Футболът като проекция на националната идентичност

 За връзката между футболните мачове и националната идентичност

Публикуваме със съкращения размисли на Верена Шойбле и Михаел Венер за връзката между футбола и националната идентичност, за спорта като феномен, който изразява устойчиви обществени нагласи и за футбола като пътеводна звезда на съвременната култура.

Футболните мачове не могат да бъдат отделени от политиката и националната идентичност. Особено в преломни времена на икономически, политически или социални несигурности идентификацията със собствената нация добива все по-голямо значение. Нацията и националната идентичност се превръщат в свързващ механизъм в едно променящо се общество.

Световните първенства създават митове и герои. Най-често привежданият пример в Германия е световното първенство по футбол през 1954 г., което се проведе в Швейцария. Тук финалът на световното първенство спечелиха не просто единадесет футболисти - световните шампиони бяхме „ние”, германците. Световното първенство създаде митове, герои и „места за поклонение”, те станаха съществена част от националното ни самочувствие.

Нацията като конструкция на модерността. Образуването на модерни нации и национални държави е един от най-значимите феномени на 18 и 19 век. Корените на това развитие са в радикалните политически и социални промени, предизвикани от френската революция. Още през 19 век френският хуманитарист Ернест Ренан определя нацията като една голяма „солидарна общност”, която може да бъде съхранена само чрез непрестанно участие на гражданите в държавните и обществени събития, чрез един „всекидневен плебисцит”.

Нацията е една душа, един духовен принцип. Обща слава в миналото, общо искане в настоящето, заедно да сте извършили нещо велико и още да искате да извършвате такива неща – това са съществените предпоставки хората да бъдат народ. Нациите не са нещо вечно. Някога те са започнали да съществуват, някой ден ще престанат да съществуват. Европейската конфедерация вероятно ще ги замени (Ренан).

Футболът като проекция на националната идентичност. Футболът обяснява много ясно механизмите на националните идентификационни структури. Независимо от своя личен произход отделният човек се интегрира в колектива на феновете. Спокойният и сдържан човек се превръща във весел и буен футболен фен. Главна предпоставка за участието на зрителя на стадиона е единната „форма на комуникация” – песните и скандиранията на феновете функционират съобразно един постоянно повтарящ се „код”. Всеки отделен зрител, независимо от своето лично битие, може да го разбере и да участва в общото настроение.

Емоционалното състояние, което предизвиква един футболен мач, същевременно представя подходящия образец за национална идентичност. Къде другаде така пламенно се пее националният химн и се развяват национални знамена, както по футболните стадиони.

Като въздействие футболът е амбивалентен. Футболът е необходимият клапан и средство за задоволяване на човешки потребности, агресии и архаични образци на поведение, за „премерване на силите” и „побеждаване”. Той отразява по елементарен начин основните ценности на едно капиталистическо общество, основано на постиженията и конкуренцията. Футболът служи за създаване на предубеждения и образ на врага, както и за разбирателство между народите и за приятелство. Футболът не е аполитичен – ценности като честност, солидарност, дружба между народите и толерантност са в конкуренция с безогледност, враждебност към чужденците, с расизъм и национализъм.

Със своите твърди правила, състоящи се от заповеди, послушание и наказание, футболът представя поле за патриархални ценностни представи и за авторитарни характери. Мъжката представа за света, присъща на футбола, може да засили национализма, расизма, насилието и сексизма.

Футболът е пътеводната звезда на нашата култура. Ако под култура разбираме това, за което говорят повечето хора; за което тръпнат повечето; което повечето хора намират за важно; с чиито езикови стойности повечето могат да общуват помежду си. Стадионът е мястото, което събира всички класи: водещите политици, медийните звезди на шоубизнеса, представителите на икономиката , масата от служители и работещи, но също и хората, които не се появяват в публични дебати и за които не се грижи никой, т.е. безработни, безпризорни младежи, чужденци, алкохолици. След като религии, светогледи и традиции загубиха своята валидност, всичките тях - от канцлера до скитника - ги обединява футболът.

It´s more than a game. Футболът е повече от игра. Той има съществен принос за създаване на национална идентичност в едно определено време. Футболът оказва влияние върху политическите настроения в една страна. Големи събития могат да увлекат една нация (да си припомним лятото на 1994 г., когато българският националният отбор по футбол завоюва 4-то място на световното първенство в Съединените щати – бел.ред.) и да й дадат поне краткосрочно чувство на самоуважение и ценностно самоутвърждаване.

Нацията не живее само от хляба, от икономическото благосъстояние и от ефективните социално-политически действия. Чистият конституционен патриотизъм не е достатъчен. Накратко – само спортът и изключително народният спорт футбол са в състояние да мобилизират „националното чувство” сред населението в мирно време.

Национална и европейска идентичност. Футболът посочва ясно това, което в политиката често се признава само тайно и анонимно – „конструкцията” нация ще остане в обозримо бъдеще основна величина във всекидневието, както и в международната политика. Могат да бъдат създавани идентичности, европейска идентичност също. Но те трябва да бъдат възприети от населението.

Отношението между Европейския съюз и националните държави ще бъде един от най-важните въпроси, които трябва да бъдат уредени в идващите години. Защото и в бъдеще за хората в Европа националната държава със своите културни и демократични традиции ще бъде основният носител на тяхната идентичност. Тя е най-важната рамка за език, култура и традиция и ще остане незаменима и в големия Европейски съюз, за да легитимира европейските решения с убедителна демократичност. В 21-и век за държавите-членки ще е жизнено важно да разчитат на един дееспособен, демократично легитимиран Европейски съюз.

Провокация за читателите под формата на тези и антитези:

Теза: Защо се идентифицираме в продължение на 90 минути почти безусловно с футболния отбор, а спрямо избраните за пет години политици изпитваме недоверие още от самото начало и не очакваме нищо от тях?

Антитеза: Политическите проблеми не могат да бъдат решени за 90 минути, някои от тях и в рамките на един петгодишен мандат. Политиката е далеч по-комплексна от една семпла игра на 22 играчи с топка.

Теза: Футболът замества войната и носенето на спортни артикули от феновете и изрисуването на бузите не е нищо по-различно от обличане на униформи във времената на военни конфликти и от безусловна идентификация с нацията.

Антитеза: Футболът е само един спорт, който продължава 90 минути и със съответното инсциниране доставя още по-голямо удоволствие. Зрителите знаят, че това е представление, едно интересно и забавно преживяване, което няма нищо общо с политическата реалност.

Превод: Господин Тонев;

Снимки: ruhrnachrichten.de; spiegel.de;