Европа и България, християнство и Европа, ценности на Европа (2 част)

Европа и България, християнство и Европа

Европа е преди всичко духовна форма, която произлиза от древно-гръцката, римската цивилизации и не на последно място от юдео-християнските и най-вече християнските духовни постижения и начин на отнасяне към света. Става дума за епохален синтез, който е уникален и подлежи по-скоро на безкрайно описание, отколкото на обяснение.

Първоначалната духовна форма на Европа се определя отчетливо от християнството и неслучайно границите на европейския континент са фактически под знака на християнството. Това не означава, че християнската религия и само тя е формообразуваща духа на Европа.

Българската държава възниква през 7 век (679 г.) и след близо два века през 864 г. населението е покръстено и християнската религия става официална. По такъв начин България се вписва в първоначалната духовна форма на Европа и независимо от превратностите на историята тя запазва това свое място.

Европа е родината на хуманизма и европейският дух е развил изострена и изтънчена чувствителност към това, което Паскал нарича истини на сърцето. Тя  е родината на може би най-великото откритие в историята на човечеството, което се намира в изречението: Всички хора се раждат свободни, равни по достойнство и права.  Мизолозите (ненавистниците на разума, които заклеймява божественият Платон) нямат място в духовната форма на Европа.

Мотото на Европа е: In varietate concordia – Единство в многообразието, което означава много неща и сред тях много отчетливо се откроява, че да си европеец не означава да не си французин, немец, поляк, българин, испанец и т.н.

Европейската духовна форма е освобождаваща форма на живота. Така ще можем да възкликнем с безсмъртния Софокъл: „Много са чудните неща, но човекът е пръв сред тях”.  (Софокъл. „Антигона”). Проф. Георги Фотев, роден през 1941 г., български социолог

Най-смешната и най-ироничната българска книга от тези години (приемането на Търновската конституция) започва с думите: „Помогнаха на бай Ганя да свали от плещите си агарянския ямурлук, наметна си той една белгийска мантия – и всички рекоха, че бай Ганьо е вече цял европеец.

” Докато пътуването към политическата Европа се препъва в самосъзнанието „не го можем”, пътуването към културната Европа се натъква още на едно препятствие – вътрешните съмнения „трябва ли да го правим” и съсредоточения страничен натиск „накъде сте тръгнали, безродници”.

В сравнение с миналото най-новото българско пътуване към Европа е поразително неясно, неопределено и бездуховно в целите си. Посоката е не само смътна, но и неточна. Безнадеждно трудно е да се предвижда как точно ще свърши поредното българско пътуване. Проф. Никола Георгиев, роден през 1937 г., български литературен критик и публицист

Не е вярно, че Европа вече не е християнска. Европа витае между вярата и неверието. Време е на подем, време за решение, а това означава и време за борба. Роко Бутильоне, роден през 1948 г., италиански политик, професор по политология

Като млади хора мечтаехме за Съединените европейски щати. Но в хода на годините трябваше да научим, че това понятие е леко подвеждащо и сравнението със Съединените щати не съответства на реалностите на Европа. Представата на Шарл дьо Гол за „Европа на отечествата” ясно подчертава, че и в общия европейски дом ние ще си останем именно французи, немци, италианци, испанци и британци, че не губим националната си идентичност. И в двадесет и първи век – в това съм убеден – ще съществуват съзнание за родината и национално чувство.

За нас Европа остава без алтернатива, Европа е нашето бъдеще. Посланието ми е твърдо „Да” за бъдещето на Германия, т.е. на страната ни в Европа. Хелмут Кол, роден през 1930 г., бивш канцлер на Германия

Европа не е християнски клуб и ако е клуб, то тогава е клуб на ценности. При нас живеят хора от различни религии на основата на неотменими ценности, които имат връзка с достойнството на отделния човек. Чрез каква духовна сила е станало това формиране, това може да се възприема по различен начин.

За мен това е християнството. За тези ценности ние трябва да се борим. В никакъв случай няма да приемем позиции, които посягат върху достойнството на човека или които заявяват, че мъжът и жената трябва да имат различни възможности за развитие. Европа трябва да бъде готова да се застъпва за своите ценности и да се бори за тях.


Роко Бутильоне, италиански професор по политология: „Европа витае между вярата и неверието”.

От християнството произлиза най-силното влияние, което е формирало Европа. С това не се изолира никой. Но поради обикновения страх, че чрез нашето изповедание бихме могли да изолираме други, ние се отказваме да привличаме чрез нашите убеждения. Ангела Меркел, родена през 1954 г., канцлер на Германия

Голямата идея на Европа: мир, свобода, благосъстояние, солидарна заедност и Европа като творяща сила в света – това ще продължи да съществува и след Брекзита.

Хората искат да разберат Европа и да участват в нейното формиране. Но това в една Европа на вече 27 държави е много по-трудно, отколкото на национално равнище. Процесите на вземане на решения в Европейския съюз не са разбираеми за гражданите, а Европейският парламент не се разглежда от много хора като техния представител, така както например германския Бундестаг.

Европа не е само икономически проект, нужни са способност за съпреживяване и страст. Едмунд Щойбер, роден през 1941 г. бивш премиер на Бавария

Не мисля, че Европейският съюз е повлиял особено много на Църквата. Той повлия на гръцкото общество – направи го изключително потребителско. Това означава, че съвременният грък няма никаква друга радост в живота си освен потреблението. Нито образованието, нито личното развитие, нито музиката, нито приятелството, нищо от това не го радва. Само консумацията. Христос Янарас, роден през 1935 г., гръцки философ и богослов

Хуманистичната култура систематично притъпява у човека усещането за безсмъртие, докато съвсем не го притъпи и човек решително да започне да твърди: тяло съм и само тяло. А това значи: смъртен съм и само смъртен. Така хуманистична Европа е завладяна от девиза: човекът е смъртно същество. Това е формулата на хуманистичния човек, това е същината на неговия прогрес.

Ако прогресът не е в състояние да осмисли живота и смъртта, да обезсмърти човека и човечеството, тогава това не е прогрес, а маскиран регрес. Петър Хане, роден през 1952 г., немски журналист и общественик

Можем да бъдем горди и с това, че пропастта между бедни и богати в Европа не е толкова голяма, както в други части на света. Горди със свободата, с правовата държава и с един сигурен живот на междувременно около почти 500 милиона души в Европа.

Като председател на Християндемократическия съюз казвам: беше правилна и остава правилна позицията да се предложи на Турция привилегировано партньорство с Европейския съюз вместо пълноправно членство. Това казваме и в нашето предложение на преговорите... Считам присъединяването на Турция към Европейския съюз понастоящем за погрешно.

И след 50 години няма да има една европейска федерална държава, ще запазим многообразието на националните държави. Ангела Меркел, родена през 1954 г., канцлер на Германия

Хуманистичната просвета си е поставила за цел създаването на нов човек. Планът за този нов човек е класически прост и едноизмерен: у новия човек не трябва да присъства Христос, нито нещо Христово. И Европа се е отдала на работа, започнала е да прави човек без Бога, общество без Бога, човечество без Бога. Ренесансът е влял надежда в много сърца. Тъй като папизмът е изсушил европейския човек със своята схоластика във философията и с човеконенавистното си йезуитство в етиката, той е изсмукал творческата жизнена сила на европейския човек.

Затова като първа потребност се обявява обновата на европейския човек в хуманистичния дух на стара Елада, за да се предотврати по този начин неговата смърт. Това може да стане, първо, с отдалечаването на европейския човек от Христос, и второ, с прекъсването на всички връзки с горните невидими светове.

В търсене на новия човек Европа започва да изследва по-низшите същества и чрез тях да търси човешкия произход. Тя се стреми да създаде по някакъв начин човек без Бога, като се опира на животинския свят. С голяма радост и дори истерия Европа приветства хипотезата, че човекът е произлязъл от маймуната и от други бозайници. Приятели, европейският хуманизъм е изпълнил своята мисия: създал е новия човек, човек без Бог и душа.

Просветата без Бога е въвлякла Европа в такъв мрак, в какъвто нито един континент не е попадал. В този мрак никой никого не разпознава, никой никого не признава за брат. Иустин Попович (1894-1979), сръбски православен богослов, архимандрит

Снимки: bnr.bg; circo.it;