С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на съдържанието и анализиране на трафика. Подробна информация
Търсене

Проф. Георги Фотев: Човешкото лице е огледало на безкрайната човечност

Проф. Георги Фотев: Човешкото лице е огледало на безкрайната човечност

Интервю с Георги Фотев: Да сме зрящи за ценностите (16 част)


Проф. Фотев, как оценявате политиката като човешка дейност?

Георги Фотев: Моята убеденост, че по своята най-дълбока същност политиката е една от най-висшите дейности, остава непоклатима. Спомняте си, че това убеждение изказах пред Вас още преди години. То е разгърнато и по-подробно аргументирано в моите книги „Граници на политиката” и „Смисъл на политиката”, както и в някои други мои съчинения.

Оставам с впечатлението, че някои хора объркват теория и емпирия и в такива случаи твърдението ми изглежда идеализъм и слепота към неугледната и отблъскваща политическа реалност.

Не, не става дума да се омайваме от утопия и да не виждаме очевидни политически безобразия. Говоря за същност. Това понятие ни е необходимо, за да сме наясно с финалната цел на политиката и от такава гледна точка и мярка да виждаме политическите емпирични реалности с всичките им негативни факти.

Вера Ленгсфелд, бивш депутат от немския Бундестаг, за която съпругът й е донасял на Щази във времената на ГДР, твърди, че фокусът на дискусията за тоталитарния комунизъм се е изместил манипулативно. Цялата вина е насочена върху служителите на Щази, те я прехвърлят върху информаторите.

Бившата комунистическа партия на ГДР 4 пъти сменя името си. Положението беше прието и сега нищо не може да се направи. Валидно ли е това и за България?


Манипулацията е наистина много голяма и много успешна. Това важи още повече за нашето мило отечество. Манипулацията си заслужава специално и задълбочено изследване. Такова изследване може да има за мото един абзац от великия роман на Томас Ман „Йосиф и неговите братя”, моля Ви се. Там се намира ключът към днешните чакали по темата за информаторите или доносниците на Щази или ДС.

Нищо не знам за Щази. Аз никога не съм прочел нито един шпионски роман или нещо такова в живота си. Винаги съм изпитвал органическо отвращение към потулените работи и към гнусното „между нас да си остане”. Забелязал съм, че въпросните чакали или борци за чисто минало са синове и дъщери на комунисти по бащина или майчина или по двете линии. Странна закономерност.

Когато работех върху „Дългата нощ на комунизма…” проучих добре машината. ДС не са искали някой да наклепа някого си и са сверявали достоверно ли е сведението. Били са зорки срещу натегачите. Машината е перфидна. На всичко отгоре, който влезе в нея, трудно може да излезе. Който им откаже, плаща скъпо и прескъпо. Не ми се говори. Уморен съм. Идиотите ще седнат да те подозират.

Но започнахме с Щази и не мога да премълча една случка. След промените неколкократно съм бил в Университета на Билефелд и бяхме  много добри приятели с проф. Рихард Гратхов, голям социолог. Вместо на хотел ме е вземал в дома си, предоставяйки ми просторна стая за работа и спане, ходехме заедно до университета и привечер правехме незабравими разходки и разговори.

Веднъж той ми се обажда загрижен по телефона и искаше да му пратя моите впечатления за Михаел от бившата ГФР, когото аз познавах. По съветско време се бяхме запознали в Москва на една научна конференция на социолози от соцстраните. След като чухме един друг докладите си, се потърсихме и отидохме на разходка, за да си поговорим. Стъпка по стъпка, така се правеше, разбрахме, че можем да си говорим като нормални и свободомислещи хора. Видях в лицето на Михаел един изключително честен и умен колега.

Това е видял след години в друго време и Гратхов. Но установили, че Михаел бил по някакъв повод в архивите на легендарната Щази. И бедният, милият, големият човек и учен Рихард Гратхов, който не беше някакъв западен ляв интелектуалец, не може да вземе Михаел в университета, заради методичната германска лустрация, та стигна чак до мен в София. Аз бях и съм абсолютно сигурен в невинността и почтеността на Михаел. Вятър работа.

Виждате ли днес в нашия свят големи морални авторитети?

Вярвате ли ми? Виждам. След неговото 40-годишно политическо изгнание в Западна Германия се видяхме с баща ми, който беше принуден да ни напусне като деца. Майка ми си отиде рано и не можа да го дочака, но видях чистия морален облик на баща си, такъв, какъвто ни го описваше нашата майка. Неговият гроб в град Шпайер е близо до гроба на Хелмут Кол. Мога да изброя много големи морални авторитети не само в моите очи. Но Вашият въпрос ме навява на едни други размишления.



Коя историческа личност Ви се нрави най-много?

Много са имената и в различни области. Те са исторически или големи личности, защото делата им са имали значима роля за хода на човешката история в духовен, политически и социален смисъл. Какви са моите лични представи не е важно, което вероятно не може да се избегне по отношение на децата ми и на другите най-близки хора. След промените съм срещал много знаменити личности.

Най-вълнуващи са моите спомени от най-обикновени хора, чиито имена ще останат напълно неизвестни. Те са библиотекарки от Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий”, които в моите студентски години (бях от сутрин до вечер и събота и неделя до обед в читалнята) са ми давали тайно книги, до които редовите читатели нямаха достъп. И портиерката на Института по социология, която отказа да изпълни заповедта на един мерзавец с друга служителка да изхвърлят книгите ми от стаята, която ползвах, тъй като у дома нямах възможност да работя.

Възхищавал съм се от обикновените хора. На всички тях помня имената. До историческите личност всеки да стигне сам. Такъв би бил моя съвет, ако някой ми го поиска.

Проф. Фотев, искам да Ви задам и няколко лични въпроса. Съществуват ли за Вас хора, които да Ви крепят и вдъхновяват в трудни моменти?

Да! Има такива хора. Признателен съм от все сърце. Едни са живи, а други са, вярвам, в царството небесно на всички праведни.

Пред какво се прекланяте?

Пред невинността. Има първороден грях. Но аз съм срещал съвършено невинни хора. И днес виждам такива лица. Човешкото лице е огледало на безкрайната човечност. Който обича, знае за какво говоря.

Напишете Ваша мисъл, която Ви изразява най-достоверно като личност!

Не познавам и никога не съм изпитвал към друг човек завист или пък омраза. Имам памет за добрините, които са ми дарявали, но забравям злините. Просто е.

Имате ли Ваш личен девиз?

Изглежда че нямам един-единствен, а повече. Не съм се замислял никога по този въпрос. Не знам как да Ви отговоря.

Кое е любимото Ви занятие?

Да чета, да слушам класическа музика, а някога, много отдавна, на първо място да рисувам. Писането ми е най-любимото занятие.

Кои книги бихте препоръчали на тези, които ще прочетат това интервю?

Списъкът е отчайващо дълъг и вероятно в такъв смисъл става фактически безсмислен. Не мога да сложа „и други”, не мога.

Ако настоявате, ще посоча Библията и особено Новият завет, не може без  Хераклит, Платон и Аристотел, Св. Августин и Св. Тома Аквински, Декарт, „Критика на чистия разум”, „Феноменология на духа” и „Науката логика”, Хьолдерлин, „Цветя на злото”, Макс Вебер, Емил Дюркем, „Братя Карамазови”, „Йосиф и неговите братя”, „Доктор Фаустус”, „Игра на стъклени перли”, „Смъртта на Вергилий”, „Битие и време”, Ясперс, „Задочни репортажи за България”, Ботев, Гьоте, Данте, „Дон Кихот”, Хусерл, „Светът като воля и представа”, Бергсон, Киркегор.

Не се получава отговор на въпроса. Аз изпитвам топлота и преклонение пред любезния читател.

Имате ли възвишена мисъл, която да Ви дава сили?

Все намирам такава мисъл, която ми идва, когато ми е нужна като огън в мразовитата нощ. Ех, да имах огнището на Хераклит! С една от мислите, за която ме питате,  започнахме това интервю („Много са чудните неща на този свят, но човекът е пръв сред тях”).

Сега, ако погледнете назад с целия Ваш опит, какво бихте променили в живота си, ако имахте възможност да го изживеете още веднъж?

Знам какво не бих променил: последователността си. Другото не е толкова интересно.

Ако лично бихте могли да изразите три желания, кои щяха да бъдат те?

Те са все неизпълними: да съм млад-двадесетгодишен, да осъществя всичките си идеи, да разгадая поне една от тайните на живота.

Позволете ми един последен въпрос. В началото на нашия разговор казахте: „Не съм намерил отговор на въпроса за смисъла на моя живот”. В какво според Вас все пак би могъл да се състои смисълът на живота?

Най-трудният от всички смислени въпроси, които човек може да постави пред себе си или пред някой друг. Писал съм по този въпрос. С риск да изпадна в противоречие, сега ще кажа. Може би смисълът на живота е самият живот. Въпросът е предизвикан от смъртта като полярна противоположност и абсолютно отрицание  на живота.

Проф. Фотев, благодаря Ви за това интервю!

Началната портретна снимка е от фотоархива на проф. Цочо Бояджиев; Начало, първа част на интервюто с проф. Георги Фотев