Интервю с Франсис Фукуяма за края на историята и за света след Студената война

Франсис Фукуяма: В днешно време светът е твърде опасен

Франсис Фукуяма, роден през 1952 г., е един от водещите философи и политолози на Америка. Днес Франсис Фукуяма е професор по международна икономика в университета „Джон Хопкинс” в Балтимор. Неговото есе „Краят на историята” е най-влиятелното му произведение. Публикуваме интересно интервю на Франсис Фукуяма пред списание „Цицеро” за ситуацията в света след края на Студената война.

С края на Студената война историята завърши. Това е Вашата най-известна теория, изказана в едно изречение. Краят на историята започна в Берлин, с падането на стената. Какво означава за Вас да бъдете в Германия?

Франсис Фукуяма: Чувствата ми към Германия се простират много по-назад във времето от 1989 година. Най-напред те са от философско естество, изследвал съм интензивно немските мислители, преди всичко Хегел. Той ме формира и аз трябва да мисля винаги за това, когато съм тук. Но си спомням добре и увличащото време на промените. Работех в американското външно министерство. По време на среща на НАТО един висок немски дипломат ми каза: „Докато съм жив, Германия ще бъде разделена.” Това беше 2 седмици преди 9 ноември 1989 година!

Сега социализмът отново е тук! Основава се нова лява партия (разговорът се провежда във времето, когато се основава нова партия на левицата) в Германия. Историята започва ли отначало?

Не вярвам политическото движение, за което говорите, да иска друг режим. Тези хора все пак не се движат извън основния ред на една либерална и толерантна държава. За да говорим за ново начало на старата история е нужна много по-радикална партия, която се стреми към диктатура.

Тези партии се намират в радикалния десен лагер. Там партиите укрепват и определено няма да се застъпват за либералната правова държава.

Очевидно в Германия има голямо недоволство, преди всичко в източните части. Приспособяването към пазарното стопанство се удава трудно на хората и това подхранва екстремистки течения при левите, както и при десните. Такъв е случаят и в останалите източноевропейски страни. Но нищо от това няма да разруши демократичния консенсус.

Заедно с полицейската и контролираща държава една несвободна държава се характеризира с огромно централизирано разпределение на имуществото. Критици, нерядко консервативни американци като Вас, обичат да отправят упреци към Германия, че преобладава социалната държава и че тя носи основни черти на социализма.

Една либерална демокрация не функционира без социално-държавни елементи. От това разбиране за държавите в континентална Европа е възникнал огромен проблем – социалните искания на техните граждани през десетилетията са нараснали толкова много, че няма да могат да бъдат вече финансирани, преди всичко когато населението намалее значително в следващите 30 години.

Без съмнение тук могат да се видят връзки между модерната социална държава и комунизма – в някои цели и средства те си приличат. Но въпреки, че може би искате да чуете от мен противоположното, аз твърдо вярвам, че модерните свободни демокрации никога няма да се изложат на риска комунистическият елемент да вземе връх при тях. В Германия отдавна също разбраха, че трябва да се стигне до болезнени приспособявания. Колкото една държава чака по-дълго време, толкова по-болезнен ще бъде процесът.

Силната социална държава не иска да показва слабост – това също беше идея на Хегел ...

...това е вярно. Представата за една силна държава, която се грижи за слабите хора, е много европейска и винаги е била основно поведение на европейската аристокрация. А в Западна Германия след Втората световна война освен това съществуваше един вид гражданското „Noblesse oblige” (Благородството задължава), най-сетне социалната държава там беше поощрявана от партии като Християндемократическия съюз, за да се докаже на комунистите, че има и честна алтернатива в капитализма. В Съединените щати никога не се разви желание за силна държава, тъй като там социалната мобилност е много по-голяма и е по-разпространена представата, че всеки трябва да се грижи за себе си – и че може да го прави.

В САЩ силната държава предпочита да инвестира в армията. Социалните разходи на Федерална република Германия противоположно на това са два пъти по-големи от бюджета за отбрана.

Считам това за голям проблем. Европейските държави трябва да обърнат това съотношение в полза на разходите си за отбрана. Бюджетите за отбрана междувременно са станали толкова малки, че Европа по отношение на военната сила, на Hard Power, изобщо вече не може да издържи съревнованието със САЩ. Америка изразходва за армията си толкова, колкото всички шестнадесет следващи я армии заедно. Наистина, европейците винаги казват, че разполагат с повече невоенна сила, Soft Power. Но без достатъчна Hard Power международните конфликти просто не могат да бъдат решавани. В днешно време светът просто е твърде опасен.

Превод: Господин Тонев; със съкращения от списание „Цицеро”

Снимки: news2.onlinenigeria.com; thesundaytimes.co.uk;