Франциска ван Алмзик: Изтокът ме формира като личност и спортист

 Световната шампионка по плуване Франциска ван Алмзик

Въпрос: Госпожо ван Алмзик, изминаха пет години, откакто за последен път плувахте на състезание по време на Олимпийските игри в Атина. Искате ли понякога да си върнете стария живот?

Франциска ван Алмзик: За бога, не. Не искам да губя никого от семейството си. Днес животът ми е значително по-вълнуващ от стария. Аз съм щастлива.

По-щастлива, отколкото във Вашето активно време или Ви липсва опиянението от победите?

Опиянена от щастието си - това е състоянието ми в момента. Това е щастие, което не може да се сравнява с щастието отпреди. Не става дума вече нито за победи, нито за успехи. Тези всичките неща отидоха на заден план. Не ме разбирайте погрешно, аз дължа много на спортната си кариера. Пътувах страшно много и изживях много неща. Това създава определено вътрешно спокойствие. Днес вече не трябва да гоня успехи. Много по-уравновесена съм. Не трябва да бъда вече най-добрата. Това ми дава вътрешно задоволство, което не познавах досега. Не се чувствам вече така изтощена.

Много атлети от световна класа след кариерата си попадат в дълбока дупка. Липсва тръпката, липсва оказването на внимание. Борис Бекер търси все още своя път, Ланс Армстронг на 37 години се връща отново в спорта. Щефи Граф обаче като Вас разцъфва в ролята на майка. Изглежда жените могат по-безпроблемно да осъществят чрез детето си прехода в един нов живот.

Мисля, че като жени имаме известни предимства. След раждането на сина ми много успехи и медали станаха незначителни.

Действително незначителни или вече не толкова важни?

Незначителни. Няма нищо в миналото, което може да бъде по-важно от раждането на сина ми. Той е моята гордост. Това е една огромна задача за мен. Тъкмо започваме да казваме „моля” и „благодаря”, той иска страшно много от мен и ми връща обратно същото отношение. Всичко, което съм постигнала в миналото, бих разменила за моя син.

Още като дете заложихте на картата плуване и спечелихте състояние от това. Нямаше нужда от подготовка за живота след кариерата.

Вярно е, имах невероятно щастие. Това не означава, че след 10-15 години в тренировъчни групи не познавам ежедневието на колегите. Наистина по време на върховите си постижения сключих няколко договора за реклама. Просто бях в точното време на точното място: след падането на стената обединена Германия търсеше една обща звезда. И аз бях там точно по това време. Днес сме в икономическа криза, стана много трудно сключването на рекламни договори.

Впрочем, искате ли да върнете старата система на ГДР за насърчаване и развитие на таланти?

Не, системата е история, тя няма да е подходяща за нашето време. Но в ГДР полагаха грижи за възпитаниците си и им намираха работа. По онова време учителите пътуваха заедно с нас на тренировъчни лагери. Много проблеми, за които днес разговаряме, се улавяха от тогавашната система.

Причините за състоянието германските спортисти да показват по слаби резултати в плуването, наистина ли са само в недостатъчната социална сигурност?

Естествено има страни, в които можеш да постигнеш страшно много чрез спорта. В Австралия плувците са суперзвезди както при нас са футболистите. В Америка и Китай има маса от хора, които се занимават със спорт. Ако някой отпадне, не е нужно да се оглеждаш много, следващият е налице. По-рано на Изток човек можеше да води по-добър живот, ако е успешен спортист. Не знам какво получава в наши дни от държавата един китайски олимпийски шампион. Но ако едно такова момче от някое бедно село има пред себе си перспективата да добие чрез спорта жилище или кола, това естествено е стимул за него. Много трудно можете да подмамите с това един германец.

С други думи: ние сме много добре.

Мисля, че в наши дни има много младежи, които не искат да се измъчват. Ако искаш да постигнеш високи постижения в спорта, трябва да влагаш много страст. Освен това е болезнено, когато искаш да преодолееш определени умствени и ментални граници. Не много млади хора искат да постигнат такива резултати.

Защо Вие имахте способността да се измъчвате толкова много?

Изтокът ме формира, там научих много положителни неща. В пети клас учех в спортно училище, в 7 часа бях във водата, в десет часа на училище. В четири и петнадесет учебните занятия приключваха и отново влизах във водата. Така вървяха нещата, докато бях на дванадесет, на тринадесет, на четиринадесет години и тогава дойде Олимпиадата в Барселона през 1992 година. Никога не бях правила нещо друго.

На пет години започнах да плувам и през целия си живот се занимавах с плуване. Никога не съм поглеждала наляво или надясно, бях обладана от честолюбие. Ако бях научила, че е готино да отидеш с приятели на кино или да направиш парти, може би щях да кажа: сега нямам желание за тренировки. Но приятелите ми плуваха с мен. Тогава нямаше развлечения както днес.

Едва ли ще можете да промените духа на времето.

Ето защо трябва да станем малко по-реалистични. Трябва да видим къде се намираме и какви предпоставки имаме. Това, което постигаме, съвсем не е лошо. Но ние винаги имаме най-големите очаквания. Искаме да бъдем най-добрите в целия свят. Когато осъзнаем, че не сме голяма страна, тогава ще оценим тези очаквания като нещо много смело. Проблемът е, че след промяната постигнахме много големи успехи със старите атлети от ГДР. Човек винаги се ориентира по такива времена.

Изводът трябва да бъде, че германският спорт най-сетне си признава, че не може да издържи повече в надпреварата с Китай и Съединените щати.

По отношение на Китай и Съединените щати – едно ясно „да”. С нашите ограничени средства не можем да предложим кой знае какво. Един път през целия век може да се роди някой голям талант, но за други по-големи възможности просто няма никаква гаранция.

Това означава, че всички ние трябва да станем по-смирени.

Ще го кажа по друг начин: може би заедно трябва да дефинираме по нов начин целите и очакванията.

Превод: Господин Тонев; Със съкращения от списание „Щерн”;