Д-р Георги Чалдъков за българските човеколюбци: Филантропи и крале

Богатство е не да вземаш, а да даваш

Това послание е често изричано от шведският изобретател, химик и индустриалец Алфред Нобел. Тези, които превръщат посланието в действие, наричаме „филантропи” - човеколюбци. През 1895 г. Нобел създава фондация, в която влага 94 процента от огромното си богатство. Дейността на Нобеловата фондация започва през 1901 г. -  всяка година се присъждат по един милион щатски долара на учен за постижения в областта на химия, физика, физиология или медицина, литература и мир.

В един анекдот се разказва, че когато започнал да дарява, проблемите със здравето на Дейвид Рокфелер (1915-2017) престанали и той живее повече от 100 години. Рокфелер е сред милиардерите, положили „Клетва за дарение” – възхитителна инициатива на Уорън Бъфет и Бил Гейтс за даряване на минимум 50 на сто от състоянието за „Добруване на човечеството в целия свят” – девиз на Фондация „Рокфелер”.

Сега в САЩ има много неправителствени организации, една от тях е „Тръст за американско здраве”,субсидиран от богати американци. Тръстът работи за проекта „По-здрава Америка”. Точно „По-здрава България“ е спешно необходима на нас, българите.


Проф. Минко Балкански: „Има много хора с пари, много богати хора, но какво правят с парите си?”

В България „богат и филантроп” звучи като „арменец-миньор” в старите вицове. „Тук не знам какво правят хората с парите си. Има много хора с пари, много богати хора, но какво правят с парите си? Питайте ги! Аз се чудя” - каза световноизвестният физик Минко Балкански.

Малко са фондациите на съвременни богати българи, които подкрепят науката, образованието и изкуството. Лъчезарни примери за това са проф. Минко Балкански (дългогодишен емигрант във Франция), мултимилионерите Игнат Канев (в  Канада) и Шефкет Чападжиев (в САЩ), Райна Кабаиванска - prima donna на съвременната опера, фамозните футболисти Димитър Бербатов и Стилиян Петров (в  Англия) и световноизвестният цирков акробат Енчо Керязов.Те са образци за благотворителност. Както и Дядо Добри (Добри Д. Добрев) - светла му памет, пример за беден и филантроп.

Богати и човеколюбиви българи е имало и през  XIX и XX  век - Евлоги и Христо Георгиеви даряват земята си и 6 милиона лева за „въздигането зданието на първий български университет” в София (началната снимка). „Фонд на д-р Петра Берона” - за Българската мъжка гимназия в Одрин и други градове. Димитър Ценов дарява 60 милиона лева за създаването на Висше търговско училище в Свищов...

През 1911 г. Александър Георгиев - Коджакафалията завещава на общината в Бургас всичките си имоти, които днес се равняват на повече от един милиард лева - да се развие градът и да се помогне на всички, които имат нужда, независимо от тяхната народност и вероизповедание”.


Александър Георгиев - Коджакафалията завещава на общината в Бургас всичките си имоти

През 1921 г. е създадена Индустриална къща „Аврам Чальовски“ в Бургас - на нея принадлежи и фабрика за олио, халва и шоколад. Благородният индустриалец е помагал много на работниците си. (От тази му щедрост аз като дете най-много се радвах на шоколадите, които ми носеха дядо и вуйчо ми).

В  завещанието си той написал: „Отпускам сумата 10,000,000 (десет милиона) лева, която да послужи за образуване - учредяване на фондация на мое име, за вечни времена, като приходите от лихвите се употребят за подпомагане на бедни, болни, сираци, предимно от работнически семейства. Опрощавам дълговете на всички длъжници в родното ми село Галичник, които по една или друга причина не са могли да ми се издължат. Също опрощавам вземането на всички работници в софийската и бургаската фабрики, които не са могли да се издължат, докато съм бил жив.”

Накратко, българските филантропи са споделяли посланията на Алферд Нобел, Дейвид Рокфелер, Уорън Бъфет, Бил Гейтс. И на канадския лекар и поет Джон Макрей: „Нещата, които даваш на други, ти продължаваш да ги притежаваш.”

Но не и един крал, който представи пред свои лакеи книгата си „Една цел – кралството”. Всъщност, „една цел - имотите”. През 1990 г. КК го интервюира и кралят отговори категорично, че няма претенции за имоти. Сега обаче ще съди кралството в Страсбург. Потвърждавайки, че не може да укроти алчността си - положил е „Клетва за имоти”.


Дядо Добри (Добри Д. Добрев) - светла му памет, пример за беден и филантроп!

Нещо като „Заменям кралство за имоти”- перифраза на „Заменям кралство за кон” на английския крал Ричард III, изречено в едноименната пиеса на Шекспир. (Крал Ричард ІІІ е описван като „един от най-лошите английски монарси”.)

Алчността на нашия крал е достигнала point of no return – освен да се върне оттам, откъдето е дошъл. Един лакей обаче коментира  ‘огорченията” на краля така: „Комбинация от неграмотност, завист, алчност и парвенющина днес чука на вратата на този парк и на този дворец”. Кой е алчен - „комбинацията на лакея” или кралят?

-Кой е алчен - „комбинацията на лакея” или кралят?

-Кралят е алчен. * Затова той никога няма да бъде наричан „Бащата на България”, както Александър Георгиев – Коджакафалията - „Бащата на Бургас”. (Освен от един краледворец, който каза, че времето на краля е „вторият златен век на България”.)

- - - - - - - - -

* Като в приказката „Новите дрехи на царя” на Ханс Кристиан Андерсен: - Гледайте, гледайте, царят е съвсем гол! - извика изведнъж едно дете. - Господи, чувате ли какво казва невинното дете! - рече баща му и всички започнаха да предават думите на детето. - Да, да, царят е съвсем гол! - извика най-сетне целият народ.  




Д-р Георги Чалдъков е роден на 23 февруари 1940 г. в Бургас. Д-р Георги Чалдъков е консултант при Учебно-научен сектор по клетъчна биология и Център по нутригеномика, Медицински университет – Варна. Главен редактор на списание Biomedical Reviews, An International Journal of Cell Biology of Disease (www.bgscb.org/BMR.htm) и на списание Adipobiology, An International Journal of Adipose Tissue in Health and Disease. Председател на Българско дружество по клетъчна биология и на Международното дружество на приятелите по ум и сърце (International Society for Brain-and-Heart Friendship). Гост-професор на Университетски медицински факултет, Каназава, Япония; Университетски медицински факултет, Ниш, Сърбия. Член на Международната академия на сърдечносъдови науки.

Снимки: monuments.bg; vesti.bg; burgas.bg; offnews.bg;