Георги Фотев: Мястото на България в духовната форма на Европа

Георги Фотев: България в духовната форма на Европа (2 част)

Безформеното е чиста негативност. То е немислимо и в крайна сметка непоносимо за човешкото съзнание. Духовната форма  е фундаментална форма на човешкия живот, а тъй като, както казва Аристотел, вън от обществото (полиса), човек е мислим като животно или бог, тоест е немислим като човек, то духовната форма на човешкия живот е по природата си социална форма в най-субтилния смисъл на социалност.

Човешкият/социалният живот на хората има множество форми. Различават се политическа, икономическа, биологичната и т.н. форми на живот. Духовната форма бих оприличил на човешкото лице. Безформеното е чудовищното. Когато говорим за духовната форма на Европа ние имаме предвид лицето, отликата и особеността на Европа от всички останали региони на планетата, където са вкоренени други човешки цивилизации, култури или части на човечеството като цяло, други мащабни духовни форми.

Духовната форма на Европа, както всяка друга такава форма, е средоточие на определени ценности, които се намират в една или друга йерархия, и на смислова констелация. Това е жизнена форма, която е в непрестанно движение и не може да й се приписва съвършенство, тоест има неизбежно и тъмни страни. Тя е средоточие на ценности и смисъл, но да не се забравя, че има и други жизнени форми, които влизат в колизии с духовната форма и са познати обстоятелствата, които се наричат популярно бездуховни.

Духовната форма на Европа има историческа фаза, когато е в плен на европоцентризма като идеологическа самозаблуда. Европейските идеали и реалностите на Европа са различни неща. Бъдете реалисти, колкото е нужно. Европеизацията не означава национално обезличаване или смяна на националната самоличност, макар че те имат място при страните, които попадат под известната в модерната социология категория на зависимото развитие, каквато е България, която след Освобождението влиза в орбитата на модернизацията. 

На третата година от Третата българска държава идва първият държавен преврат. Тепърва има да се озъбва в пределите на Балканския полуостров феноменът, който ще получи мрачното име балканизация, изпратен едва през последните години, изглежда веднъж завинаги в миналото. Балканизацията е гибелна за всяка една духовна форма. Духовната форма на България се гради в раздвоеност, която в някои периоди изглежда отчайваща.

 Ето какво пише в открито писмо до Великото народно събрание на 20 юни 1887 г. (десетилетие след Освобождението) Петко Рачов Славейков: „Тъмниците както в столицата, тъй и по всички градове, бяха и са още пълни с политически арестанти, измъчвани по един най-безчеловечен начин. Всички отпътни, отстранени села бяха и са все още пълни с интернирани и свирепите жандарми неистово се обхождат с тия лишените от свобода български граждани. Жандармите, тези инак полезни белким  служители на държавата, днес не са освен язва на народа. А като започнем от тях постепенно до най-висшите чиновници и на администрацията, всичко е от зло по-зло.

Из най-напред неизвестни сопаджии само върлуваха против народа, отпосле сопаджиите станаха редовни чиновници на администрацията; или администрацията стана редовно сопаджийска и навсякъде само сопа играе. Ако търсят някого за нещо - сопа; ако искат от някого нещо - сопа, екстернират някого - сопа, интернират някого- сопа, арестуват някого - сопа, пращат ли някого на оня свят, изпращат го с ужасно спасителното действие на сопата…”. 

През второто десетилетие на ХХ в. България е хвърлена в две национални катастрофи. Сменят се 29 министър-председатели ( като се изключат двамата руски генерали в началото) от Освобождението до преврата през 1944 година. Само  петима са били ненаказани, шестима са убити, Стефан Стамболов и Александър Стамболийски по неописуемо зверски начини, и осемнадесет са били съдени, арестувани, хвърлени в затвора, интернирани или принудени да емигрират.

Повече от половината министри пред този период са съдени, интернирани, емигрирали, а 38 са загинали. Кратки са отрязъците на демократично управление през Третото българско царство. А терорът и касапницата след преврата на 9 септември 1944 година. Народният съд осъжда на смърт 2730 души срещу 12 смъртни присъди на Нюрнбергския съд и по десетина души на смърт от аналогични съдилища в Унгария и Румъния, където е имало наистина фашистки режими.

И на всичко отгоре 45 години тоталитарно-комунистическа система на несвобода и мракобесие, когато България е отблъскващият негативен пример на сервилност пред Кремъл. А самопредлагане за 16-та република на СССР, което кремълските господари отклоняват? В „Дългата нощ на комунизма в България” съм казал това, което съм имал да кажа. Правят се на разсеяни. Някакви злобни хора нещо дърдорят непрестанно и други мълчат като пънове. Когато Унамуно е писал „Трагичното чувство за живота у хората и народите” вероятно не е имал предвид и българите.

Сервилността  е подхранвана от така нареченото русофилство, формирано като политически и квазикултурен феномен върху почвата на българското национално малодушие, патерналистки манталитет, морал на нищите духом, символизирани от фигури като „Големия брат”, „дядо Иван”, „братушките”, „Цар Освободител” и прочие. Това няма нищо общо с респекта и нека да бъде, възторга  към великата руска литература и други духовни постижения на Русия. Една Русия, която няма нищо общо с руските тирании и сатрапи, с потъпкването на европейските и универсални човешки ценности, с това, което и най-светлите руски умове наричат азиатщина, която е пълно отрицание на духовната форма на Европа.

Освобождението на България от тоталитаризма е пак въпрос като че ли на Провидението. И за зло и за добро все други решават българските въпроси. Все някой друг ни освобождава и все някой друг решава това, което е наша задача. Тоталитарната система приключи с имплозия. За разлика от други бивши комунистически страни от  разпадналия се Съветски блок обаче, България се измъкна от пост-комунизма с много скъпо платено забавяне на реформите.

Печален е фактът на продължаващите спорове относно края на Прехода. Страната е член на НАТО и на Европейския съюз, за което имаше значение и геополитическото разположение. Сякаш пак има някаква намеса този път за добро на Провидението. България е обаче с най-нисък стандарт на живот в ЕС. Българите според различни емпирични социологически изследвания се самопреживяват в най-голям относителен дял като нещастни. Корупцията продължава да тегне като воденичен камък.

Има потискащ дефицит на солидарност и липса на доверие между хората и към институциите. Липсва нужният респект към достойнството на човека във всекидневните отношения. Страната не е уютна за живеене и не е надеждна за реализиране на жизнени проекти. Твърде  много са хората, които напускат родината си или при възможност биха отишли в друга европейска страна и на Запад изобщо.

Както се влачат българските работи, България сама ще се затрие, ако не се проникне от духовната форма на Европа, за да преобразува собствената си с непренебрежими скъпоценности духовна форма, тоест самоличност. Нужен е неотложен поврат. Първостепенна е отговорността на духовния елит на нацията. Има икономически задачи, има политически задачи и други задачи има, но над всички са духовните задачи,  които само ние и сами можем да решим, за да ни има. Ще  живеем или ще умрем.

Европа е родината на хуманизма и европейският дух е развил изострена и изтънчена чувствителност към това, което Паскал нарича истини на сърцето. Тя  е родината на може би най-великото откритие в историята на човечеството, което се намира в изречението: Всички хора се раждат свободни, равни по достойнство и права.  Мизолозите (ненавистниците на разума, които заклеймява божественият Платон) нямат място в духовната форма на Европа.

Мотото на Европа е: In varietate concordia – Единство в многообразието, което означава много неща и сред тях много отчетливо се откроява, че да си европеец не означава да не си французин, немец, поляк, българин, испанец и т.н. Европеизацията не е хомогенизация. Духовната форма на Европа е форма на формите, на европейските национални духовни форми, които не се намират в негативна поляризация, а са в позитивна поляризация, ако мога да си послужа с две централни категории в социологията на Сорокин от Харвардския период на живота му.

Имаме възможности да разгръщаме неизчерпаемия потенциал на своя изстрадал през вековете народ, който е плащал и продължава да плаща прескъпо за самозаблудите си, за страха от свободата, както се изразява един автор, за липсата на мъжество пред суровите и нелицеприятни страни на своя живот от миналото и настоящето. Говорих за измамните митове. Да сме наясно с легендарното българско трудолюбие и ученолюбие.

Обидно нисък в сравнение с другите европейци е нашият стандарт на живот, но защо не се питат за производителността на труда? Прословуто  българско трудолюбие. Ученолюбие! Вятър работа. Какво четене и учене пада в университетите в другите европейски страни.

У  нас оправданията и все някой друг е виновен. Познат глас от дълбините на миналото, с което трябва да скъсаме радикално и веднъж завинаги. От такива като нас се изисква дваж пъти повече усилия. Нужно е да станем пълнолетни в смисъла на Кант, тоест да мислим със собствените си глави.

Европейската духовна форма е освобождаваща форма на живота. Така ще можем да възкликнем с безсмъртния Софокъл: „Много са чудните неща, но човекът е пръв сред тях”.  (Софокъл. „Антигона”).

Снимки: temadaily.bg; europe.bg;