Фабрис Аджадж: При пророците открих мощта и властта на словото (1 част)

Интервю с френския философ Фабрис Аджадж

Фабрис Аджадж, роден на 15 септември 1971 г., има еврейски родители, носи арабско име и е конвертирал към католицизма (кръщението му е на 27-годишна възраст). Фабрис Аджадж е считан за един от водещите френски философи. Женен е за швейцарската актриса Сифреин Мишел.

Семейната двойка има осем деца - първото дете е родено през 2003 г., най-малкото през 2018 г. Аджадж живее със съпругата си и осемте си деца в Швейцария. Самият Фабрис Аджадж описва себе си като „френски евреин с арабско име и католическа вяра”. Аджадж следва политически науки в Париж. Публикувал е повече от петнадесет есета, преведени на различни езици. Написал е и няколко пиеси, издал е компактдиск със свои песни и понякога дава концерти. Разговор на Фабрис Аджадж с журналиста Юрг Алтвег за децата, Коледа, Мишел Уелбек, за Бога и света.  

Въпрос: Г-н Аджадж, какво разказвате на децата си под коледната елха?

Фабрис Аджадж: Коледа е празник, на който целият свят се покланя на едно дете и мълчи. Съществува опасността, самите възрастни да се вдетинят. Да, да станат твърде инфантилни. Палят се свещи, всичко се украсява в бяло и розово и се покрива със захар. Детството се свежда до един вид простодушие. Но Коледа е нещо съвсем различно.

Разкажете.

Три дни след раждането на Исус се e стигнало до клането на невинните, Ирод наредил да се убият всички малки момченца до двегодишна възраст във Витлеем. Нашият коледен кич не съответства на смисъла на това събитие. Кръстът присъства още в детските ясли. В средновековната живопис пелените са изобразени като саван (бяло платно, с което покриват мъртвеца). Да се изрази това, е нещо, което днес надхвърля прекомерно способностите ни. Обречени сме да мънкаме. По Коледа е особено трудно да се говори на децата.

Как прекарвахте Коледа като еврейско дете?

Дори не отпразнувахме Ханука, еврейския празник на светлината. Баща ми просто се преобличаше като Дядо Коледа и ми носеше подаръци. Това беше акт на потреблението. Днес, като католик, аз казвам: трябва да празнуваме Коледния празник.

Защо всъщност?

Празникът е изповед към живота. Коледа е рожденият ден, който оправдава всички останали рождени дни. А част от празника винаги е това дълбоко осъзнаване: добре е, че ни има.

Бихте могли да намерите това и в юдаизма.

Аз не просто се превърнах от евреин в християнин. Родителите ми бяха маоисти. Вкъщи не четяхме Тората, а литература, която най-често беше антиклерикална, например Емил Зола, но също и Карл Маркс. Заинтересувах се бързо от Ницше, на когото дължа много. Той е написал „Антихристът”.  През тези поети и философи, които се бореха срещу християнството, стигнах до християнството. По-късно открих католическия писател Леон Блоа - има католицизъм, който не е блудкав и скучен – в него се съдържа колосална сила.

Четяхте ли и Библията?

Ако човек иска да стане писател, неминуемо се сблъсква с тази книга на  книгите. Библията е фундаментът на литературата. Човек не може да прочете и една страница от Пруст, без да я взима под внимание. При пророците открих мощта и властта на словото. Преди всичко осъзнах, че критиката на религията се намира в самата религия. Критиката от нейната вътрешна същност е по-радикална от тази на атеистите.

Това различава християнството от исляма?

Да, християнството и юдаизмът. Тяхното самообвинение ги отличава от исляма. И при двете става дума за религии, които предсказват собственото си крушение. Те правят позата на триумфиращия завоевател невъзможна и не предлагат решения.


Философът Фабрис Аджадж със семейството си - съпругата Сифреин Мишел и техните деца

Още като начинаещ писател сте били приятели с Мишел Уелбек.

Познаваме се от 1993 г., още преди той да напише „По-широко поле за борбата” и преди моето покръстване. Уелбек живееше в социално жилище и се беше абонирал за едно католическо списание с текстове на литургии и утринни и вечерни молитви. Той беше катехумен (послушник), нещо, което тогава не знаех. Уелбек се присъедини към църквата против волята на родителите си.

Какво мислехте за неговото влечение към религиозното?

Надсмивах се над това. Спорехме за апостол Павел и аз му отправях в лицето всякакви клишета: Павел, презиращият жените, откривателят на антисемитизма – един апостол на блясъка, без каквото и да е чувство за социална справедливост. Неотдавна прекарахме отново няколко вечери заедно.

За какво говорихте?

Една вечер Мишел изпи много уиски. После извади Библията си и ми прочете първото послание на Йоан (Първо съборно послание на Св. Йоан Богослов) със сълзи на очите. Мишел има почти детска чувствителност. Подтиква го бунтът срещу смъртта. За него е непоносимо, че приятел умира.

И двамата сте искали да станете писатели.

Създадохме литературното списание „Objet perdu”. Уелбек идваше от социалната критика, познаваше света на труда. Аз бях под влиянието на Хайдегер, занимаваше ме въпросът за техниката. Направихме един брой на списанието за края на човешкия род: той изчезва чрез унищожаване или мутация. Не бях още християнин, но вече ме занимаваше изчезването на човека. С това се занимават „Елементарните частици” и „Възможност за остров” на Уелбек.

Защо станахте католик?

Защото птиците пеят и жените са красиви. Нищо не може да обясни едно преминаване към друго вероизповедание. Това е събитие, което се случва. То не е предвидимо, няма изключителна причинност. Като погледна назад във времето - това е очевидност. Бях твърде усърден, като много новообърнали се във вярата. Днес съм по-спокоен.

И станахте по-добър човек?

Не знам. Получих много, най-доброто, имам дълг. Не върша повече плътски грехове, но може би други и по-деликатни, които са по-лоши. Човек трябва да остава бдителен всеки ден и също така да приема своя урок в смирение. Кръщението ми намери своето продължение в моя брак, който е също толкова важен.

Какво дължите на брака?

В брака намерих връзката с действителността, която винаги търсех. Моята литературна страст, интелектуалните ми способности можеха да ме заведат в абстракцията - към живот в света на идеите, без връзка с реалността. Днес съм баща на осем деца, чрез тях Христос говори на мен. Вярвам в една светска и плътска духовност. Свещеникът има образа на Мария - който е женен, има своята жена. Нямам нужда от ясли на Коледа, не трябва да се удивлявам на младенеца (малкия Исус Христос). Преди женитбата си често се молех, почти като монах. Все още го правя, но много по-малко интензивно.

Как бракът освен това промени живота Ви?

Жена ми е актриса и отсъства всяка година в продължение на един месец. Грижа се за децата сам и готвя за тях. Върша всичко, освен прането. За мен масата за смяна на пелените е едно от най-важните места на този свят. Тук изживявам моменти на милостта и на чистата радост от живота. Бих могъл да напиша есе за духовността при смяната на пелените.

Източник: bistum-chur.ch;

снимки: fsspx.news; letemps.ch;

Превод: Господин Тонев;

Втора част на интервюто с френския философ Фабрис Аджадж