Франсис Фукуяма и смисълът на човешкото достойнство в модерната политика

„Нашето постчовешко бъдеще” - Франсис Фукуяма

Франсис Фукуяма, роден през 1952 г., е един от водещите философи и политолози на Америка. Есето „Краят на историята” донесе на някогашния съветник на президента Роналд Рейгън световна известност. Франсис Фукуяма е професор по международна икономика в университета „Джон Хопкинс” в Балтимор. Женен е, има три деца. Публикуваме откъс от „Нашето постчовешко бъдеще”, една книга на Фукуяма за въздействието на модерната биология върху схващането за политика. Авторът отбелязва, че „науката и технологиите, от които се ражда модерният свят, сами представляват ключово уязвими точки на нашата цивилизация”. Мото на книгата е цитат от Ницше: „Достатъчно. Настъпва време, когато политиката ще придобие друг смисъл.”

Според традицията, споделяна от християни, евреи и мюсюлмани, човек е сътворен по божие подобие. За християнството в частност това има важни последици, отнасящи се до човешкото достойнство. Съществува категорично разграничение между човешки и нечовешки създания. Само човешките същества имат способност за морален избор, свободна воля и вяра, като всичко това им дава по-висок морален статус в сравнение с останалата част от животинския свят.

За да постигне тези резултати, Бог действа посредством природата, поради което нарушаването на такива природни норми като раждането на деца чрез секс и в рамките на семейството е същевременно накърняване на Божията воля. Макар християнските институции в историята да не са се съобразявали винаги с този принцип, християнската доктрина категорично настоява, че всички човешки същества разполагат с еднакво достойнство, независимо от социалната позиция и следователно заслужават еднакво уважение.

От гледна точка на тези предпоставки не е изненадващо, че католическата църква и консервативните протестантски общности се противопоставят яростно на широк кръг от биомедицински технологии, включително на контрола над раждаемостта, оплождането ин витро, абортите, изследването на стволовите клетки, клонирането и бъдещите форми на генно инженерство. Тези репродуктивни технологии, дори да се приемат свободно от родителите заради любовта им към децата, са грях от религиозна гледна точка, защото поставят човешките същества в позицията на Бог като творец на човешкия живот (или на отнемаща живота инстанция в случая с абортите).

Те позволяват възпроизводството да се осъществява извън естествените процеси на секса и семейството. Генното инженерство освен това разглежда човека не като свръхестествен акт на божествено творение, а като съвкупност от материални причини, които могат да бъдат разбрани и манипулирани от човешките същества. Всичко това е в разрез с респекта към човешкото достойнство и в този смисъл накърнява Божията воля.

Като се има предвид фактът, че консервативните християнски групи съставляват най-забележимото и обзето от страсти лоби, противопоставящо се на множеството форми на репродуктивна технология, често пъти се приема, че религията е единствената основа за противопоставяне на биотехнологиите и че централният въпрос е въпросът за абортите.

Наистина, някои учени като Франсис Колинс, видният молекулярен биолог, оглавяващ Проекта за човешкия геном от 1993 г., са убедени християни, но повечето не са и сред тях е широко разпространено, че религиозната вяра е равносилна на ирационален предразсъдък, който е препятствие пред научния прогрес.

Някои смятат, че религията и научното изследване са несъвместими величини, а други хранят надежда, че по-широкото образование и научната грамотност в крайна сметка ще доведат до елиминиране на основаното на религията противопоставяне на биомедицинските изследвания. Тези възгледи са проблематични по ред причини. На първо място, има много основания да бъдем скептични по повод твърдението, че практическите и етическите плюсове на биотехнологиите нямат нищо общо с религиите.

Второ, религията често интуитивно достига до морални истини, споделяни и от нерелигиозни хора, които не си дават сметка, че собствените им светски възгледи по морални теми са в не по-малка степен въпрос на вяра, отколкото тези на религиозно настроение. Редица здравомислещи учени, занимаващи се с естествени науки например, имат рационалистични материалистични схващания за света, но в своите политически и морални възгледи са категорично ангажирани с разбирането за либерално равенство, което не е много различно от християнското виждане за универсалното достойнство на човешкия род.

Трето, възгледът, че религията по необходимост ще отстъпи пред научния рационализъм с напредъка на образованието и по-общо с процеса на модернизация, е сам по себе си изключително наивен и чужд на емпиричната реалност. Вярно е, много социални учени преди повече от 50 години са били убедени, че модернизацията задължително влече след себе си секуларизация. Но този модел е валиден само за Западна Европа. В Северна Америка и в Азия не се наблюдава неизбежен упадък на религиозността с нарастване на образователното равнище или на нивото на научно съзнание.

В някои случаи вярата в традиционната религия се заменя от вяра в светски идеологии от типа на „научния” социализъм, които не са по-рационални от религията. В други случаи ставаме свидетели на възраждане на самата традиционна религия. Като се има предвид обстоятелството, че хората с непоколебими религиозни възгледи едва ли ще изчезнат някога от политическата сцена на модерните демокрации, нерелигиозните следва да се придържат към принципите на демократичния плурализъм и да проявяват по-голяма толерантност към религиозните схващания.

От друга страна, много религиозни консерватори вредят на собствената си кауза, допускайки въпросът за абортите да потисне всички други дискусии във връзка с биомедицинските изследвания.

Макар религията да предлага недвусмислени основания за оспорване на определени видове биотехнологии, религиозните аргументи не могат да бъдат убедителни за мнозина, които не приемат изходните предпоставки на религията.

Със съкращения от „Нашето постчовешко бъдеще – последиците от биотехнологичната революция”, Франсис Фукуяма, Обсидиан, София, 2002 г.;

Снимки: hertie-school.org; sueddeutsche.de;