Франческо Борели: Чисти ръце, корупция - предизвикателство за обществото

Франческо Борели - прокурор от екипа „Чисти ръце”

Франческо Борели е прокурор от Милано, един от водещите мъже в борбата срещу корупцията в Италия. Заедно с прокурора Антонио ди Пиетро и други техни колеги създават екип „Чисти ръце”, който се бори срещу различните форми на злоупотреба с власт. Публикуваме негово мнение на тема - „Корупцията – предизвикателство за държавата и обществото”.

Прокуратурата в Милано обяви през 1992 година война на корупцията. Дейността на правосъдните органи за разкриване и наказване на незаконното поведение на политици, служители, високопоставени мениджъри беше наречена с вестникарския жаргон „Чисти ръце”. Интересно е, че изразът „чисти ръце” е употребен за пръв път от крал Джеймс І Стюърт в реч, в която казва, че съдиите трябва да изпълняват своята задача „с чисти и некорумпирани ръце”.

Естествено, такива провинения бяха преследвани и преди 1992 година, но спорадично, а разследванията за тежка корупция се натъкваха на големи трудности. Частично това се дължеше на колебанието на парламента да подкрепи правосъдието, което трябваше да започне следствени действия срещу народни представители.

От друга страна имаше преплитане на интереси, така че се образуваше пояс на мълчание и за подкупващите, и за получаващите подкуп. В определена степен се забелязваше колебание от културно естество на прокурори и съдии да се намесват в работата на изпълнителната власт.

Операция „Чисти ръце”

Операция „Чисти ръце” беше благоприятствана от определени политически и икономически обстоятелства, които я направиха въобще възможна. Икономическата ситуация за търговци, мениджъри и предприемачи беше станала непоносима. Печалбите им се бяха свили изключително и те не бяха в състояние да изпълняват все по-високите изисквания (за подкупи) на политически партии, техни водачи, влиятелни членове и посредници.

Промените в международното положение бяха отслабили историческата двуполюсност на италианските партии. Нови политически сили искаха да заемат своето място и да премахнат съюзите между мнозинство и опозиция. Освен това предстояха избори и техният непредвидим резултат беше създал чувство на несигурност.

Първоначалното подозрение, че корумпираните са серийни извършители, се потвърждаваше все повече и повече. Редица търговци, политици и бизнесмени, които се окачествяваха като жертви на разследванията, бяха готови да дадат показания не само относно деяния, за които бяха обвинени, но и за други деяния, които бяха още неизвестни на прокуратурата.

Вероятно някои се чувстваха морално отговорни за това, но повечето правеха тази стъпка с надеждата за по-меко наказание.

Разкриване на система от незаконни действия

Разрастването на разпитите доведе до разкриване не само на огромен брой случаи на корупция, но и на една същинска система от незаконни действия, в която политика и икономика, публични и частни печалби са преплетени и зависими една от друга. Често не можеше да се установи кой е дал тласъка за тази дейност – дали търговецът, мениджърът или политикът, от чиято протекция зависеха двамата.

По-ясно казано: съществуваше един вид мълчаливо съгласие между тях. В някои части на Италия в тези отношения между посредници и предприемачи участваха и членове на мафията. За съжаление, корупцията не се ограничаваше само до общественото възлагане на поръчки.

Моторът, който задвижваше машината за подкупи, зависеше от комплексни механизми като укриването на данъци и тайното раздаване на подкупи. Накрая се получи една обезкуражителна панорама на корупция в органите, които отговаряха за контрола върху плащането на данъци на предприятията.

Подобни прегрешения бяха разкрити и в други области, като например при даването на административни разрешения, в общественото здравеопазване, при извозването на боклуците, в контрола на транспорта и градоустройствените планове, а в някои случаи дори и в университетите, и което е много печално, съдии също бяха част от тази плетеница.

„Чисти ръце” доведе до дълбоки политически последици

Скандалът „Чисти ръце” доведе веднага до дълбоки политически последици. Стигна се до изчезването на много някогашни политически партии и до възникването на нови политически движения и групировки. В началото общественото мнение подкрепи възторжено правото и морала, но след това все повече се дразнеше от ситуацията, в която всеки ден някой политик или предприемач беше поставян на място вследствие на някакво обвинение.

Освен това възникналата ситуация принуждаваше всеки обикновен гражданин да анализира критично своите собствени навици - за които той мислеше, че ще бъдат заклеймени като неприлични.

Взаимодействието между реакцията на една част от обществеността и желанието за отмъщение на старата политическа класа, както и нетолерантността на новата политическа класа доведоха до това, съдиите и прокурорите да бъдат обвинени, че се водят в дейността си от политически цели. В същото време корупцията се разраства, както показват нови данни от разследванията.

Още по-тежко е, че с въвеждането на нови закони се подкопават съществуващите правила и изглежда така, сякаш парламент и правителство са оставили настрана проблема с корупцията, вместо да се борят с нея чрез подходящи и ефективни законодателни мерки.

Съставителство по доклад на Франческо Борели и превод: Господин Тонев;

Снимки: ilpiave.it; diepresse.com;