Фредерик Мартел за геополитическата карта на масовата култура

Фредерик Мартел: Американската култура свързва европейците

Френският журналист, социолог и медиен изследовател Фредерик Мартел изследва глобалната масова култура. В интервю пред списание „Цицеро” Фредерик Мартел предупреждава, че Европа губи битката за светогледите.

За да противодействаме, ние ще трябва да произвеждаме повече мейнстрийм (от англ. буквално „основен поток”, главно течение, преобладаваща насока; масовият вкус, който отразява културната доминация на по-голямата част от населението).

Въпрос: Г-н Мартел, как дефинирате „мейнстрийм”?

Фредерик Мартел: Мейнстрийм е масова култура, развлечения, култура, която се харесва на всички. Към глобалния мейнстрийм принадлежат „Аватар”, „Toy Story” („Играта на играчките”), Лейди Гага, Майкъл Джексън, Дан Браун и Гугъл. Мейнстрийм обаче може да бъде и национална или регионална култура. Във Франция Джони Холидей е мейнстрийм, защото всеки го познава; в Индия филмите на Боливуд, в арабските страни телевизионните сериали, които вървят по време на Рамазана.

Съединените щати доминират глобалната масова култура в продължение на десетилетия. Вие пишете, че всяка година САЩ изнасят десет процента повече културни продукти и услуги; Европа, която все още е на второ място, всяка година десет процента по-малко. Какво ще спечелим, ако произвеждаме повече мейнстрийм?

Първо, той носи пари, работни места и перспективи за творчески настроените хора и второ, „soft power“ („мека власт”), т.е. власт, която се упражнява чрез идеи и светогледи, чрез думи и образи. Този вид културна дипломация помога на страната да запази позициите си в света.

Защо САЩ се справят очевидно по-добре от другите?

Голямото предимство на културната индустрия на САЩ е, че културата на развлечения и контракултурата често са тясно свързани. Резултатът е иновации, готовност за поемане на риск и насърчаване на талантите на всички нива. За успех по целия свят е потребна правилна комбинация от изкуство и поп-култура, от елементи за деца и за възрастни. В Европа много хора искат да закрилят субсидираната от държавата висока култура срещу финансираната от бизнеса развлекателна индустрия. Но все пак нещата стоят по следния начин: ако една страна постига успех с мейнстрийм, тя има достатъчно пари, за да подхранва контракултура.

За да се прави глобален мейнстрийм, то трябва да има отказ от езикови и съдържателни алюзии, които работят само в собствения културен кръг. А чрез натрупването на капитала многообразието и независимостта стават жертва.

Ако човек иска да се обърне към целия свят, към всички поколения и континенти, е обречен да привежда форми и ценности към най-малкия общ знаменател. Разбира се, филми като „Аватар” се правят за масовия вкус по целия свят и без огромните пари за производството и търговията техният световен успех би бил по-труден. Има обаче и много по-сложни продукти, отколкото можем да си представим на пръв поглед.

Говорите за „световна война за смисли”. В кои сектори Европа е добре въоръжена?

В производството на книги и в изкуството: в авангардния театър, в съвременния танц, в изобразителното изкуство, също в архитектурата, фотографията и дизайна. Европа също произвежда доста масова култура: най-големият издател в света, „Рандъм Хаус”, е собственост на немската група Бертелсман. В музиката Франция има „Universal” и Великобритания „ЕМИ”.

Възможно ли е въобще за една неговореща английски нация да се превърне в световен лидер по отношение на масовата култура?

В много нови индустриални страни мнозинството не говори английски, тоест езикът не е от такова решаващо значение. Но преди да се опитаме да достигнем китайците, бразилците или иранците трябва да работим за общоевропейска култура на мейнстрийма. В момента нещата стоят по следния начин: това, което се произвежда в Германия, не интересува младите хора в Франция и обратно. Единствената култура, която свързва всички европейци, е американската. Между другото, това е така и в страните от Латинска Америка, въпреки фактът, че там почти всички говорят един и същ език.

Как си представяте една общоевропейска младежка култура?

Ако се уважава и цени повече културата и езика на алжирци, мароканци и тунизийци във Франция - в Германия съответно културата на турците - нашата култура ще бъде по-малко обърната към себе си и ще говори повече и на останалите европейци. Опитът на имигрантите във Франция не е толкова по-различен от този на имигрантите в Италия. Това може да бъде една огромна целева група.

С увеличаване на благосъстоянието и по-високото образование в новите индустриални страни отново се увеличава интересът към европейската висока култура.

Европа само би трябвало да предлага повече на тези страни, за да заеме мястото, което някога е имала. Новите индустриални страни все още не произвеждат достатъчно съдържателни неща, за да задоволят сами потребностите си. Досега американците най-вече си правят труда да влязат на тези пазари. Дори в мюсюлмански страни като Индонезия, Египет и Иран могат да се купят навсякъде пиратски копия на американски популярни филми.

Какво отличава културната продукция в тези страни?

На първо място е най-голямата им сила - демографията. Населението в арабския регион, в Бразилия и в Индонезия, е изключително младо, а средната класа нараства. Една по-образована и по-широка средна класа иска повече култура. А сърцето на масовата култура са хората между 12 и 35 години – също една от причините защо Европа и Япония изостанаха .

Кой прави най-голяма конкуренция на САЩ?

Досега нито една нова индустриална страна не се очертава като глобален културен продуцент. Това не е най-важният приоритет за тези страни. Тяхната културна индустрия е много млада. За момента те задоволяват търсенето в своето културно пространство.

Водещият световен износител Китай досега не успява да наложи своите собствени културни продукти извън Тайван, Сингапур и Югоизточна Азия. Ако китайското изкуство става известно в международен мащаб, то това по-скоро е критичното към режима.

За да се обърнеш към света, трябва да приемеш плурализма и художника с цялото му противоречие и с неговия радикализъм. Китайците искат да произвеждат „Аватар”, без да поемат риск, без който е невъзможно да се създаде филм като „Аватар”. В Китай всяка година пускат само десет американски филми. С тях китайските кина правят 50 процента от оборота си. Американският дял на незаконно сваляне на филми и пиратски копия е още много по-голям.

Противно на това в Япония и Индия няма нито цензура, нито квоти, но въпреки това не се гледат повече от десет процента американски филми. Защо? Местното филмово производство улавя духа на младежта.

Ще може ли културата на малките държави да се утвърди дълготрайно?

Мисля, че да. Културната индустрия, например на Италия, Тайланд и Ливан се справя добре, дори ако се изнасят много малко продукти навън. Всяка страна има своя собствена телевизия, собствена литература, музика, изобразително изкуство. В дългосрочен план ще има повече големи центрове на културната индустрия. Нови центрове се появяват тъкмо сега: Рио де Жанейро, Мумбай, Хонг Конг, Бейрут, Южна Африка. Заражда се нова геополитическа карта на масовата култура.

Превод: Господин Тонев; със съкращения от сп. „Цицеро”;

Снимки: lexpress.fr; iefimerida.gr;