Червеният генерал Власов и неговата Руска освободителна армия (РОА)

Генерал Андрей Власов като главнокомандващ и предател

В разгара на Втората световна война един герой на Червената армия преминава към армията на Германия. Какво подтиква генерал Андрей Власов да извърши това? Ренате Нимц-Кьостер разказва историята на съветския генерал за списание „Шпигел”.

В руския език съществува синоним на думата „предател”. Той гласи: „Власов”. Поколения руснаци са възпитавани в омраза към човека, който претърпя най-дълбокото  падение в националното съзнание . Андрей Андреевич Власов, от една страна това беше награждаваният с високи ордени „герой от Москва”, който през 1941 г. в битката пред столицата бе успял като първи генерал от Червената армия да принуди германските дивизии към отстъпление. И, от друга страна, Власов беше ненавижданият генерал, който през 1942 г. попада в немски плен и след това се съюзи със смъртния враг, за да свали Сталин. Как се стигна до това?

Селското момче Андрей със замах извървя пътя от обикновен войник до главнокомандващ. Той беше дългогодишен член на Всеруската комунистическа партия на болшевиките и след триумфа си пред Москва се считаше за протеже на Сталин.

Урокът от битката при река Волхов 

Но само няколко месеца по-късно в битката при река Волхов, източно от обсадения Ленинград, се стига до едно ключово преживяване, както по-късно разказва генералът. Защото съветската офанзива, която трябваше да освободи Ленинград, през пролетта на 1942 г. попада в застой и Втора ударна армия на Власов е временно обкръжена от германците в котела край Ленинград. Генералът преживява дните по време на обкръжението в котела край Ленинград като решителни за промяната в него. Той проумял твърдоглавието на Сталин, което коствало живота на десетки хиляди войници.

Сталин твърде късно беше позволил отстъплението. Лично Власов би могъл да се измъкне от котела край Ленинград, но отхвърля тази възможност. Докато десет дни, полужив от глад, се крие от германците, той осъзнава, че Сталин е „главният враг на руския народ”. Скоро Власов започва да мечтае за нова Русия, освободена от господството на болшевиките. На река Волхов започва новият живот на червения генерал. През юли 1942 г. той попада в немски плен, прехвърлен е в края на 1942 г. в един „руски команден център” на Вермахта - и се решава на колаборация с германците. Мотивите си той излага в едно писмо. Руският народ „не е получил нищо от това, за което се бори в годините на гражданската война”.

Самият той е бил свидетел как „милиони хора изчезнаха, бяха задържани и всичко руско беше стъпкано”. Нито едно семейство не е било пощадено от сталинския терор. Премахване на принудителния труд, разпускане на колхозите, отстраняване на терора, възстановяване на основните граждански права - в борбата за едно „по-светло бъдеще” за родината си колаборацията се явява за Власов единствена възможност. При това в представите си той сключва пакт с Германия, а не с националсоциалистите.



Антиболшевишката армия на генерал Власов

„Има немски офицери, които искат да помогнат на руските хора”, казва Власов предвид окаяността на руските военнопленници в немските лагери. „Те ми дадоха дума да ни окажат помощ. Реших да вървя пътя на тяхна страна.” След разговори с немския капитан от балтийски произход Вилфрид Щрик-Щрикфелд от „Чуждестранни войски Изток”, той приел предложението за създаване на антиболшевишка армия.

Като доброволци по това време в германски части вече служили половин милион бивши червеноармейци; всяка военна част имала дузина руски невъоръжени доброволци. Мотивите на предимно младите войници за сътрудничество с немците били различни. Много от тях искали да се изплъзнат от германско военнопленничество, други да си отмъстят за тормоза и убийствата, извършени от съветските тайни служби. Но високият почти два метра мъж с ъгловато лице, който носи очила с дебели стъкла генерал Власов, отказва да носи немска униформа. Той беше руски патриот. Власов няма нищо с антисемитизма - което опонентите му в Гестапо и Министерството на пропагандата бяха представили като предупреждение. Там се казва: „Движението на Власов не е националсоциалистическо.

Важно е, че не се води борба срещу еврейството, еврейският въпрос изобщо не се признава като такъв.” Висши германски военни са симпатизирали на Власов. Клаус Шенк Граф фон Щауфенберг, който по-късно извърши атентата срещу Хитлер, вижда в него един „руски де Гол начело на едно свободно правителство в изгнание и на една (антиболшевишка) освободителна армия”. Хитлер обаче презира руския „подчовек” Власов: „Той не е абсолютно нищо.” Химлер го характеризира като „свиня”.

От друга страна Гьобелс е впечатлен и описва „енергичния военен командир” като „изключително интелигентен”. В дневника си Гьобелс пише за Власов: „Той е син на руски селянин и вижда нещата много ясно. Той действа срещу болшевизма не от царски ресентимент (скрита омраза, неприязън), а от светогледно убеждение.” Германските фронтове във войната трябвало да се сринат, докато Власов и неговите немски довереници и помощници биват изслушани от висшите ръководители на Германия. „Те ще се обърнат към нас, едва когато загубят глупавото си високомерие и се борят за живота си”, беше предсказал Власов още през есента на 1943 година.  

„Да спасим отечеството”

На 14 ноември 1944 г. този момент е дошъл. Най-сетне генерал Власов може тържествено да обяви „на славянска почва” (в Пражкия замък) в присъствието на дипломати и високопоставени политици „Комитета за освобождение на народите на Русия”.



Комитетът е със статут на независимо руско правителство: „За да спасим отечеството”, казва Власов, „влязохме в честен съюз с Германия”. През януари 1945 г. неговата армия от доброволци, „Руската освободителна армия” (РОА), е обявена за армия, съюзник на германската държава. Върху сивата униформа бойците на РОА носеха като емблема синия Андреевски кръст на бяла основа. Генерал Власов разглеждаше себе си като патриот. Той отказа да носи немска униформа.

Неговите войници не полагаха клетвата си към Хитлер, а за благосъстоянието на народите на Русия. „Ние бяхме убедени, че се борим за Русия”, казва по-късно един бивш боец от Руската освободителна армия. Но вече не било възможно войната да бъде спечелена, това го е знаел и Власов; той предвидил кончината още в началото на 1945 година: „Ако загубим тази битка, а това е много вероятно, аз и всички мои сподвижници ще бъдем обявени за предатели, наемници на фашизма и палачи на собствения си народ.”

На 12 май 1945 г., четири дни след капитулацията на Германия, това започва да се потвърждава. На връщане от разговори с военен командир на Съединените щати съветски войници спират колата на Власов. Американският ескорт не оказва съпротива. Съгласно сключеното от Сталин споразумение за репатриране Власов е откаран в Съветския съюз - както и милиони други руснаци от други западни страни.

Смърт на бесилото

Мечтата на генерала-изменник  за една нова Русия приключва една година по-късно на бесилото. На 2 август 1946 г. Власов, както и девет от неговите генерали, са обесени в прословутия затвор на централата на тайните служби Лубянка. И за други повече от 125 000 войници от неговата армията няма милост, споделили ветерани на Светлана Алексиевич, носителката на Нобеловата награда за литература от Беларус, за книгата й „Време секънд хенд”.

„Млади момчета, на нашата възраст ... танкисти ги връзваха на танковете си, палеха двигателя .... и потегляха в различни посоки ... те бяха разкъсвани на парчета ... предатели! Но наистина ли всички те са били  предатели?” Един от пленените войници на Власов искал да отмъсти за баща си, когото тайната полиция застреляла, разказват ветераните. Един друг не искал да умре в германски лагер.

Александър Солженицин, който като дисидент срещнал Власов в съветските лагери, ни приканва към размисъл в своя „Архипелаг Гулаг”: „Може би трябва да се помисли кой носи по-голямата вина за това, в съюз с най-злия враг да се вдигне оръжие срещу отечеството: тези момчета или достопочтеното Отечество?” Западните съюзници не разбирали дилемата на генерал Власов между двама диктатори. Всяко сътрудничество с нацистите се възприемаше автоматично като борба за Хитлер.

Общо един милион руснаци, които се борили на  другата страна срещу болшевизма в родината си, са били принудително репатрирани след края на войната и предадени на режима на Сталин. Междувременно „отечеството” си създаде мит, който тълкува превратно миналото и отстранява необичания генерал от учебниците по история. В руските кина за победата пред Москва през 1941 г. вместо генерал Власов сега се честват 28 войници и техния командир генерал-майор Иван Панфилов. На премиерата в края на 2016 г. дойде лично президентът Владимир Путин.

Източник: spiegel.de; с незначителни съкращения;

Превод: Господин Тонев;

снимки: aif.ru;  spiegel.de; mourningtheancient.com;