Геополитика. Новият световен ред. Европа и новата роля на САЩ (1 част)

Европа и новата роля на САЩ

Публикуваме анализ на вестник „Ди Велт” за предизвикателствата пред световните геополитически сили, за измененията във властовите съотношения и новия световен ред. Епохални развития разтърсват земното кълбо: Америка се оттегля, Европа е дълбоко разделена - а за Китай и двете са само нашественици. Светът се разпада и се пренарежда наново. Германия трябва да вземе неприятни решения. Брексит, Северна Корея, Доналд Тръмп, Сирия, Украйна - светът сякаш е застлан от хаотична мрежа на политически кризи. Но това, което преживяваме, не е хаос - а драматично представление, в което могъщи сили формират поновому политическия свят.

Европа

Когато желязната завеса падна през 1989 г., Европа беше в очакване на розово бъдеще. Съветският съюз беше отслабен и се беше разпаднал на отделните си части. Вълна от демократизация премина през Източна Европа и най-важният инструмент за стабилизиране на този региона в преход беше перспективата за членство в Европейския съюз и НАТО - което след това стана на няколко вълни. С изключение на войните на Балканския полуостров, малко по малко сякаш се осъществяваше оптимистичната визия за „обединена, свободна и мирна Европа”. И европейските държави се гласяха най-накрая да усетят жадуваните ползи от мира. Но историята не завърши с окончателната победа на демокрацията. Напротив. Тя се върна назад във формата на авторитарна и ревизионистична Русия под ръководството на Владимир Путин, който искаше да възвърне старото величие н страната си и да я изгради отново като противник и конкурент на Запада. Символ на новата ситуация на заплаха беше хибридната светкавична война на Путин в Крим, последван от анексията и продължаващата руска война в Източна Украйна. За първи път след периода на Втората световна война териториалният интегритет на европейските национални държави се поставяше силно под съмнение. При това Москва се опитва да оказва влияние чрез мащабни дезинформационни кампании върху демократичните процеси на вземане на решения на Запад. Целта е европейците да се разделят в такава степен, че да се занимават предимно със себе си. Досега планът работи добре. Избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ също бележи повратна точка за Европа. В продължение на седем десетилетия Европа разчиташе на американския защитен чадър. Това направи възможно помирението на бившите противници във войната в Западна Европа и проекта на европейско обединение. Европейците толкова бяха свикнали със защитата от страна на Америка, че очевидно изобщо не обръщаха внимание на това, че времето на Pax Americana („Американския мир”) в Европа някой ден може да приключи. Най-впечатляващото доказателство за това са германските разходи за отбрана, които за разлика от глобалните конфликти не са се увеличили. Наистина, американците все още присъстват с войски в Европа и са разположили своите контингенти на застрашения източен фланг. Но Тръмп продължава отново и отново да подхранва съмненията, че би изпълнил съюзническите си задължения. На европейските нации започва да им се просветлява, че може би ще трябва да правят това, което не са правили в продължение на 70 години: да гарантират и да се грижат за собствената сигурност. А изглежда те не са достатъчно подготвени за това предизвикателство нито ментално, нито по отношение на хардуера. Едва сега Европа започва да се настройва към последиците от глобалните търговски войни. Президентът на САЩ заплашва да наложи допълнителни вносни мита върху европейски продукти, тъй като обвинява ЕС в изкривяване на конкуренцията чрез непозволени субсидии. Китайците все повече преследват своите политически интереси, като вкарват в употреба лоста на икономическото си влияние. Чрез инвестиции в Източна и Южна Европа те си изкупуват влияние и увеличават потенциала за по-нататъшно разделяне на европейците.

Съединените щати

Рязко обявеното и бързо извършено изтегляне на американски войници от Северна Сирия символизира основната насока на външната политика на САЩ. Започва сбогуването с интервенционизма, който беше формирал образа на САЩ след Втората световна война. Основният модел е зададен. Той има по-малко общи неща с Доналд Тръмп, отколкото с един широко разпространен възглед на американския народ. Според този възглед през последните десетилетия Вашингтон се е забърквал твърде много на световната сцена – това се твърди отляво до дясно, предимно с посочване на броя на изпращаните войници (убити и ранени) и разходите в размер на милиарди. Трябва да се сбогуваме с „безкрайните войни”, отново и отново гръмко тръби Тръмп. И по този въпрос иначе поляризиращият президент формулира значителен външнополитически консенсус. „Великите нации не водят безкрайни войни”, каза през февруари Тръмп по време на речта си към нацията за състоянието на съюза. Една от първите, които скочиха от мястото си след този пасаж и възторжено аплодираха, беше Елизабет Уорън - лява сенаторка от Демократическата партия от щата Масачузетс.

Новата роля на САЩ

Властовите съотношения в света се променят, това е валидно и за САЩ. Какво означава това за Европа и Германия. Елизабет Уорън може да предизвика Тръмп на изборите през 2020 г. Разликите във външната политика на двамата са в стила, но не и в основната посока. САЩ мислят отново все повече върху себе си, въпреки че със сигурност нито утре ще изтеглят войниците си от Европа, нито в други ден войските си от Южна Корея. Впрочем, понастоящем все още има 200 000 американски войници, разположени извън собствените граници на САЩ. Междувременно Вашингтон гледа повече към Китай, отколкото към Европа и вижда в наследника на древната китайска империя с нейните 1,4 милиарда души - с право - най-големия си конкурент. САЩ, които при създаването си са атлантическа по характер държава и така или иначе все повече се превръщат в тихоокеанска нация. На западното крайбрежие на Щатите са големите технологични компании Amazon, Apple, Facebook, Google, тъй да се каже новата Америка. В обществените автобуси в Сан Франциско съобщенията могат да се чуят на английски, испански, китайски език. Тоест, ако американците все още имат истински интерес към някой световен регион, то това е Азия. Доналд Тръмп предизвика търговски конфликти с Китай. Но той едва ли ще бъде последният президент, който си съперничи с Пекин. Обръщането към Азия беше предопределено във Вашингтон като основа на външната политика преди около десет години. От известния Барак Обама. Източник: welt.de; автори: Даниел-Дилан Бьоме, Клаус Гайгер, Силке Мюлхер, Даниел Фридрих Щурм, Клеменс Вергин; Превод: Господин Тонев; снимки: welt.de; spiegel.de; politico.com;