Георги Фотев: Мястото на България в духовната форма на Европа

 Георги Фотев: България в духовната форма на Европа (1 част)

Когато преди повече от десетина-петнадесет години се заговори у нас за „пътя към Европа”, от някои среди с патетичното самочувствие на глупавия по рождение човек се подмяташе, че България е изначално част от Европа. Осведомените по стара история изтъкват, че историко-географски регионът на полуострова на север от земите на древните гърци е наричан от тях Европа и това име много по-късно е дадено на териториите на северозапад и на север, над които преди се е стелела тъма и безпаметност.

На никого през модерната епоха, а и на картографите в предходни времена, през ум не е минавало да изключват България, нито Първата, нито Втората, нито Третата българска държава, от географските предели на континента Европа. Европеизирането на България има съвсем друг смисъл, различен от географската карта на континента. Какъв е този смисъл? Отговорът на въпроса не е лесен и не се свежда до рецептури, които се повтарят всекидневно и човек го втриса от липсата на въображение.    

Европа е преди всичко духовна форма, която произлиза от древно-гръцката, римската цивилизации и не на последно място от юдео-християнските и най-вече християнските духовни постижения и начин на отнасяне към света. Става дума за епохален синтез, който е уникален и подлежи по-скоро на безкрайно описание, отколкото на обяснение, в т.ч. на телеологично обяснение. Историята на човечеството и тази на отделните цивилизации не се реализира по предварителен план и няма основания да се разглежда като реализация на проект, макар че човешките дейности са по същината си проективни и проектни.

Другояче казано, не е разумът (логосът), бил той човешки или от човека постижим, който господства в човешката история. Изглежда, че безумията и глупостта имат по-често място в историята на човечеството. Първоначалната духовна форма на Европа се определя отчетливо от християнството и неслучайно границите на европейския континент са фактически под знака на християнството. Това не означава, че християнската религия и само тя е формообразуваща духа на Европа. Тук не е възможно да се навлиза в разгърнато разглеждане на констелацията от условия за възникване на духовната форма на Европа.

Българската държава възниква през 7 век (679 г.) и след близо два века през 864 г. населението е покръстено и християнската религия става официална. По такъв начин България се вписва в първоначалната духовна форма на Европа и независимо от превратностите на историята тя запазва това свое място. Покорена от Византия в течение на 167 години българската държава е изтрита от средновековната карта на Европа. Тя се появява отново на картата на Европа като държава (Втората българска държава) към края на 12 век (1185 година).

В историята изобщо е безсмислено да се спекулира какво би било, ако не са имали място едни или други повратни събития - съблазнителни, но безсмислени спекулации. След величието на Средновековната българска държава по времето на Симеон Велики (родина на славянската писменост, разцвет на книжовното дело и прочие) повече от век и половина историческата съдба не е благосклонна. След  разгрома на Втората българска държава от отоманския нашественик към края на 14 век (1396 г.) България е фактически изключена от политическата картата на Европа и в перспектива е угрозата да отпадне от духовната форма на Европа.

Османският нашественик, наричан по-късно по времето на Българското национално Възраждане поробител, принадлежи към различна духовна форма, която е фактически антагонистична на европейската духовна форма. Петстотин години под османско иго са убийствено дълъг исторически период. Било е възможно българската народност да бъде  изпратена в небитието.

Българската духовност намира свое убежище в народния религиозен живот, в песенния фолклор, в народни сказания, пословици и поговорки, в обичаи, които се предават от поколение на поколение, в простонародния чудно красив български език, който в прелестта на диалектите си е несравним. Езикът на българските майки надживява игото и е хранилище на българския дух.  По такъв начин скръбна България запазва свое място в духовната форма на Европа.

Но България е останала в друго време (то е спряло), не е в това на Европа от 14 век до втората половина на ХІХ век, когато духовната форма на Европа има своите преобразования (трансформации), които се обозначават като Ренесанс, барок, рококо, класицизъм, романтизъм, когато е възникнал проектът на Просвещението, когато е основана и претърпява шеметно развитие модерната (европейската) Западна наука под знака на Исак Нютон и дълга редица други безсмъртни учени, когато философията достига изумителни върхове и има такива имена като Декарт, Лок и Русо, Кант, Хегел и Шопенхауер до Киркегор и Ницше; изброяване невъзможно.

Духовната форма на Европа е немислима в онази епоха и завинаги след това без Сервантес, Шекспир, Гьоте, Балзак, Бодлер и имена, които е недопустимо да се поставят в „и други”. Не е нужно да се правят повече референции, всяка от които пронизва като стрела българската душа в тъмата на игото. Петстотин години се крепи една култура в простонародния живот и нейното име е култура на оцеляването, на съзнанието, което може да се нарече робско, изразяващо се в простото изречение „Преклонената главичка остра сабя не сече”.

Това е българският потрес. Когато идват такива като Раковски, Караджата, Ботев, Левски, Бенковски, ги смятат за безумци в най-укорителния смисъл на думата. Наричат ги хаймани. Оцеляване, тесен и къс житейски кръгозор и липса дори на трагично чувство за живота, което има място само там, където са дълбочините на човешката душа.

Счита се, че Априлското въстание е хероично заявление на българския народ за национална свобода. Въпросът с митологизирането на миналото е сложен и мъчителен. Митът изобщо не подлежи на опровержение, а само на разрушаване. Истината е печална и дори отчайваща. Тя се съдържа в края на най-българската книга „Под игото” и в „Записките” на Захари Стоянов. Мрачната истина е по пътя на Ботев от Козлодуй до връх „Вола”, където той е пронизан смъртоносно, най-вероятно не от турски, а от куршум на свой четник, който се смята за подведен, защото вместо предричания от войводата бунт, българите залостват порти и кепенци на прозорците.

А пътят на Левски от Ловеч през пустинята до бесилото в София. Предаден вероятно от своите. И  не се намират двама души да освободят от заптиетата Апостола на свободата, за която не искат да чуят и дори не копнеят. Победата на Русия в поредната (десета в течение на два века) руско-турската война има като резултат възстановяване на българската държава според предварителния и следователно временен Санстефански договор във фактически етническите й граници. Но  нито при подписване на Санстефанския, нито при Берлинския договор след няколко месеца, има участие на българската страна.

Датата 3 март 1878 г. е важна и дори съдбоносна на България, но няма как да  е източник на неподправена национална гордост. Автентичното национално съзнание не би могло да не бъде раздвоено и следователно фактически нещастно съзнание. Легитимиращият  Берлински конгрес и договор още по-болезнено наранява трагичното българско национално съзнание. Познатите митологизации на историческите събития са по-скоро вредни.

Митологизацията е компенсаторен механизъм на националното малодушие. Движението  по такъв коловоз е пагубно за народ и най-вече за неговия елит, който си въобразява, че може да изхитри историята. Митологизирането на Българското национално Възраждане, както и неговото нихилистично омаловажаване са вредни, макар по различен начин за духовната форма на България. Разколът между революционерите и просветителите е голяма историческа драма с трагични обертонове.

След Освобождението се усилва неимоверно българският устрем към духовната форма на Европа, което се смята за разбиращо се от само себе си и напълно естествено. Процесът  на европеизация е реализиране на една от главните стратегически цели и задачи на Третата, вече национална (модерна) българска държава за формиране и развитие на националната култура и духовност. Необходимо е обаче допълнително проясняване на суперкода духовна форма на Европа и свързаното с него понятие европеизация.

Снимки: nakratko.bg; investor.bg;