Език, български език, реч, слово, мисли, книги, думи, речник, четене

Език, реч, слово, мисли, книги, думи

Делят някои езиците на благозвучни и на неблагозвучни. Не знам какви могат да бъдат тук критериите, защото майчиният и бащиният език за всекиго е най-благозвучният. Затова наричам това деление дело на глупците.

А словесното богатство на българския език – колкото повече дълбаеш, толкова по-много и по-светло става то.

Българинът най-яростно пази българския си език. Вникнете във всички борби и войни на българина от хилядо години насам, ще видите, че всички те, както и последните четири войни, са били не за земи, не за богатство, не за надмощие, а само за българския език.

И дори ако пак би се увлякъл в такива борби, те няма да бъдат за друго, а пак само за българския език. И нека знаят всички, че животът без поезия е пустиня, е мрак. Че всичко би загинало невидено и нечуто в тоя мрак, ако да не бе светлия лъч на поезията, която единствено има сила да прави от случайното нещо трайно и вечно, да дава смисъл на едва забелязвани събития и пориви. Вехнат и чезнат делата и подвизите, живее и вечно дее само словото. Александър Балабанов (1879-1955), български литературовед и преводач

Всяко време и всеки народ ще си има своя Пушкин (60000 думи), Шекспир (15000 думи), своя дядо Вазов (25000 думи). Те са, които ще пренесат във вековете словните съкровища на човечеството. Но е добре да знаем, че богатството на езика означава богатство на мисълта, която се изразява чрез него. От беден език богати мисли не чакайте и обратно!

Ефективното публично слово според древните се крепи на три кита: ясен обществен интерес (кому и за какво служи словото ти), ясна мисъл (отразява ли обективно твоята реч обществения интерес, на който служиш), ясна реч (достатъчно разбираема ли формата на твоята реч от гледна точка на тези, които те слушат).

Към това разбиране на древните гърци се прибавят и критериите на Цицерон, който казва, че ораторът трябва да учи (т.е. речта му да носи информация, познание), речта му трябва да вълнува (словото да бъде свързано с проблемите, желанията и чувствата на тези, към които е насочено), а произнасянето й трябва да доставя удоволствие (формата на словесната изява да бъде сама по себе си естетически феномен).

Събрани заедно, тези изисквания към публичното слово създават неговата релефна фигура, те са главата, ръцете, краката на образа на добрия оратор. Йордан Ведър, роден през 1938 г., български професор по реторика

Често пъти от думите на добрия разказвач може да узнаем какво сме сторили и какво сме пропуснали, какво би трябвало да правим и какво не.

Може би в тези разкази – устни и писмени – се съдържа истинската история на човечеството и може би от тях може да се предусети, ако не да се познае целият смисъл на тази история. И то без оглед на това, дали става дума за миналото, или за настоящето. Иво Андрич (1892-1975), югославсли писател, носител на Нобеловата награда за литература

Изчезне ли езикът, изчезва племето, т.е. народът. Казвам го не като надежда, а като завет за нас и за младите, които тепърва започват да пишат. Един език е неизчерпаем, има много пластове. Символистите откриват музиката и асоциативността, други поколения – метафоричността. Езикът е богат като мина. Николай Кънчев (1936-2007), български поет и преводач

Вярваме в силата и мощта на думите си. Думите ни могат да променят света. Малала Юсуфзай, родена през 1997 г., получава Нобелова награда за мир през 2014 г.

Езикът е развитие, но и традиция. Днес ще чуеш писатели и редактори, пък и други интелигенти да казват често: „тази дума е остаряла”, „тази дума не се употребява вече”. И за да се обосноват, те почват да теоретизират, че езикът се менял: той бил развитие.

Без съмнение, езикът е развитие. Но той е и традиция. Инак, ако се откъсне от корена си, той скоро ще престане да бъде български. Развивайки се, езикът се обогатява непрекъснато, като прибавя новото към старото.

Когато човек не знае добре един език, той, вместо да каже това, което мисли, мисли това, което може да каже. Атанас Далчев (1904-1978), български поет и преводач

Четенето превърна мечтите в живот и живота в мечти, правейки вселената на литературата достъпна за малкото момче, което бях някога.


Без помощта на добрите книги, които сме чели, ние бихме били по-зле, отколкото сме сега. По-конформистки настроени, не толкова неспокойни, по-покорни. А критическият дух – моторът на прогреса, дори не би съществувал.

Литературата е магия, която ни залъгва да вярваме, че имаме онова, което нямаме, че сме онова, което не сме, залъгва ни да водим едно невъзможно съществуване, при което, подобно на езически богове, ние се чувстваме едновременно смъртни и безсмъртни, и която едновременно с това кара да покълват в главите ни анти-конформизма и бунта, стоящи зад всички героични дела, допринесли някога за намаляването на насилието в човешките взаимоотношения. Марио Варгас Льоса, роден през 1936 г., перуански писател, носител на Нобеловата награда за литература

А всяка книга, която се издава, ни издава тайната на тази вечност: тя е вечност на езика, който никога не се застоява и с един и същи дъх ни отграничава от другите и ни приобщава към другите. Петър Увалиев (1915-1998), български писател и дипломат

Слово е картината. Слово е музиката. Слово е скулптираният от стихиите камък. Слово е изсъхналото от киселините дръвче. Много слова – малко читатели, а и ония, които четат, не винаги разчитат добре, но това не унизява Словото. Словото може да бъде унижено само от бездарните жреци, които са го обявили за своя собственост. Константин Павлов (1933-2008), български поет

Затова най-опасното от всички блага – езикът, е дадено на човека, с което той твори, руши, загива и се връща към вечно живеещото, към природата-майка; с него да покаже какво е, да я наследи и да се учи от нейната божествена, всепонасяща любов. Фридрих Хьолдерлин (1770-1843), немски поет и писател

Някои неща се казват, за да не могат да бъдат казани никога вече. Такива са дръзновените мисли; повторят ли се, дръзновението им умира. Мълнията не пада два пъти на едно и също място. Напрежението й е голямо, но светлината мимолетна. Там, където пламне огън, вече няма светкавица. Елиас Канети (1905-1994), немскоезичен писател, роден в Русе

В древността хората били по-предпазливи в словата си. Не говорете много, защото при многословие винаги ще се изпусне нещо, което не трябва да се казва. Конфуций (551-471 пр. Хр.), древен китайски философ

И сега, и в бъдеще мисля, че има смисъл да се съсредоточите върху точността на вашия език. Старайте се да обогатявате речника си и се отнасяйте към него както към банковата си сметка. Отделяйте му много внимание и се старайте да увеличавате дивидентите си.

Целта не е в това да подобрите своето красноречие в спалнята или за професионалния ви успех – макар че впоследствие е възможно и това. И не в това, да ви превърнем в светски умници. Целта е в това да ви бъде дадена възможност да изразите себе си колкото може по-пълноценно и точно. С една дума – целта е вашето равновесие. Защото натрупванията на неизговорено, на неизказано, може да ви доведат до невроза.

Всеки ден в човешката душа се променят много неща, но начинът на изразяване често остава един и същ. Способността да се изясняваме изостава от опита. Това влияе пагубно на психиката. Чувствата, оттенъците, мислите, които остават неназовани, непроизнесени и не се задоволяват с приблизителност на формулировките, се натрупват вътре в индивида и могат да доведат до психологически взрив или срив.

За да избегнете това, не е нужно да се превръщате в книжен червей. Трябва просто да си вземете речник и да го четете всеки ден, а понякога и книга със стихове. Но речниците имат първостепенна важност. Наоколо ги има много, към някой от тях е приложена лупа.

Те са достатъчно евтини, но дори и най-скъпите сред тях (снабдените с лупа) струват значително по-малко, отколкото посещението при психиатър. Ако все пак решите да посетите психиатър, по-добре е да се обърнете към него със симптоми на „речников алкохолизъм”. Йосиф Бродски (1940-1996), руски и американски поет, носител на Нобеловата награда за литература

Снимки: blagoevgrad-news.com; emaze.com;