Георги Фотев: Европейски ценности и императивът „Единство в многообразието”

Интервю с Георги Фотев: Да сме зрящи за ценностите (6 част)

Какво представляват и каква е същността на европейските ценности? 

Георги Фотев: Въпросът за европейските ценности не е еднозначен. Той се отнася за функциониращите в Европа ценности или селективно до ценности, които определят облика, идентичността на Европа. Има и други значения, но на първо време ще се спра на маркираните две значения, които, естествено, донякъде се припокриват.

Но преди всичко е необходимо да се има предвид, че Европа е крупен исторически, социокултурен, цивилизационен, икономически, духовен феномен и индивидуум.

Европейските  ценности в посочените две основни значения на въпроса не са веднъж завинаги дадени, а са исторически определени констелации или конфигурации, които са менливи: едни ценности се обезценяват, възникват нови и непознати по-рано, променят се йерархиите на ценностите и констелациите като цяло.

Конфигурацията  на ценностите по състав и йерархия в средновековна Европа е твърде различна в съпоставка и сравнение с тази от началото на модерна Европа, във времето на развитата или класическата модерност. Има значими промени на констелациите през различните големи периоди на модерната епоха.

Европа е родината на нацията и на националната, секуларизирана и правова държава. Това става в прехода от традиционното към модерното общество. В началото на европейската модерност нацията е една от фундаменталните европейски ценности. Има трагични времена, когато нацията се превръща в свръхценност.

Фундаменталните европейски ценности са открити по времето на епохалния поврат от Средновековието към модерността и са двигател на поврата и на модерността през всички нейни стадии до днес. Не трябва да се забравя, че европейските ценности се делят, както ценностите изобщо, на позитивни и негативни.

Това напомняне е многозначително, защото историята на модерна Европа не се определя само от позитивните ценности: има времена, когато се разразяват тежки кризи на ценностите и негативните ценности стават доминантни.

Служа си с понятието открити (относно европейските ценности), но смисълът на това понятие не е самоочевиден. Въпросът за същността на европейските ценности, както и за същността на които и да са други ценности, е труден. При поврата от средновековна към модерна Европа основните модерни европейски ценности в своята същност стават факт на опита. Същността е факт обаче на феноменологическия опит, който е различен от обичайния сетивен емпиричен опит.

До същността на ценностите не можем да стигнем по пътя на разсъдъка, тъй като ценностите по своята същина са априорни и не произлизат от сетивния емпиричен опит, в който се разпознават, благодарение на априорното понятие, което имаме. Същността на ценността ни е дадена, дадена в съзерцанието, а не е конструирана.

Налага се да гледаме на ценностите и респективно на европейските ценностни, които тук ни интересуват специално, в перспективата на Макс Шелер, за да разграничим факти от два различни порядъка, както и две различни форми на човешкия опит. Същността на свобода или тази на достойнството, например, са факти, дадени в съзерцанието и по никакъв друг начин не се стига до тези чисти факти/същности.

Не е възможно по разсъдъчен път да се стигне до същността на ценността, която е съдържателна, каквато е тази на свободата, достойнството, на човека като самоценност, върховенството на правото, справедливостта и т.н. Естествено, не може да се прави идиотски извод, че всеки европеец трябва да е феноменолог, за да има достъп до европейските ценности.

Говорим за същността на ценността, а не за нейното съществуване в обичайния смисъл на това понятие. Това, че всеки нормален човек прави разграничение между свобода и несвобода се дължи на неговата вярна интуиция за същността на въпросните позитивна и негативна ценности.

Някои от основните европейски ценности са станали универсални. Това е обширна тема, която изисква специално разглеждане. Споменавам я, защото прибързано може да се възрази, че се разводнява въпроса за европейските ценности. Но генеалогията хвърля светлина върху тези универсални в съвременния свят ценности. Ценностите свързват и разделят.


„Единство в многообразието” (In varietate concordia) – императив за европейските ценности

Това е валидно с пълна сила, разбира се, за ценностите, които са типично европейски и определят самоличността на Европа и на европейското човечество и за тези, които функционират в днешна Европа, отворена и толерантна към чужденците, които мигрират в европейския свят, запазвайки своята етническа и културна идентичност и ценностни нагласи.

Едни от европейците гледат на тези процеси като културно, в това число и ценностно обогатяване на европейското човечество, други са на противоположното мнение, че такова едно отваряне и толерантност без граници са сериозна заплаха срещу културната и духовна самоличност на Европа и вече води видимо до заличаване на духовната форма на Европа.

Този проблем е действителен и не може да бъде оставен на екстремистки и недиалогични визии или на плиткоумни политици, на сляпа воля за власт и на манипулатори на общественото мнение.

Европейският съюз е уникална и безпрецедентна в историята на човечеството политическа формация, основана преди всичко на ценности. Основополагащите ценности са типично европейски. Национални държави се отказват доброволно от част от суверенитета си, който е смятан за светая светих на нацията и националната държава и в името на който са водени кръвопролитни войни, тъй като нацията и суверенитетът са смятани за върховна духовна ценност.

На определени ценностни или ценностни комплекси се противопоставят или интереси или други ценности, ако се изключи вечният аксиоматичен антагонизъм между позитивни и негативни ценности. Когато се казва, че началото на проекта на Европейския съюз е заложено на ценности, е необходимо да се припомни за мира като ключова ценност, преживявана от европейските народи с небивала интензивност след чудовищните последици от Втората световна война с милиони жертви и разрушения.

Естествено, около и наред с мира като висша ценност констелацията включва редица други основни европейски ценности. В течение на годините ЕС става привлекателен за други европейски страни, процес в който на първо място се повишават ценностните критерии за членство и се разработват процедури за измерване на заявено желание за членство.  

Мотото на Европейския съюз е „Единство в многообразието” (In varietate concordia), което само по себе си изразява типична и основна европейска и на европейското човечество позитивна ценност. Но това мото праща и друго изключително важно послание и то се отнася до характера на констелацията на европейските ценности. Страните членки са формирани нации и са модерни национални държави, всяка от нациите има свой специфичен облик, колективна идентичност и живее с идеята за безсмъртен индивидуум.

Никоя от нациите не влиза в Европейския съюз, за да се самозаличи. Тя влиза по множество ценностни мотиви и в това число за утвърждаване на своята самоличност, в която са вписани национални ценности, които принципно се хармонизират с подобни ценности на останалите европейски нации - императив, прокламиран от мотото. Ако това се разбира в дълбочина, се прониква в най-дълбоката същност на европейските ценности.

Където има ценностни въпроси, има трудни изпитания от духовен и не само от духовен характер. Най трудно се разрешават противоречия, възникнали на ценностна основа: понякога те не се разрешават и както се казва всички добри намерения се провалят.

Могат да надделеят користни интереси, ненаситна алчност, честолюбие, глупост, разрушителни страсти, леност на ума, подлост и какво ли не. Все неща,  познати в хилядолетната история на човечеството, които хората си припомнят във времена на тежки кризи. А кризите избухват винаги внезапно и непредвидено. Паметта за повтарящи се човешки безумия предизвиква отчаяние за човешката участ или пък навява мъчителна меланхолия.

Европейският съюз като почиващ на европейски ценности, които имат свойството да се обогатяват, е красив, но всичко красиво може да се покаже като изкусително: самоуспокоението, нарцисизмът, изпадането в самодоволство и леност са сигурен път към небитието.

Снимки: temadaily.bg; redbubble.com;

Следваща, седма част на интервюто с проф. Георги Фотев