Ценности - Фабрис Аджадж: Днес вече не се страхувам от страха (2 част)

Интервю с френския философ Фабрис Аджадж (2)

Вие сте един от малкото католически интелектуалци. Ще искате ли да се включите по-активно в дейността на църквата, когато децата пораснат и имате повече време?

Фабрис Аджадж: Не, защото се притеснявам, когато миряните искат да поемат задачите на свещениците и властта в църквите. Нямаме нужда от това. Ние сме важни като съвсем нормални, обикновени католици. Молим се преди ядене. А защо всъщност не преди полово сношение? Мисля, че има потребност в областта на светската духовност. Тук за църквата виждам голямо бъдеще.

А как виждате своята роля?

Аз работя. Когато ми зададат въпрос, се опитвам да му намеря отговор. Ако не ми бъде зададен въпрос, мисленето ми отслабва.

В предизборната кампания за президент на Франция (през 2017 г.) Ви свързваха с Франсоа Фийон. Пишете в консервативния вестник „Фигаро”.

Когато Фийон спечели предварителните избори (на консерваторите), бе разкрито, че зад него стои дясно-католическото сдружение Sens commun („Здрав разум”). За мен то е по-скоро подозрително. Вестник „Либерасион” (вестник с лявоцентристка насоченост) постави на първа страница заглавието: „Внимание, Исус се завръща”. Вестникът ме представи като „главния идеолог” на Фийон, с когото обаче аз нямам нищо общо. Тогава предизборният му щаб искаше да ме включи в неговата кампания, нещо, което отхвърлих. Не стоя вдясно.  

Не сте и с леви убеждения.

Също не съм. Но днес католиците могат да пишат само в десни вестници. Имам забрана да пиша в „Либерасион”, смятат ме за реакционен фашист. Веднъж успях да изразя становище по конкретна тема в „Монд”. Във „Фигаро” съм добре дошъл и затова погрешно ме идентифицират с политическата му линия.

Вие пледирате за възкръсването на политическото.

През 18-и век политическото съзнание на хората се разшири чрез идеята за демокрация. Същевременно започна свеждането на политиката до идеологията. Нацизмът и комунизмът възприеха ролята на религията. Хитлер беше голям естет, обичаше Вагнер, предпочиташе Шекспир пред Гьоте, впрочем, с право.

И в същото време той привеждаше в действие убийствените си планове…

Но той искаше да управлява не само с Гестапо и газовите камери, а и с Берлинската филхармония и архитектурата. Казват, че в деня на неговата смърт радиото излъчвало музиката на Антон Брукнер, католика. Униформите на нацистите бяха страхотни, от най-висока класа: Hugo Boss. Хитлер искаше да формира хората като материя.

Той изработи SA и SS според моделите на техниката. Идеологизирането и технокрацията разрушиха политиката. Брюкселска Европа не се е откъснала напълно от хитлеризма. Друг фактор за разрушаването на политиката е властта на мултинационалните компании. Много политици са марионетки на висшите финансови кръгове и това може да се види и във Франция, най-добре при Макрон.

Отпразнуват ли жълтите жилетки възкръсването на политическото?

Те символизират смъртта на политиката.

Защо?

Това е истинско народно движение извън партиите. Но възкръсването на политическото не може да се стане на улицата. То трябва да възникне от нови отношения между хората в техните общности, в техните семейства. Жълтите жилетки са хора, които са загубили мястото си в обществото.

Те въплъщават тази Франция на покрайнините не само в географско и социално отношение, но фактически те вече нямат център на живота, нямат дом и принадлежност. Мартин Хайдегер приведе това към понятието за бездомността, безотечествеността.

Хайдегер?

Въпреки забъркването си с нацистите той остава голям мислител. Темата за бездомността, за безотечествеността може да бъде намерена и при Честъртън, който описва как хората са загубили своя дом, своята родина. Но те са знаели, че са хора, сбъркали пътя, лутащи се. За да се чувства в изгнание, човек трябва да има дом. В живота човек не се връща като Одисей непременно у дома. Еней основава ново отечество. Авраам напуска страната си, за да намери нова.


Фабрис Аджадж (вдясно) споделя думите на Хайдегер (вляво), че само Бог може да спаси света

А жълтите жилетки?

Жълтите жилетки са сигнални жилетки, които трябва да носите, ако сте отстрани на пътя и рискувате да ви прегазят. Върху тях са пришити светлоотразителни ивици, за да ви виждат в тъмнината на нощта. Те сигнализират, че е имало злополука - и вие искате да се предпазите от друга злополука. Това е картина, която илюстрира нашия свят. За който в последното си интервю за списание „Шпигел” Хайдегер казва, че само Бог може да го спаси.

Какво казва католикът и философът Фабрис Аджадж за състоянието на този свят?

Ние се намираме в дълбоко отчаяние, възникнало от осъзнаването на нашата преходност. Климатична катастрофа, ядрена заплаха, колапс на системата - политически, социален, културен. Вече не вярваме в обещанията на прогреса от 17-ти и 18-ти век, които ни даваха надежди за едно съвършено общество.

В какво вярваме вместо това?

Днес политическите и социалните утопии протичат в две посоки: анимализъм и трансхуманизъм, т.е. упадък към състоянието на животното и ъпгрейдът към киборг. Между тях вече няма място за човека. Има ли смисъл да спасяваме шимпанзетата, когато самите ние се превръщаме в роботи? Това са въпросите на настоящето.

И коя е задачата на политиката?

Да се бори за общото благо и за мира: да можем да дишаме въздуха без опасност - да можем да се срещнем, да пием кафе, бира и да можем да обсъждаме сред приятели. В гражданската война това вече не е възможно. Който има семейство, знае какво е политика. Човек може да се ангажира за света, без да се изолира, глобално - но от място, което желае да защитава.

Какво трябва да правим? Да създаваме деца?

За да оживим политиката, трябва да обновим надеждата. Катастрофата става все по-ясна, хуманизмът вече не функционира. Мога да го кажа още веднъж с Хайдегер: за да можете да продължите да вярвате в човека, трябва да повярвате в това, че той е сътворен от Бога. И че Бог се е превърнал в човек. Християнството почита човека като божество, но също така постоянно му напомня за условията на простото човешко съществуване.

Какво гласят тези условия?

Горе и долу са тясно свързани помежду си. Долу е сексуалността. Ако искате да й се отдадете без ограничение, т.е. без презерватив, без да внимавате, това може да доведе до дете, което ни конфронтира с бъдещето, с най-висшите и последните неща. С дете се празнува рожден ден. Това поощрява - мога само да се повторя - дълбокото осъзнаване: добре е, че ни има.

Споменахте, че Мишел Уелбек е изпитвал голям страх от смъртта. Как е това при Вас. Вашата вяра помага ли Ви да потиснете този страх?

Не би било добре да се освободим от страха от смъртта. Дори написах книга за това. На магистрала е мъдро човек да се бои от смъртта. И Христос изпитваше страх от умирането: защото се страхуваше от отделянето на душата от тялото. В страха се отразява всичко, което не знаем. Тази неизвестност, неразбираемост на преходното състояние е пожелана от Бога. И на мен смъртта ми изглежда като скандал.

В кои моменти този скандал Ви потиска най-много?

Днес се страхувам най-много за смъртта на децата си, които все още имат нужда от мен. Когато Бог поиска от Авраам да пожертва сина си, той искаше нещо повече от неговия живот, самият Авраам беше стар. Когато Бог даде на човечеството единствения си син, той му даде повече от самия себе си. Евангелието ме научи, че не можем да контролираме всичко. Днес вече не се страхувам от страха.

Източник: bistum-chur.ch;

снимки: cath.ch;

Превод: Господин Тонев;

Първа част на интервюто с френския философ Фабрис Аджадж