Георги Фотев: Същност на политическите ценности, ляво и дясно в политиката

Интервю с Георги Фотев: Да сме зрящи за ценностите (8 част)

Проф. Фотев, бих искал да насоча вниманието Ви и върху понятието „политически ценности”. То е неясно. Лекомислено политическите ценности се възприемат само като абстракции. А те са основата на устройството на една страна, най-силният обединяващ елемент на нацията, когато тези основни ценности се признават от всички.

Какъв е произходът и каква е същността на политическите ценности? Какво представлява същината на политическото деление „ляво” и „дясно”?

Георги Фотев: В модерното общество политиката е обособена от икономиката, както религиозният живот от икономическия и политическия живот. Системата на човешките ценности претърпява исторически изменения. Науката за ценностите е голям дисциплинарен комплекс: наред с аксиологията, която включва редица аксиологически дисциплини, има дисциплини като социология на ценностите. Има различни сфери на ценностите. Една от тях е сферата на политическите ценности.

Политическите ценности осигуряват интеграцията на политическото общество, но те са също така в основата на политическите разделения, противоречия и конфликти.

Политиката е неизбежна необходимост на обществения живот на хората. И най-аполитичните членове на обществото живеят в политическото общество, което фактически не могат да напуснат, за разлика от религиозното общество, например.

Основа на политиката са политическите ценности, които са както позитивни, така и негативни.

Типични политически ценности са: демокрацията, политическата свобода, политическото равенство, което се изразява в правото да избираш и правото да бъдеш избиран, равен глас, участие в политическия форум на обществото, справедливостта, право на политическо обединяване, политическа солидарност, политическа отговорност и други.

Типични негативни политически ценности са демагогия, безотговорност, манипулация на общественото мнение в политическото общество, злоупотреба с политическо доверие. Всяко политическо действие е мотивирано с една или комплекс от политически ценности. Политическите партии и движения се ръководят по правило от система и йерархия на политическите ценности.

Ценностните приоритети в стратегически план са сравнително устойчиви, а с оглед на развитието и промяната на политически ситуация се променят. Политическият живот и дейност налагат гъвкавост от страна на политическите субекти, но последователността се оценява положително от гражданите.

Политическите категории „ляво”, „дясно” и към тях, около тях и между тях „крайно ляво”, „крайно дясно”, „център”, „наляво от центъра”, „надясно от центъра” са очевидно референтни на политическото пространство или както се казва, са места на  политическата геометрия. Не е очевидно обаче какво е политическо пространство.

То е различно от физическото, социалното, психическото и от други разновидности на пространството изобщо, подобно на времето (Това са теми, развити във фундаменталното ми съчинение „Диалогична социология”). 

Категоризациите са обвързани на първо място с политически ценностни ориентации и са основа на политическите доктрини. Политическата геометрия и в това число категориите ляво, дясно и производните деления се променят исторически както обществото като цяло и социалните феномени.

Няма нищо по-объркващо, в съвременния публичен политически дискурс да се употребяват и сравняват понятията за политическо дясно и ляво от историческото начало на политическото общество. Има съществени разлики между политическите ценности след Великата френска революция и тези от края на 19-и век, респективно в сравнение с категоризациите след краха на комунистическия проект.

Генерализиращите характеристики са все по-абстрактни и на преден план са типичните концептуални схеми. Исторически се реконструира политическата геометрия на модерните и късно модерните общества. Естествено, има политическа приемственост и политически традиции, които са непренебрежим символен капитал.


Историческо начало на ляво и дясно след Великата френска революция – Национално събрание 1789 г.

Символният капитал на една партия може да се пропилее от некадърно политическо лидерство или да се обезцени в резултат на мащабни промени в политическото общество и в цялостния социален контекст. Да се отрича обаче валидността на ляво и дясно е равносилно да се отрича политиката изобщо, което е абсурдно.

Човек е немислим извън обществото (Аристотел). В обществото пред хората неизбежно възниква кардиналният и винаги актуален проблем за справедливостта. В дъното на проблема са най-различни неравенства. Политиката се корени в проблема на неравенствата и необходимостта от справедливост, поражда се от стремеж към благополучие и живот, облекчен от страдания.

Политиката е управление на обществените отношения, взаимодействия и процеси. Нейната  финална цел е общото или общественото благо. Политиката е изправена пред различни обществени интереси, потребности, естествени и социално произведени неравенства. Постоянна  задача на политиката е да управлява и да създава условия да бъдат управлявани процесите, свързаните с обществото като цяло.

Кардиналната задача на политиката е изключително трудна, защото включва необходимостта да следва финалната цел и ценност, които са визирани от суперкода общото благо, и в същото време да има предвид благото на членовете на обществото, на разнообразните социални групи и общности, както и отношенията с другите държави.

Социално еднородно общество и общество без социални неравенства и вътрешни конфликти е невъзможно, а реализация на такава утопия е свързана неизбежно с чудовищно насилия и води до неизбежна катастрофа. Политическите партии, движения и други субекти се самоназовават леви, десни и т.н., те биват възприемани, определяни, категоризирани съответно от политически ангажираните публики, в това число от техните поддръжници и противници, както и от политическите експерти и коментатори.

Подобно сумарно обозначаване, макар да допуска в някои случаи отделни противоречия и неточности, оформя сравнително вярна карта на политическото общество. Съдържателното определяне и разграничаване на политическо ляво и дясно, съответно на останалите подразделения и позиционирания в политическата геометрия, вземат предвид третиране същността и генеалогията на неравенствата в обществото, въпросът за легитимните и нелегитимните неравенства, въпросът за справедливостта, характерът  на общото благо и пътищата за неговото постигане. От гледна точка на политическата левица неравенствата, на първо място икономическите и социалните по своята същност, разделят обществото на ощетени и облагодетелствани, по своя произход се дължат на неприемливо устройство на обществото.

По правило политическата левица поставя под въпрос легитимността на социалните неравенства и се застъпва в защита на недоволните, като прокламира необходимостта на промяна. Политическата левица гледа на общото благо през призмата на егалитаризма и разпределителната справедливост.

За левите промяната е непрестанно предизвикателство, бедата е, че проектите им все се провалят от фиксацията им върху разпределителната справедливост, която произвежда в края на краищата несправедливост.

В противоположност на левицата политическата десница, без да си затваря очите за неравенствата и несправедливостите в обществото, взема предвид достиженията на обществото и положителния социален опит и си поставя задача да увеличава благополучието на членовете на обществото, на различните социални групи, общности и на обществото като цяло.

Тя прави разграничение между легитимните и нелегитимни неравенства и си поставя за задача преодоляването на нелегитимните неравенства с инструментите на правовата държава, с укрепване на социалните ценности. Политическата десница поощрява справедливостта на взаимното признаване и поддържа разумната и ограничена, почиваща на солидарността разпределителна справедливост.

На общото благо тя гледа на първо място като заслужено благо на всеки член на обществото, на отделните групи и общности и по такъв път на обществото като цяло. Разбира се, че схематизмът и дори огрубяването са неизбежни при третирането на   толкова комплексни и отрупани с предразсъдъци въпроси. Но някои посоки на размисли могат да бъдат полезни за всеки.

Снимки: facebook.com; amolenuvolette.it;

Следваща, девета част на интервюто с проф. Георги Фотев