Проф. Георги Фотев: Интелектуалната честност е най-висша добродетел

Интервю с Георги Фотев: Да сме зрящи за ценностите (12 част)

Проф. Фотев, Вие сте човек на науката и не мога да не Ви задам един щекотлив въпрос. Немският икономист и социален философ Вилхелм Рьопке твърди, че в науката е скрита огромна опасност, ако у нея липсва отношението към нещо по-висше, към света на моралните ценности.

Тази липса стеснява хоризонта на интелектуалеца, отнема истинския смисъл на неговата дейност и води до цинизъм, който се е разпрострял над всички науки, но е причинил особени опустошения в социалните науки. За Вилхелм Рьопке морално безотговорният интелектуалец е циничен. Споделяте ли това умонастроение?

Георги Фотев: Европа е родината на модерната наука, която навсякъде по света сме свикнали много отдавна да наричаме просто науката. Модерната наука се нарича още Галилеевата наука, както и западната наука. Свързването на модерната наука с името на великия Галилей има условности, но тук не мога да влизам в подробности. Заслужава си да се отбележи разграничението от предходна традиция, свързана с името на Аристотел, оттам титулът Аристотелова наука, а то е отхвърляне на аргумента от авторитет.

Какво се е имало предвид под авторитет е фактически обширна тема. По-общият отговор на модерната наука е принципът на ценностна неутралност. Човекът на науката е свободен в своята научна дейност в радикален смисъл. Той се интересува от научната истина и от нищо друго. Каквито и да са мотивите отвън за намеса в научната дейност на учения, те са пагубни за науката.

Тези мотиви за намеса се представят като „възвишени” от гледна точка на „върховна инстанция”, която се смята, че е над науката. По аналогичен начин  изглеждат нещата за всички, които са чужди на света на науката. Църквата, на основата на върховни и божествени повели, налага на Галилей да се откаже от откритието или да отива на кладата и той се отказва. Джордано Бруно е пратен на кладата.

  В тоталитарно-комунистическата система науката и особено социалните и хуманитарни науки бяха под паноптикума на комунистическата идеология и марксистко-ленинската философия или това, което западните хора наричаха съветски марксизъм, който би бил смразяващ за самия Маркс, ако би могъл да бъде негов жив свидетел.

Огромните, чутовните успехи на модерната наука не биха били мислими, ако тя не би била ценностно необвързана и не се е ръководила от единствената ценност, каквато е научното знание. Когато научните знания се използват за цели, които по никакъв начин не могат да бъдат морално оправдани, възникват въпроси, на които се отговаря, че науката и учените не носят отговорност и не могат да поемат вина, защото отговорността е изцяло на тези, които злоупотребяват с плодовете на науката.

В това има резон, но с течение на времето и то с натрупване на фундаментални научни знания, злоупотребата с които има далече отиващи негативни последици, се изострят въпросите пред междувременно обособилата се специализирана етика на науката. Ако ценностните проблеми на науката се свеждат до употребата на научните знания, проблемите принципно биха били решими и тогава не би бил поставен под въпрос принципът на свободната от ценностна обвързаност наука.

Но се стига до фаза на развитие на науката, когато употребата на научните знания с тежки негативни последици по никакъв начин не може да се квалифицира като умишлена злоупотреба.

Това е исторически  безпрецедентна ситуация на науката и на науката в обществото, в света. В сравнение с конвенционалното понятие за риск, тук се изправяме пред принципно различното понятие за нови рискове. Тези въпроси разисквам в неотдавна публикуваната ми книга „Човешката несигурност”.

Тежкият въпрос е кой да вземе решение за рисково действие, почиващо на високи научни достижения. Колективно обвързващи решения вземат политиците. По правило решение се взема на основата на това, което предлагат експертите, но в определени случаи добронамереността е вятър работа, ако последиците се изразяват в огромни и непоправими щети на хората, които са невинни. А идентифицирането на виновните е практически невъзможно и дори безсмислено при непоправимите щети.

Ето защо трябва да се чуе думат на всички, които е вероятно да бъдат потърпевши. Това е демократично, но демократично не означава компетентно в експертен смисъл.



Интелектуалната честност е най-висша добродетел. Интелектуалната честност е да изразиш публично и с аргументи това, което знаеш и доколко си сигурен в истинността на знанията си, но също така да кажеш, какво не знаеш. Хората на науката и в частност отделният учен не могат да загърбват публичния разум и публичния форум на обществото.

Що се отнася до моята наука, социологията, в последно време ме занимава въпросът за публичната социология, която се оформя като една от десетките социологически под-дисциплини.

Нечувствителната към ценностните проблеми наука, било тя природна, социална, хуманитарна, се превръща в цинична. Цинизмът има разновидности. Той бива злоумишлено нарушаване на обществено валидни норми като вулгарно  и неприлично речево поведение и поведение, което се ръководи от асоциални наклонности и деструктивни по своята ориентираност мотиви. Не може да се твърди, че подобен цинизъм има място в науката.

Въпросният цинизъм има място в други области на обществения живот. Има цинизъм, който се изразява в лицемерно поведение, начин на живот и публично изразяване, когато се представят неистини за истини, когато аморално поведение се пакетира в публично манифестирано благоприличие. Подобен цинизъм подлежи на безпощадно разобличаване и разрушаване, защото поквареният език на благоприличието, на искреността в отношенията и на етиката правят безнадеждни опитите да се изчисти замърсяването на социалната реалност.

Няма основание да се твърди, че науката е заразена от подобен цинизъм. Цинизмът в науката или на науката е методологически, епистемологичен и светогледен проблем. Ключов момент на научното изследване е изборът на проблем (проблемен комплекс). Финална цел и смисъл на науката е нейните резултати да служат за благото на обществото и човечеството. Различните науки и класове науки имат принос към общото благо под различна форма и вид.

Приносите на химията са различни от тези на биологията, на природните науки в сравнение със социалните и хуманитарните науки, на социологията в сравнение с икономическата наука, на философията в сравнение с геологията. Естествено, научното откритие и самото научно изследване доставят на учения неоценимо лично удовлетворение, но дори такова преживяване е истинско, когато се споделя с други.

Науката не се прави извън обществото, а това условие е многоизмерно. Включва като измерение материалните условия и подкрепа на научната дейност, съвременната наука е скъпо и в някои случаи изключително скъпа дейност. Никой не може да не се съобразява при избор на изследователски проблем с обществените нужди и потребности в актуален и дългосрочен план. Не става въпрос за подчиняване на науката на една или друга извъннаучна конюнктура, което може да е пагубно за самата наука, която има своя вътрешна логика.

Пренебрежението от страна на науката на актуални и перспективни приоритети на обществото прави науката цинична. Някои науки влизат в руслото на цинизма, когато се въвличат чрез съблазни или някакъв вид принуда да служат за морално съмнителни извъннаучни цели. Много драстични негативни примери има от времето на тоталитарните режими, при диктаторски и недемократични режими, където не се зачита свободата и автономността на науката.

Но наред с условията на свобода и автономност на науката в демократичното общество и пазарна икономика има място комерсиализацията на науката. Подобни парадокси се преживяват като въвличане в цинизъм.

Научният етос като основа и рамка на научната дейност се гради и развива в дългата академична традиция. Няма оправдание за съвременните научни поколения да забравят или загърбват, или да се отнасят високомерно към този фундамент на научната дейност, който съществува и работи в тишина, но възнаграждава по различни начини научната общност и всеки отделен учен.

Бих искал да отбележа с тъга и горчивина наблюденията си за мотивирано по различни начини загърбване на академизма, който съществува под формата на висока академична традиция. Тя не дърпа към миналото, а подканва да се отговаря по подходящ и промислен начин на нововъзникващите предизвикателства. Науката е специфична сфера, която в значителна степен е затворена, в смисъл че има критерии и стандарти да се влиза в нея и са съвършено неуместни валидни за други сфери режими за достъп в тях.

В сферата на науката има легитимни неравенства и иначе не би могло да бъде. Осев принцип е компетентността и научните достижения, а на тази основа се получава признанието. Едни са надарени, други са повече надарени, има и изключително надарени, но във всяко отношение е необходимо разбиране и интелектуална честност.

Снимки (книга): bg.wikipedia.org; iztok-zapad.eu;

Следваща, тринадесета част на интервюто с проф. Георги Фотев