Хайо Шумахер: Футболът прави това, което политиката не може

Въздействието чрез примера в спорта става образец за политиката

В най-силните си моменти футболът не само отразява обществото, но и изпреварва неговото развитие. С какво двата тима на Германия и Турция изпреварват своите сънародници? Труд и прилежание? Талант? Цялостното влагане на волята? Всичкото е вярно, но най-важна е тяхната неукротима мотивация, истинската стойност на глобализирания свят.

Модерната мотивация е вътрешно присъща, тя функционира, като черпи сили от себе си. Успехът създава задоволство и смисъл, тъй като играчът възприема себе си като необходима част на едно голямо цяло. Фактори като пари, социално положение, признание не са двигател на мотивацията, а неин резултат. Това познание се среща в професионалния спорт, въпреки че би било решаващо за бъдещето на цялото общество.

В сряда ще се състои полуфиналът на европейското първенство в Базел между Германия и Турция. В много градове ще има един вътрешно немски дуел между стари и нови немци. Миналото показа, че футболът може да отразява общественото развитие, а дори и да изпреварва това развитие.

Турският отбор вече обърна в последните минути три почти загубени мача срещу швейцарци, чехи и хървати. Невероятно е такива усилия на волята да бъдат предизвикани от разума. Едва когато емоционалната страна на мозъка се почувства като актьор в една голяма история, в една мисия, едва тогава пасовете на играчите стават точни, едва тогава футболистът и в 121-та минута тича като за своя живот. Португалци и хървати очевидно не бяха психически сто процентово заредени. Затова и първият полуфинал на това първенство е Германия срещу Турция.

Победата срещу ФРГ даде на ГДР чувството за собствено достойнство

На 22 юни 1974 година отборът на ФРГ с Франц Бекенбауер и Герд Мюлер загуби от непривлекателния тим на ГДР. С един гол на Юрген Шпарвасер беше преодоляно превъзходството на Запада. Един единствен гол на световното първенство по футбол допринесе много повече за идентичността и самосъзнанието на милиони източни германци, отколкото която и да е социалистическа програма. Един мач, който добави нов вариант на мита „Давид срещу Голиат” и създаде признание.

На 25 юни 2008 година ще се състои един нов вътрешно немски мач, модерното издание в глобализираното време, но с не по-малък заряд. Този път ще премерят сили не източни и западни германци, а стари и нови немци. Граници и стени загубиха значението си, но ролите са разпределени по подобен начин. От една страна - голямата, богата Германия, от другата - групата от емигранти, гладна за благоденствие, преди всичко обаче за признание, постигнала многобройни успехи и въпреки това в ролята на онеправдана.

Тази сряда ще се играе отново за уважение и ако е възможно дори и за разбиране един със друг. Тъкмо подрастващото поколение на двете страни, въпреки всички различия, се конфронтира със сходни обществени отношения: реформатори срещу традиционалисти, растеж и страх от рецесия, трудния преход от една вековна култура, недопускаща различия към едно толерантно и модерно съжителство.

В обществото на завистта заплатите на футболистите не са тема

Двата национални отбора предлагат идентификация за модерното време. Когато Филип Лам може да бъде видян през деветдесетте минути на мача на всеки един квадратен сантиметър от футболния терен, тогава това говори много повече за готовността да успееш и за влагането на цялата воля, отколкото която и да е книга на бившия президент Роман Херцог. Когато след победата Швайнщайгер и Подолски се втурнаха към немските запалянковци, смееха се и говореха с тях, тогава ножицата между богати и бедни за момент се затвори. Без маниери в стил Бекъм, без съвети за подобряване на имиджа - просто една сърдечна задружност с хората.

Съвсем не е случайно, че немското общество на завистта не изрече и дума за заплатите на своите футболисти, които често са много по-високи от тези на най-големите мениджъри. Този тим нагледно показва една Германия, с която може да се идентифицира мнозинството на страната. Същото е и при турците. Националният отбор демонстрира ясно, че „успех има този, който устоява”, обяснява Сахин Албай, професор по политически науки в Истанбул. Блудкавият национализъм постепенно отива на заден план.

В най-силните си моменти футболът не само отразява обществото, но и изпреварва неговото развитие. С какво двата тима изпреварват своите сънародници? Труд и прилежание? Талант? Цялостното влагане на волята? Всичкото е вярно, но най-важна е тяхната неукротима мотивация, истинската стойност на глобализирания свят. Модерната мотивация е вътрешно присъща, тя функционира, като черпи сили от себе си. Успехът създава задоволство и смисъл, тъй като играчът възприема себе си като една необходима част на едно голямо цяло. Фактори като пари, социално положение, признание не са двигател на мотивацията, а неин резултат. Това познание се среща в професионалния спорт, въпреки че би било решаващо за бъдещето на цялото общество.

Спортът става образец за политиката

„Личната мотивация не може да бъде предписана отвън”, счита берлинският психолог д-р Герхард Хун, „тя може да бъде събудена и засилена чрез заразяване”. Въздействието чрез примера е най-доброто средство. Който държи на собствената личност, носи със себе си кураж и порция дързост, и освен това мобилизира спомена за постигнатите в миналото успехи, той може да запали един вътрешен огън на въодушевление и да хвърли искри, които да възпламенят други огньове.

Езикът на спорта е интернационален, нито мюсюлмански, нито християнски, а универсален. Вътрешно мотивирани, двата отбора и техните фенове могат да напишат в този полуфинал история, история на интеграцията. Турският вратар Рюстю показа как максимално се съчетават спортно съперничество и модерно съжителство. След спечеления с дузпи мач, той изтича до тъгуващите хървати и прегърна всеки един от тях. Един голям жест, който съдържа в себе си повече сила за интеграция, отколкото една дузина семинарни дискусии.

Това, което почти не става в политиката и рядко се случва в истинския живот, това могат да го покажат тази сряда 22-та футболисти. Съревнование, но и феърплей. Постижение, но и лоялност, емоционална битка, но освободена от омраза, както на футболния терен в Базел, така и в центъра на Берлин.

Удивително простата игра футбол понякога развива силата да сочи верния път.

Превод: Господин Тонев; статия на Хайо Шумахер, „Ди Велт”

Снимки: zeit.de; badische-zeitung.de;