Георги Чалдъков: Управлението на знания трябва да стане съществена дейност

Георги Чалдъков и концепцията за благосъстояние

Възприетите международни показатели за благосъстоянието на човека и страната, в която живее, са три: (1) качество на живот (Ка Жи, от англ. quality of life – QOL), (2) човешко развитие (human development) и (3) стандарт на живот (standard of living). Концепцията за Ка Жи е базирана на модерната постфройдистка хуманистична психология на Абрахам Харолд Маслоу (1908-1970).

Маслоу вероятно е бил Маслов преди родителите му, руски евреи, да емигрират в САЩ. Той се ражда, израства и първоначално учи, а след това и преподава в Бруклин, Ню Йорк. Докторската му работа е за поведението на маймуни, но след това той изследва позитивните възможности на човешката личност при състояние на здраве (не при болести, както е правил Зигмунд Фройд). Достига до извода, че човешката природа не е толкова лоша, колкото преди това се е мислело.

От пирамидата на йерархията за човешките потребности той ни съветва, че ако искаме да помогнем на хората да бъдат наистина хора (fully humans), трябва да знаем не само, че те се опитват да се самореализират, но че те също така се страхуват или не са способни да направят това. Само чрез пълната оценка на диалектиката между болест и здраве ние можем да насочим баланса в полза на здравето.

С други думи, на човек трябва да се предоставят условия да извърви пътя от „да съществува” (being) до „да стане” (becoming) и така да постигне своето ниво на реализация (self-actualization). Обратно, когато човек поиска да надскочи нивото на своята компетентност, той се фрустрира, депресира, разболява и разрушава своето Ка Жи.

Абрахам Маслоу описва теорията на човешката мотивация и йерархия на ценности в две поредни статии и в контекста на неговата психология човек, който не може да осъществи потребностите и възможностите си, може да бъде наричан болен; подобно е, когато наричаме болен онзи, който има недостиг на витамини.

Кой може да каже, че липсата на любов е по-маловажна от липсата на витамини? Маслоу продължава: „Тогава бих казал, че здравият човек е мотивиран от своите потребности да развие и осъществи възможностите и способностите си. Когато питаме какво човек иска от живота, ние говорим за истинската същност на човека.” „Човек е непрестанно искащо животно” – пише Маслоу  в една от цитираните статии.

Подобен хуманизъм има и в мисълта на Аристотел: „Човек е животно, родено да живее (гр. zoe), но съществува, ако има добър живот (гр. bios).” Тази антропоцентристка философия преминава през Ренесанса, когато италианският архитект и художник Леон Алберти казва: „Човек може да направи всичко, ако пожелае това.” По-късно я виждаме в екзистенциализма на Киркегор, Ницше, Хайдегер, Сартър и американския трансцендентализъм на Ралф Емерсън.

Ка Жи се определя от субективното усещане на човека да изпитва радост, удоволствие и мотивация за работа и живот. Същото, което за древните гръцки философи е щастлив живот (eudaimonia), или пък определя раждането като покана за живот, т.е. с емоционална и духовна, а не само с материална задоволеност (англ. well-being, life satisfaction). Като показател, Ка Жи е сходен на термина „човешко развитие”, но е различен от „стандарт на живот”, който се определя от икономическия потенциал на дадена страна (покупателна способност и доход „per capita” от вътрешния брутен продукт).

По отношение на последния за 2007 г. България е на 65-то място в света (данни на МВФ). Неотдавна един български емигрант ми разказа, че когато се връща в Австралия, веднага след проверката на летището в Мелбърн чиновниците от Националната осигурителна агенция го засичат и докато се прибере в къщата си, получава известие за социалните пари, които ще получава, защото временно е безработен.

Това пък ми напомни за един китайски колега, който ми разказа, че след четири-петгодишна работа в Япония, САЩ или друга „научена” страна, веднага след проверката на летището в Шанхай, чиновниците от Националния научен институт, където е разположена „мозъчната банка на Китай”, го засичат и докато се прибере в къщата си, получава известие за хабилитиране за доцент или професор и назначение за ръководител на лаборатория или институт в област на науката, в която е работил в чужбина. Индексът на Ка Жи (life-satisfaction score) е въведен през 1985 година.

Определя се по десетобална система от следните основни фактори: (1) продължителност на живот, (2) образование, (3) осигурена работа, (4) заплата, (5) свобода на словото и (6) политическа стабилност на страната. Кажи QOL! Ние все още сричаме смисъла и не познаваме практиката на Ка Жи.



Водещи страни са Ирландия, Швейцария, Норвегия, Люксембург, Швеция и Австралия. През 2005 г. България е с 6.162 точки и е на 57-мо място между изследваните 111 страни в света, т.е. изпреварва само Румъния, Литва, Латвия и Естония в Европейския съюз. Независимо от всичко (или може би точно за това) някои колеги след пет-десетгодишна работа в чужбина се връщат в родината.

Преминават проверката на летището в София, но чиновниците в Министерството на образованието и науката не знаят, по-точно нехаят за това. Затова и родната Alma mater изпитва същите чувства към своите „одисеевски” възпитаници – вместо проследяване на развитието им университетските ръководства, доценти и професори, унесени в надпревара за звания (без знания), не предоставят необходимите условия за реализация на завръщащите се талантливи учени.

Затворени в пространството на университета или научния институт, доцентите, професорите, член-кореспондентите и академиците като зайците на италианския математик Леонардо Фибоначи се самовъзпроизвеждат прогресивно – 1, 2, 3, 5, 8, 13, 21, 34, 55, 89, 144… (всяко число от 3 нататък е равно на сумата от предходните две числа). Очевидно е, че бездействието на държавата в област­та на науката и образованието е стил на управление в България.

Това е вреден национален феномен, политически грях. Защото в Ка Жи има и епистемологичен заряд, представен от натрупаните от човека информация, знания и начин на мислене (понятието „капитал” произлиза от лат. capita – глава, а не от думата „мускули”). Днес за този важен социален процес има мениджъри по човешки капитали (англ. human resources – HR). Това е стратегия, базирана на доказателства (evidence-based), за осъществяване на човешките възможности и споделената интелигентност, за позитивно стимулиране на междуличностните взаимодействия.

Днес HR-мениджърите най-често работят в бизнеса. Целта е да се постигнат по-големи печалби на базата на качествена продукция, добре фокусиран маркетинг и висока култура на диалог между производители и клиенти. Така знаещият е Homo faber – двигател на фирмените успехи. Разгледано като концепция и стратегия (а не като партийно-политическа проява), управлението на знанията (и на званията) трябва да стане съществена дейност и в системата на образованието и науката.

Относно „одисеевците” формулата може да бъде ефективна, ако университетите и научните институти имат „мозъчна банка” за емигранти. Тя би трябвало да проследява развитието на „капиталите” и да стимулира инвестирането им, като ги кани да ръководят лаборатории и институти в области на науката, в които вече са водещи учени в света.

Защото ако поискат напълно да размажат, да стъпчат и унищожат човека, да го накажат с най-ужасното наказание, от което и най-страшният убиец би се разтреперил, то достатъчно е да предадат на работата му характер на пълна безполезност и безсмислица – пише Достоевски в „Записки от мъртвия дом”.

А Махатма Ганди по-късно добавя: „Преодоляване на различието между това, което правим, и това, което сме способни да правим, е достатъчно да реши повече от световните проблеми.” Останалото е отчуждаване на талантливите българи от родината, т.е. купуване на „one way ticket”.

Като цяло това ще продължава да служи на прогресиращото обезобразяване на нацията и съответно на способността й да избира политици, които могат да работят за осъществяването на големия човешки и медикосоциален смисъл на Ка Жи.

През последните 20 години в медицината има концепция за health-related QOL. Съвременната терапия и фармакоикономика цели не само физическо и психическо оздравяване, но и поддържането на Ка Жи на пациента. ... И разбира се, на концепцията за здравословен начин на живот (life-style), която засега е най-ефективното средство за дълголетие и за превенция на сърдечнометаболитните и други болести.

И съответно – за свързаното със здравето Ка Жи. В началото на миналия век Томас Едисън справедливо каза, че докторът на бъдещето няма да предписва лекарства, а ще съветва хората как да живеят и как да се хранят и предпазват от болести.

Със съкращения от списание „InSpiro” 

Снимкa: www.fakel.bg; rehabcorp.com.au;