Филип Узунов: Харизматичната личност винаги е нужна там, където има криза
Професор Филип Узунов за харизмата като обществен феномен
Професор Филип Узунов анализира харизматичното лидерство и най-вече този аспект от лидерския статут, обвързан с надареност, считана за изключителна. Запознавайки се с неговите възгледи за същността на харизматичното въздействие ние ще дешифрираме с лекота методите, по които се конструира и внушава „харизматичност” в българското публично пространство. Публикуваме откъс от изследването на професор Филип Узунов за харизматичното лидерство.
„Без съмнение харизмата е един от най-често употребяваните в последно време термини в политическата публицистика, политологията и съвременната историография. Самият термин „харизма” е заимстван от политолозите и социолозите от религиозното битие. Първоначално така се наричат даровете на Светия дух, предадени на апостолите.
В по-широк смисъл под харизма се разбира божествена благодат, божествена сила, необходима на човека, за да преодолее греховността и да постигне спасение. В началото на 20 век немският политически социолог Макс Вебер предлага феноменът харизма да се използва при анализа на светския обществен живот и му придава светско, социологическо значение.
Под „харизма” в социологията и психологията е прието да се разбира някакво особено човешко свойство или сума от свойства, характерни за лидерството и лидерското поведение. Човек, притежаващ подобни качества, прави на останалите поразително впечатление, благодарение на което си присвоява тяхното особено доверие, силно влияние, привързаност и власт. На хората от обкръжението на харизматика им се струва, че той обладава такива изключителни таланти, обезпечаващи му възможността да постига своите цели, което другите не могат.
Изключителното, почти мистично обаяние на този човек действа силно на всички останали. Те започват да се убеждават, че именно той е призван да реши проблемите им. Тази група може да бъде различна: секта, армия, та дори нация. Главното в случая е, че всяка организирана група от хора се нуждае от лидер. Не е тайна, че лидерската претенция винаги и навсякъде се нуждае и предизвиква борба и конфликт – двата неотменими атрибута на лидерството, които са неизбежни при постигането на цели.
Личностите, претендиращи за харизматична кариера, почти винаги имат някакъв външен признак, отличаващ ги от обкръжаващата ги тълпа. Този признак може да е болест, често и душевна, но точно това е стигмата (знакът), че именно „той” е признатият. Не е случаен фактът, че едни от първите теории за лидерството се базират на подхода – „отличителни страни на лидера”. Този подход акцентира на ключовите характеристики на лидера като личност – характер, мотивация, ценности, умения. С други думи, лидерството се свързва с конкретни личностни характеристики, а анализаторите се опитват да открият и дефинират онези от тях, които отличават лидерите от не-лидерите.
Най-същественото при харизматиците обаче си остава обстоятелството, че подобни личности винаги се намират в състояние на борба. Отчетливата позиция на постоянна готовност за схватка, в най-различните й измерения, е може би ключовата характерологична черта на човек, имащ претенцията за харизмат. И тук става въпрос за борба, но не за свои интереси, материални или духовни, а за такива на групата.
Не е трудно да се разбера, че харизматичната личност винаги е нужна там, където има криза или кризисен елемент в общественото развитие. Поемайки напрежението от останалите, той ги освобождава от бремето на борбата и съпътстващия я стрес. Това в значителна степен прави харизмата безразлична към нормите на обикновения човешки морал и налага нови критерии, обвързани с ефективност и целесъобразност, а не с непорочност.
Друг важен елемент на харизматичното поведение е определена театралност във вербалната и невербалната сфера. Съвършено ясно е, че за да привлекат последователи, поведението трябва в някаква степен да наподобява спектакъл. Всяка дейност от този род е и символна в смисъл на създаване на опознавателни за лидера, движението или доктрината знаци – гербове, знамена, химни и спектакли. Ефективността на харизмата трябва да различава харизматика от останалата маса, за да бъде разпознаваем, но и различен, особено когато е създател на харизматично движение.
Харизмата е невъзможна сама за себе си. Необходими са призвание, признание и идея, които да увличат и вдъхновяват. Ключов елемент на пълния харизматичен статус е идеологията и въобще новата мирогледна система, която освен философска доктрина трябва да притежава и свойството да може да бъде сведена до някои основни послания и тези, бързо усвояеми от тълпата, за да е достъпна за последователите и привържениците. Идеята в името на харизматичните революции трябва да е ясна, кратка и в същото време ярка и привлекателна. За поддържането на харизмата тя трябва да остава непроменяема, особено ако е поднесена под формата на програма или идеология.
Поради своята „свръхестественост” параметрите на харизмата трудно могат да се дефинират. А заради променливостта на социалната среда никакви количествени методики не могат да определят нейния обхват, сила на въздействие и продължителност. Тя може да съществува в рамките на малка група, секта или в общонационални мащаби. Прието е да се счита, че кризисната среда е ключова предпоставка за разширяване на харизматичното въздействие и обратно, стабилните и равновесни системи трудно могат да бъдат съблазнени от харизмата.
Широко е разпространено мнението, че харизмата е нещо вродено, някакъв харизматичен ген, даден на определени хора един път и завинаги. Това становище трудно се доказва, но и трудно се опровергава. Поне на равнище риторика, комуникация и начин на поведение обаче по-скоро е валидна обратната теза – че е възможен харизматичен тренинг. Подобно на някои леки форми на невроза и неврастения (контролирани с автогенен тренинг) и харизматичното въздействие може да бъде тренирано и усвоено, но до определена степен.Очевидно за определен тип харизматична кариера са необходими подходящо място, т.е. подходяща среда.
По част от свойствата и прийомите на въздействие харизматичният лидер прилича на психотерапевта, при който не е важна чак толкова неговата тясна професионална квалификация, колкото методиката за въздействие върху емоционалната сфера на клиента. Харизматичните политици очевидно се нуждаят от постоянно усъвършенстване на своите харизматични методики с конкретни инструменти на въздействие, които са необходимите предпоставки за продължителна и ефективна харизматична кариера.”
Професор Филип Узунов е доктор по политология и преподавател по политология във Великотърновски университет „Св.св. Кирил и Методий”.
Снимки: dnesbg.com; savingjackiek.com;
Филип Узунов, „Харизматичното лидерство”, издателство „Фабер”, 2006 г.;