени от смисъл, но придобиха магически автентичен ценностен смисъл и значение, завладяха и ентусиазираха огромните маси от хора.

Според четирите вълни на EVS за България позитивното отношение към основни политически ценности като демокрация, свобода на публично изразяване, справедливост се запазва на високи нива, но се усилва тенденцията на неодобрение към функциониращата в страната ни демокрация.  

Както подчертах, изследването дава възможност да се осъществяват дълбочинни интерпретации на  промените в България през последните близо тридесет години, в т.ч. в сравнителен план и може да се направи генералният извод, че не може да има съмнения в европейската принадлежност на страната ни. Подчертавал съм по други поводи, че процеси на европеизация текат във всички страни членки на Европейския съюз и не само България се европеизира.

От  първостепенна важност обаче е да формулираме действителните проблеми, пред  които сме изправени и които не са тези на Германия, Унгария, Румъния или Гърция. Европейския съюз е изправен пред трудни проблеми. Трябва да се разпознават оплаквачите на ЕС, които леят реки от крокодилски сълзи за съюза.

Европа познава тежки, дори съдбоносни кризи и катастрофи. Силата на духа на Европа е нейното възмогване и утвърждаване на своето безсмъртие. Това е същностно определение на духа на Европа.

Питал съм се и в своите изследвания съм търсил отговора на въпроса за неизчерпаемия потенциал на нашата голяма родина, родина на  всеки европеец, независимо дали се казва Гьоте, Лех Валенса, Петьофи, Гарибалди, Васил Левски, Декарт, Сервантес, Вацлав Хавел, Кандински, Пабло Пикасо, Херцен, Стравински, Шьонберг, Пенчо Славейков, Георги Марков и т.н. Изброяването е невъзможно.

Жизнеността на Европа е в европейските ценности, които са една уникална и неспокойна констелация, променяща се, но оставаща идентична.

Такъв извод не е основание обаче за самоуспокоение на европейците, каквито сме и ние българите като равнопоставени с останалите народи от Европейския съюз. Светът днес не е светът от вчера. Динамиката на промените се увеличава. Промяната все повече доминира над устойчивостта, а красивият израз за устойчиво развитие остава все повече добро пожелание, макар че не всичко е извън контрол.

Кардиналният проблем е, че бъдещето и то непосредственото бъдеще, е все по-непрозрачно, следователно все повече сме изправени пред необходимостта да вземаме по-рискови решения и все по-комплицирани са условията за ценностен избор, който да се вписва в главната функция и очакването да поддържа и укрепва социалната интеграция.

Дълбоки води на днешното европейско човечество. Дълбоките води е позната метафора. Тук тя се отнася за кораба на днешна Европа, на който за съжаление изглежда зреят разделения на ценностна основа и има безпокойства относно последиците за нейната идентичност. Като резултат от нейната отвореност към миграционни вълни, които носят съвсем различни ценностни представи и представи за самоличност.

Снимки: tribune.bg; temadaily.bg; bookshop.nbu.bg;

Следваща, пета част на интервюто с проф. Георги Фотев