Франческо Борели, прокурор от екипа „Чисти ръце” за битката срещу корупцията

Познавам опита в Италия и предлагам да се води борба срещу корупцията на три нива, без да издигам претенцията, че могат да се дадат универсално валидни и полезни съвети, тъй като факторите, които предизвикват и улесняват корупцията, са различни в различните страни:

1. Чрез засилване съзнанието на гражданите и на лицата, заемащи публични длъжности 

2. Чрез отстраняване на причините и поводите за престъпления 

3. Чрез разкриване на корупционни практики и наказване на престъпниците.

На тези три нива трябва да бъдат разработени конкретни планове за законодателни или административни мерки, които са съобразени със съответната правна система на една страна.

Що се отнася до първата цел:

а) Училищата трябва да играят съществена роля и да насърчават у младите хора съзнание за културата на законността като най-важното от всички обществени изисквания. Младите трябва да поставят верността към закона над конкуренцията и собствения интерес.

Те трябва да разберат, че спазването на правилата е изгодно и от икономическа гледна точка и прави предвидимо поведението на другите.

б) Трябва да се разработят различни кодекси на поведение, за да се поощряват „най-добрите практики” и да се съдейства за моралната ориентация в поведението на длъжностните лица както вътре в службите и институциите, така и в отношенията извън тях.

Трябва да бъде създадена независима институция, която да наблюдава спазването на моралните правила, да актуализира споменатите кодекси на поведение, да съветва при етично-морални въпроси, да регистрира подозрителни факти и да ги препраща към правосъдието, доколкото една първоначална проверка изглежда уместна.

По отношение на точка 2:

а) Правилата за отношенията между частните фирми и администрацията трябва да бъдат много прости и ясни, прозрачни, без формалности и бюрократични пречки.

б) Провеждането на публични поръчки, както и доставянето на стоки и услуги, трябва да бъде подчинено на строг контрол, а не само на формални и процедурни проверки. Такъв контрол трябва да се провежда системно от вътрешни проверители и под формата на случайни проверки от външни инспектори на независими агенции.

в) На лицата, заемащи публични длъжности, трябва да бъдат осигурени задоволителни условия на живот, за да бъдат предпазени от изкушението на корупцията.

г) Личното и семейното имущество на политическите представители, съдиите и висшите служители трябва да стане публично. Ако техният начин на живот не съответства на доходите им, трябва да се предприемат вътрешни проверки и разследвания.

д) За финансирането на политически партии и изборни кампании трябва да има ясни правила, които изискват прозрачно счетоводство, за да могат да се видят по всяко време произхода и размера на партийните дарения.

Що се отнася до точка 3, като въведение искам да кажа следното: като изхождаме от това, че корупцията влияе върху политиката и високите нива на управление, борбата срещу корупцията може да се води успешно тогава, когато съдиите и прокурорите са абсолютно независими от правителството и парламента. Прокурорите няма да са истински независими, когато нямат на разположение независима полиция.

Ето моите предложения:

а) Независимо от факта на изнудване чрез натиск и заплахи, всички договори за размяна на стоки и услуги между държавата и частните институции трябва да бъдат оценявани по единни корупционни критерии, дори и тогава, когато подбудите за корупция идват от страна на държавата.

б) За да се разкъса връзката на взаимна протекция, която държи в тихо съзаклятие подкупващи и подкупвани, наказателното право трябва да обещае намаляване или облекчаване на присъдите на тези съучастници, които ще направят разкрития пред полицията или съдебната система.

в) Данъчните служби трябва да информират за най-големите нарушения в счетоводството на фирмите, особено за изкуствено завишени разходи, с които се прикриват злоупотреби с цел корупция.

г) Много важна роля в борбата срещу корупцията се пада на банките. Те трябва да съобщават на властите за всички сделки, които им изглеждат подозрителни и пораждат съмнения за пране на пари.

д) Особено важно е прокуратурите да създадат специални отдели за борба срещу корупцията. Тези, които разследват случаите на корупция, трябва да бъдат запознати с механизмите на управлението, за да разпознават всяко отклонение от обичайната практика, което представлява първият симптом на измяната.

е) Най-накрая, международното сътрудничество в областта на правосъдието трябва да стане по-ефективно, тъй като каналите, през които текат парите за и от корупцията са традиционните – те са същите, които организираната престъпност използва за търговията с дрога, оръжия и хора.

Съставителство по доклад на Франческо Борели и превод: Господин Тонев;

Снимки: gqitalia.it;