Фолкер Шльондорф: Не вярвам в съдбата, която ни поставя в ролята на нейни жертви

Интервю с филмовия режисьор Фолкер Шльондорф
Фолкер Шльондорф, немски филмов режисьор и продуцент, е роден през 1939 г. във Вийсбаден, Германия. 40 години по-късно печели едновременно Оскар за най-добър филм и Златна палма в Кан за филма си „Тенекиеният барабан“ – екранизация по едноименния роман на Гюнтер Грас. Като ученик се премества да живее във Франция, след като завърша елитната Парижка гимназия „Анри IV“, Шльондорф започва да учи икономика и политически науки в Сорбоната. По същото време се проявява и интересът му към френското кино на Новата вълна, като впоследствие става асистент-режисьор на някои от големите имена: Луи Мал, Жан-Пиер Мелвил и Ален Рене. Скоро след това самият той се превръща в един от най-важните немски режисьори от следвоенния период, заедно с Райнер Вернер Фасбиндер, Вернер Херцог и Вим Вендерс. Киното му е преди всичко свързано с немската литература на XX век – някои от най-известните му филми са адаптации на романи: „Младият Тьорлес“ по Робърт Музил, „Загубената чест на Катарина Блум“ по Хайнрих Бьол, „Пощадата“ по Маргьорит Юрсенар и „Хомо Фабер“ по Макс Фриш. Публикуваме интервю с Фолкер Шльондорф, в което той споделя мисли за Хитлер, за Аденауер, за съдбата и смъртта. Въпрос: Имате ли някакви реални спомени, свързани с Хитлер? Фолкер Шльондорф: Господи, аз бях много малък... и никой досега не ми е задавал този въпрос. Абсолютно нищо не си спомням. Спомням си, че се говореше само за войната и че ще загубим, но това няма никакъв смисъл за едно дете. С брат ми се чудехме как знаят, че ще загубим войната – труповете ли броят, броят на разрушените къщи? Ние просто не искахме да сме губещите, защото децата винаги искат да са с победителите. Но не си спомням лицето на Хитлер... за щастие. Нямам никаква нужда това лице да е в спомените ми. Френският политолог Прюдон казва, че „реалностите на властта са много по-силни от гражданския договор“ – според Вас валидно ли е това твърдение като обяснение за тоталното подчинение на немците спрямо националсоциализма или е прекалено елементарно? Това е въпросът, който разглеждам в следващия си филм... точно въпросът „Защо са се подчинили?“. Но не се интересувам само от немците – французите също, в една голяма част, са се подчинили на тази лудост през 1941 година. Комунизмът показва един паралелен модел на подчинение – за едни фашистката партия знае най-добре истината, за другите комунистическата партия знае най-добре истината. Колкото до Прюдон, аз съм напълно съгласен – правилата на цивилизацията, включително гражданският договор, казват много ясно кое е правилно и кое не е, но въпреки това, когато властта ти казва нещо различно – всички се подчиняват на властта. Да преминем от Хитлер към следвоенна Германия. Какво мислите за политиката на Аденауер? Смятате ли, че наистина той е създателят на най-ефективната модерна демокрация, както я определят мнозина политолози – именно тази, която той налага с железни мерки във ФРГ? Докато бях млад, го мразех. Мразех го, защото той беше представител и защитник на буржоазната класа, на религията и то по един много диктаторски начин. Неговото управление, в крайна сметка, парализира обществото. Както казвате Вие, той наложи демокрацията, сякаш ставаше дума за автокрация – и сякаш от онзи момент нататък нищо повече не трябваше да се променя никога – точно тази парализа доведе до избухването на събитията през 1968 година. С годините все повече си мисля, че това, за което го обвинявах, не е било негова вина. Той със сигурност е направил много за Германия – най-малкото той работи много за подобряването на взаимоотношенията с Франция след войната. Мисля, че предстои моментът, когато той ще бъде преоткрит като велик политик. [caption id="attachment_7077" align="alignnone" width="580"]