Фридрих фон Шлегел: Романтизъм, естетика на романтизма, фрагменти и идеи

Фридрих фон Шлегел – Романтизъм и фрагменти

Фридрих фон Шлегел (1772-1829) е немски културфилософ, историк, писател и филолог, един от изтъкнатите представители на ранния немски романтизъм. Понятията „романтизъм” и „романтично” са изковани и се използват първоначално от Фридрих фон Шлегел.

Романтизмът и романтическата естетика са бунт и реакция срещу Просвещението, реална антитеза на класическата естетика с нейното преклонение пред разума и рационализма. Романтизмът търси дълбините на човешката душа и се домогва до синтеза на изкуство, наука, религия и морал и чрез този синтез се стреми да осъществи един нов тип култура. Хегел характеризира романтичното със следните думи: „Истинското съдържание на романтичното е абсолютната вътрешна душевност, а съответстващата му форма е духовната субективност като схващане на своята самостоятелност и свобода.”

Най-подходящата форма за романтическата естетика, формата, която по най-естествен начин отразява естеството на нейното съдържание, е фрагментът. Фрагментът е дефиниция и игра на въображението, той е находка на мисълта и мълния на остроумието, той е афористичен, макар и да съдържа цялото богатство на мисловното съдържание. Между всички романтически произведения фрагментите са най-свободната игра на духа.

Публикуваме фрагменти от творчеството на Фридрих фон Шлегел: „Изказах няколко идеи, които сочат центъра, приветствах утринната зора според моите възгледи и от мое гледище. Който познава пътя, нека извърши същото според своите възгледи и от свое гледище. Нищо не е по-необходимо за днешното време от душевен противовес срещу революцията и деспотизма, който тя упражнява над духовете чрез сплотяването на най-върховните светски интереси.

Къде да потърсим и да намерим този противовес? Отговорът не е труден – безспорно вътре в нас, и който е уловил тук центъра на човечеството, ще намери там същевременно и центъра на модерното образование, и хармонията на всички досега отделени и спорещи помежду си науки и изкуства. Колко ли автори има сред писателите? Автор означава създател. Всеки истински автор пише за никого или за всички. Който пише, за да го четат тези или онези, заслужава да не бъде четен.

С писателската слава нещата стоят често както с благоволението на жените и печеленето на пари. Сложи ли се веднъж добра основа, останалото следва от само себе си. Мнозина стават велики благодарение на една случайност. „Всичко е късмет, само късмет” важи не по-малко за някои литературни феномени, както и за повечето политически. Творецът не трябва да иска нито да властва, нито да служи. Той може само да образова, нищо друго, освен да образова, значи да върши за държавата единствено това – да образова владетели и слуги, да издига политици и икономисти в творци. Не би трябвало да се позоваваме на духа на древността като на някакъв авторитет.

Въпросът с духа е твърде особен; духът не може да се улови с ръце и да се покаже на някой друг за пример. Духът се разкрива само на дух. Най-краткото и най-ясното и тук би било да се докаже чрез добри дела, че притежаваш вярата, единствено която може да те дари с блаженство. Остроумието като оръдие за отмъщение е толкова позорно, колкото изкуството като средство за гъделичкане на сетивата.

Нищо не е по-пикантно от това един гениален човек да има маниери, ала само когато той ги владее, а не, когато те го владеят. Това води до духовно вкаменяване. Така нареченото добро общество е най-често само мозайка от шлифовани карикатури.

Всеки народ иска да вижда на сцената само средното измерение на собствената си посредственост. В такъв случай би трябвало да му се представят герои, музика или глупци. Едно класическо произведение не бива никога да бъде напълно разбираемо. Ала тези, които са образовани или се образоват, трябва да изпитват желание да научават все повече неща от него.



Всеки е намирал в древността това, от което се е нуждаел или което е желаел, предимно обаче самия себе си. По възникването си истинската любов би трябвало да бъде едновременно съвсем своеволна и съвсем случайна, като в същото време изглежда необходима и свободна, по своя характер обаче тя трябва да бъде едновременно предопределение и добродетел и да изглежда тайна и чудо.

Приятелството е частичен брак, а любовта е приятелство от всички страни и по всички посоки, универсално приятелство. Съзнанието за необходими граници е най-необходимото и най-рядкото в приятелството. Има хора, чиято дейност се състои единствено в това да отричат винаги всичко.

Не би било дребна работа да може човек да казва винаги не, ала който не може нищо друго, сигурно не може добре и това. Вкусът на тези вечни отрицатели е добра ножица, с която да се прочистват крайниците на гения, разясненията им да подрязват дълбоко фитила на пламенния ентусиазъм, а разумът им е леко слабително срещу непознаващите мярка любов и наслади. Романтическата поезия е прогресивна универсална поезия.

Нейното призвание не е само да обедини отново всички отделни видове поезия и да сближи поезията с философията и реториката. Тя иска, а и трябва ту да смесва, ту да слива поезия и проза, гениалност и критика, художествената поезия и поезията на природата, да вдъхва живот и общителност на поезията и поезия на живота и обществото, да опоетизира остроумието и да изпълва и насища формите на изкуството с ценен градивен материал от всички видове, да ги съживява чрез вибрациите на хумора. Романтическият поетичен вид е единственият, който е повече от вид и сякаш представлява самото поетично изкуство.

Защото цялата поезия в известен смисъл е или трябва да е романтична. Нима поезията между другото не е и затова най-висшето и най-достойното от всички изкуства, защото само в нея са възможни драми? Художник е всеки, за когото цел и смисъл на съществуването му е да култивира чувствата си. Има ли Просвещение? То би трябвало да се нарича така само когато човек би създал някакъв принцип в човешкия дух, какъвто е светлината в нашата световна система, разбира се, не чрез изкуството, но все пак да би могъл да го приведе чрез произвол в свободна дейност.

Както древните пълководци са говорели на бойците преди битката, така моралистът би трябвало да говори на хората в борбата на века. Никоя дейност не е така човешка, както тая, която просто допълва, свързва, подтиква. Колкото повече човек знае, толкова повече има още да учи. Със знанието се увеличава в еднаква степен и незнанието или по-скоро знанието за незнанието. Съществува честолюбие, което предпочита да бъдеш пръв между последните, отколкото втори между първите. Това е старото честолюбие. Максимите, идеалите, императивите и постулатите днес са понякога дребните монети на нравствеността.

Честта е мистиката на правдивостта. Музиката е повече сродна с морала, а историята с религията. Ритъмът е идеята на музиката, историята обаче има за обект първичното. Мистериите са като жените; обичат да се забулват, ала искат все пак да бъдат видени и разгадани.”

Източник: „Естетика на немския романтизъм – Фридрих Шлегел, фрагменти”;

Издателство: „Наука и изкуство”, София, 1984 г.;

Превод: Харитина Костова-Добрева;

Снимки: quotesgram.com; de.wikipedia.org; vebidoo.de; zeno.org;