Проф. Георги Фотев за ценностите на дълга и ценностите на самоосъществяването

Интервю с Георги Фотев: Да сме зрящи за ценностите (5 част)

В Европа от известно време се говори за промяна от ценностите на дълга към ценностите на самоосъществяването? Поколението „милениум” и поколението „Z” имат друга ценностна система. Например, поколението „Z” не познава свят без смартфони? В кои области на живота най-силно са се променили ценностите, къде се наблюдава последователност и къде - приемственост?

Георги Фотев: Предмодерният свят или до-модерното общество, налага се да си служим с тези и някои други подобни  суперкодове, и домодерният човек не стигат по-далече от цикличното време, което не е нищо повече от подвижен и фиктивен образ на вечността. Вечността и това, което остава неподвижно и неизменно, освен всичко друго, е безусловната сигурност в иначе измамния, тайнствен и несигурен свят. Ценностните в този жизнен свят на статичността, или другояче казано на цикличността като неизменно повторение, са неизменни, неподвижни и дадени веднъж завинаги.

Друг е въпросът за привидните ценности на сетивно видимия свят. Повторението, предопределено от съзерцанието, е закон на действената страна на живота в цикъла. В Средновековието иновацията е непростима дързост и своеволие, което се наказва безмилостно. Принципът на модерността е полярно противоположен.

Промяната има осево значение за модерния свят, за модерното общество и модерния човек. В късномодерното общество промените са толкова интензивни и тяхната динамика е все по-ускорена и пределно екстензивна, че както бяха казали Кинг и Шнайдер от прочутия през втората половина на ХХ-и век Римски клуб, изглежда, че промяната е единствената константа. В модерната перспектива не повторението, а промяната, иновацията са фундаментална социална ценност, под която, разбира се, ври и кипи голям и хетерогенен комплекс от ценности.

По начало промяната поставя на изпитание това, което се ражда в началото на модерността и за което вече стана дума: идентичността на свободната индивидуалност или автономната личност, от една страна, и нацията като колективна идентичност, от друга страна. Свободната индивидуалност и нацията са две типично европейски по произхода си фундаментални ценности. Те са в началната констелацията на модерна Европа, наред със свободата, достойнството, равенството по права.

Родината на Проекта на модерността се реализира в Европа и в европейското човечество, друг е въпросът как. Модернизацията се осъществява поливариантно и не с еднакви темпове в целия свят. Модерното общество се обозначава още като капиталистическо и индустриално общество, а късномодерното се нарича още постиндустриално, постмодерно, рисково, общество на знанието, мобилно, технотронно и прочие.

Защо модерното и капиталистическо общество възниква в Европа и в западната част на европейското човечество, а не, например, в Китай или в православна източна част на Европа? Това са въпроси, чийто отговор дава Вебер: в констелациите на условията за възникването на капитализма като консистентна система определени ценности имат ключово значение.

За да се избегнат недоразумения, каквито за съжаление никак не са рядко срещани, е необходимо категорично да се подчертае, че ценностите никога и никъде в историята на човечеството не са самостоятелен двигател на историческото развитие и е безумно да се смята, че ценностите сами по себе си ще ни спасят. Те обаче са фундаментално и непренебрежимо условие на обществения живот на хората.

За да отговоря на Вашия  конкретен въпрос, тръгнах отдалече. Колкото нещо е по-конкретно, толкова пътят на неговото познание е по-дълъг и по-труден. В твърдението има повей от едно изречение на Хайдегер в негова лекция. В традиционното или домодерното общество новото поколение усвоява, копира образа на живот на предходното и това копиране е момент от цикличността на живота като неизменно повторение.

В модерната епоха всяко поколение има за осев жизнен принцип деструктивната креативност, ако си позволя да използвам този термин на Шумпетер, като разширявам неговото значение. Младото или новото поколение е мотивирано да е творец на своя живот според своите разбирания и ценностите, които споделя и избира.

В началото е свободата на мисълта и действието, ценностният избор, личното достойнство. Ръководен принцип и ценност е самоутвърждаването, а не наследеният престиж или лишеност от такъв престиж, което е станало обществено презиран предразсъдък. Самоутвърждаването предполага отрицание на външно налаган авторитет. То е неизбежно деструкция на онова, което предходното поколение смята за разумно и своя грижа да приема като рамка и модел.

За да се създаде нещо ново, се налага да се разруши като пречка нещо, чиято разумност вече е приключила. Колкото по-радикална е промяната, толкова повече установеното в миналото е съвкупност от пречки.

Предходниците преживяват такова отношение на наследниците като непризнателност и неблагодарност, то предизвиква у тях безпокойство и тревоги. Възрастните поколения гледат на младите, които не ги следват, като неопитни, лекомислени и безотговорни. В отношенията между поколенията има латентни напрежения и конфликти, които не са въпрос толкова на някаква ирационална враждебност, а на неразбиране и на криво разбиране, които пораждат разочарование.

Новото поколение винаги има предимства и на първо място е предимството, че то ползва плодовете на предходниците, създадени с пот на челото, с много усилия, с ум, сърце и мъки, с едни или други лишения. Но самите предходници фактически не могат да ги ползват и ги завещават на своите следовници. Възрастните поколения гледат на младите като на своето бъдеще, като на тези, които ще постигнат неосъществените им мечти, желания и надежди.


Новите поколения и промяната от ценностите на дълга към ценностите на самоосъществяването

Предходниците, които вече са приключили своята трудова и социална активност и слизат от сцената на живота. Следовниците заемат историческата жизнена сцена и така става възможно безсмъртието на обществото.

Предходниците през модерната епоха се отнасят с разбиране към своите наследници по основни въпроси и на първо място по тези от висок ценностен порядък. Като свободата, която е тяхно достояние. Добрите родители желаят техните деца да растат като свободни граждани, а не да имат манталитет на покорни слуги на някого, те желаят да укрепва и да бъде пазено тяхното достойнство, да имат равни права с всички други членове на обществото, а не по някакви причини да са дискриминирани.

Отношенията между поколенията в модерната епоха са все по-динамични, но и по-драматични при поврати, когато по правило избухват междупоколенчески кризи. Противоречията и кризите между поколенията са предвестник на социални промени.

Без ценностите на дълга, каквито са признателността, благодарността за дарове, солидарността, уважението и респектът към другото и различно мнение, благотворителността или филантропията, общественият живот на хората би бил изпълнен с много несгоди и горчивини.

Без ценности на дълга обществото и общността в края на краищата са немислими. Без ценностите на самоутвърждаването, каквито са свободата на  личността, личното достойнство, инициативността, неприкосновеността на собствеността, личното пространство, човекът като самоценност и самоцел е немислим.

Ценностите на дълга са по-скоро социални, докато ценностите на самоутвърждаването са по-скоро индивидуални. Дългът е винаги дълг към някого, който е дарил благо. Това благо е даряване на живот от майката и бащата на своето дете, неговото отглеждане, възпитание, образование, отглеждане  до пълнолетие. Човек получава дарове от близки, познати, приятели, колеги, институции, които са живи благодарение на живи хора. Дарове от държавата, която в демократичното общество е на всеки член на това общество, към предходните поколения и т.н.

Акцентирам върху понятието дар, който е мост към другия или другите. Дарът е за лица в прекия смисъл на думата или за колектив. Дарове се правят и на  анонимни други или на анонимно цяло, каквото е обществото като цяло.

Ценностите на дълга мотивират да се отвърне с дар и по такъв начин се осъществява специфична и фундаментална социална размяна като социално отношение и символно опосредствано социално взаимодействие. Тази размяна не може да се обърква или още повече да се отъждествява със стоковата размяна, където функционират други ценности, но не тези на дълга в прецизирания смисъл на понятието.

Както вече изтъкнах, самоутвърждаването е кардинален принцип и фундаментална ценност на модерното човечество и същностно измерение на хуманизма. Където няма условие за личностно самоутвърждаване, личността и свободната индивидуалност са немислими, т.е. невъзможни. Самоутвърждаването е сноп от ценности, които мотивират и определят съответните социални действия, които в своята последователност са самореализация на автономната личност.

Но личността, това е светът на личността и самоутвърждаването е личностно самопроектиране в определен жизнен свят и социални условия. Самоутвърждаването е целенасочена воля за постигане на финалната и междинни цели, които личността си поставя. Препятствията пред самоутвърждаването, на които може да се гледа през ценностната перспектива, могат да мобилизират ресурсите на личността, но индивидуалните ресурси в определени жизнени ситуации могат да се окажат недостатъчни, което личността преживява като лична неудача, провал, като комплекс за малоценност.

Ако в едно младо поколение делът на личните и групови случаи на самопреживяване за безперспективност става значим, имаме работа със социален факт като тоталност и сериозен социален проблем. Има сериозен структурен проблем в обществото и назряла криза на ценностите. Изострят се противоречията между ценностите на дълга, от една страна, и ценностите на самоутвърждаването от друга.

Отслабване и обезценяване на ценностите на дълга настъпва, когато даровете, които получава едно по-младо поколение от възрастните и от други социални дарители, в т.ч. от ближните, или се обезценяват или пък даряващите са фактически безадресни и не може да се преценят  мотивите на даряване и дали може да се говори изобщо за даряване, за да имат реален смисъл ценностите на дълга.

В много комплексните общества, в които юридизмът (идеология, според която решенията на всички обществени проблеми са въпрос на правно-нормативно регулиране) има все по-голяма тежест, дългът като морална категория или сноп от ценности се изпразва от съдържание и се лишава от смисъл. Един пример, който изглежда да е страничен: минувачът не подава монета на просяка, защото си е платил данъците и социалната държава има механизми за посрещане нуждите на социално слабите. Поведение, което едни ще третират като безсърдечност, а други като рационално и морално неукоримо.

Възможно е, засилването на ориентацията към ценностите на самоутвърждаването да е реакция на заплахата от обезличаване на човека и на реална дехуманизация на   обществените отношения, на превръщането на обществото в технотронно (Бжежински и др.), срещу настъпателното функционализиране на човека и разрушаването на неговата идентичност.

Отслабването и изтласкването на ценностите на дълга не е въпрос на лошо възпитание в семейството, на невнимание в училище, на медиите, макар че отговорността на всички тези институции на социализация е естествено важен въпрос. Това, на което искам да обърна внимание, са по-дълбоки слоеве на социалния живот и на социалните отношения.

Менторските подходи  към въпросите на ценностите на дълга или към ценностите на самоутвърждаването са не просто безрезултатни, но повече или по-малко вредни. Изобщо говоренето за ценности е трудно по редица причини.

Снимки: bg.wikipedia.org; webstage.bg;

Следваща, шеста част на интервюто с проф. Георги Фотев