Филип Зимбардо в разговор за човека и злите деяния

Филип Зимбардо: В екстремна ситуация различията между хората намаляват

Филип Джордж Зимбардо, роден през 1933 г. в Ню Йорк, завършва образованието си в Йейл през 1959 г. и преподава в продължение на много години в Станфордския университет. Филип Зимбардо става известен чрез проведения от него Станфордски затворнически експеримент.

Професорът по психология Филип Зимбардо изследва реакциите на човека в състояние на ограничена свобода, в условия на затворнически живот и разкрива влиянието на наложената социална роля върху поведението на човека и неговата склонност към насилие. Професор Филип Зимбардо в разговор с Александър Гьорлах от списание The European, издание на немски език.

Въпрос: Правителството корумпира системите, в които хората живеят и работят?

Филип Зимбардо: За да се разберат действията на един индивид е важно да поставим въпроса: каква е системата, в която той или тя се намират? Защото в нея оперират динамични сили. Не е достатъчно да се каже, че отделният човек не е личност или че няма сила на волята или че има трудно детство. Системата, която заобикаля един човек, има по-голям дял в неговите решения, отколкото признаците на личността, които той е придобил в процеса на своята социализация и на възпитанието си.

Всички наши институции на Запад се основават на индивида, прав сте. В християнството индивидът е в центъра: индивиди, които ще отидат в рая или в ада. В икономическата област индивидът взема рационално или ирационално решение. В психологията личността или генетичната структура на личността е тази, която представлява интерес. В юридическата област са важни вината или съответно невинността на отделния човек. В нито една от тези системи не е възможно да се обвинява ситуацията като такава. Единственото изключение прави юридическата област: тук съществуват смекчаващи вината обстоятелства, които разглеждат контекста и признават значението му при определяне мярката на наказанието.

Дадена личност има ли нужда да одобрява практики на изтезания или във всички нас дреме един палач?

Индивидите са различни. Хората са уникални. Но щом попаднат в екстремна ситуация, тези разлики играят незначителна роля. Ние сме различни, защото сме свободни. Можем да изберем в кои ситуации да попаднем. Обичайно избягваме нови ситуации. Всичко, което знаем за себе си, се основава на боравенето с минали ситуации в живота ни. Но повечето от нас никога не са били в затворнически лагер, повечето хора никога не са били тъмничари.

Участниците в престъпленията в Абу Гариб бяха запасняци, изобщо неподготвени за тази ситуация (Абу Гариб е иракски затвор, прочут с използваните практики на мъчения по времето на Садам Хюсеин. След Иракската война затворът е зает от американските военни части. През 2004 г. станаха известни мъчения и издевателства, извършвани от американски войници спрямо иракски военни затворници).

Тоест, всички ние можем да станем палачи? Не остава нищо друго освен да чакаме героя, който се застъпва за лишените от права?

Мнозинството от хората е склонно да се корумпира чрез корумпиращи ситуации. Винаги има едно малцинство, за които това не е така. И това са героите. Тоест, герои са тези, които се противопоставят на неправомерния авторитет. Но това винаги са само малцина. Имало ли е добри надзиратели в Аушвиц? Да, имало е няколко, малцина. Познавам оцелели от Аушвиц, които са получавали от този или онзи пазач допълнително парче хляб.

В такъв случай Абу Гариб Аушвиц на нашето време ли е?

Естествено, Абу Гариб не може да бъде сравняван с концентрационен лагер; нещата, които се случиха там, не могат да бъдат сравнявани. В Аушвиц хората умираха, те просто бяха убивани без причина.

Тогава защо правите сравнението?

Защото то ни помага да схванем по-големия смисъл на нещата. Анализът на Хана Аренд за Адолф Айхман е един системен анализ. Тя казва: всичко, което знаем за този човек, преди той да поеме работата за ефективно унищожаване на евреите в Аушвиц, е било нормално. Но когато той попада в тази ситуация, когато заема мястото си в системата и започва да върши своята работа или изпълнява ефективно ролята си, той става част от машинарията за унищожение. Той не следва никакви заповеди, а върши работата си. Хана Аренд описва това познание с понятието „баналността на злото”. То следва да бъде разбирано така: повечето хора, които вършат зло, преди и след злото деяние са съвсем нормални. Това се повтаря в историята: в Руанда, Камбоджа, Бирма.

Какво може да попречи на една личност да тръгне по пътя на злото: хуманистичното възпитание, поуките на християнството?

Това не може да се каже с научна точност, тъй като данните от изследванията не са еднозначни. Има истински извършители, злодеите. Това е една малка група. След това има една голяма група, която в много голяма степен остава пасивна. Пасивни съучастници. Те знаят какво се случва, но се правят, че не виждат. Злото съществува, защото повечето добри хора не правят нищо срещу него.

В Абу Гариб, например, е имало медицински сестри, там са били и санитари, които са видели тези ужасни неща. Те не са обърнали внимание на тези неща, не са ги споменали в нито един от своите доклади. Третата категория са героите. Малцината, които бият тревога, които се застъпват ангажирано за една кауза, които заради морала дръзват да поемат риск.

Какво може да се каже за природата на героя от психологическа гледна точка?

Изследванията върху психологията на героизма по-скоро не съществуват. Единственото изследване, с което разполагаме, е за християните, които са помагали на евреите по време на Третия райх. Едва 20 години по-късно някой е стигнал до идеята да пита за техните мотиви. Ние знаем достатъчно за обстоятелствата, които в тежки ситуации правят от обикновените хора палачи. За съжаление знаем все още твърде малко, как в такива ситуации се раждат герои.

Превод: Господин Тонев; със съкращения от The European на немски език;

Снимки: psy.gr; psihoverzum.com;