Евгени Кръстев за човека, неговата природа и естествения социален ред

Човекът е носител на разум и свобода по силата на своята природа

Върху човешката природа са правени редица изследователски опити от теоретици в различни областина хуманитаристиката, както и на естествените науки. С човешката природа е обяснявано поведението на различни държавници от различни епохи. Много политически режими, които са отричали по принцип човешката природа, са я използвали, при необходимост, за собственото си обяснение и аргументация. Сам по себе си въпросът за човешката природа eобект на продължителна и дори непрекъсната полемика.

Всичко това показва, че човекът е център на нашия свят, свят на материални и духовни ценности, свят на огромно разнообразие на интереси и различия. Aко обърнем внимание на разбиранията, които отхвърлят божествения произход на човека и религиозното естество на природата му, което е най-сигурният път към обезличаването на човека, дори и в този случай центричното разположение на човека в естествения социален ред не може да бъде променено. Това само може да смени гледната точка спрямо човека, но не и неговото място.

Променената гледна точка всъщност е един предварително обречен опит за промяна на мястото на човека. Предварително обречен, защото човекът би могъл да гледа на себе си по различни начини, той може да възприема своята природа цялостно или пък само частично, не може обаче да промени самата своя природа. Опитите на множество социалистически и комунистически функционери в тази посока и пълният им крах са достатъчно доказателство за това.

От друга страна, променената гледна точка говори още веднъж за центричното разположение на човека. Самата възможност за промяна на гледната точка говори за разнообразието и сложността на човешката личност, а това е в основата на центричността при позиционирането на човека. Разбира се, в различните гледни точки няма нищо лошо, напротив, те самите са резултат от естествени възможности, стига да нямат за цел нарушаването на естествения социален ред. Настоятелните и дори в много случай радикални опити за промяна на този естествен ред бяха напълно несполучливи, което пък бе доказателство, че естественият социален ред има способността да се възпроизвежда.

Дори мащабни кампании за неговото нарушаване дават само частични и временни резултати. Срещу този естествен социален ред, чийтоцентър е човекът и чийто произход е божествен, са правени разрушителни опити не само от някои социалисти и комунистите, такива са били реализирани и от фашисти и националсоциалисти, но крайният резултат винаги е бил един и същ – възстановяване на естествения порядък и превръщане на кампаниите срещу него в неприятен спомен от миналото.

Друг момент при разглеждане на въпроса за човека, неговата природа и естествения социален ред е невъзможността в центъра на тази система да бъде поставен някакъв друг субект вместо човека. Ето защо всяка една кампания за нарушаване на естествения социален ред води след себе си и премахване на центричния характер на същия този ред. А центричността в този смисъл е свързана и с други неща, които осигуряват непреходността на естествения социален ред. Едно от тези други неща е симетрията. Без центричността като характеристика на естествения социален ред, той не би могъл да носи и белезите на симетрията.

Симетрията е важна за нормалните човешки отношения, защото без нея не бихме могли да си представим нито свободната стопанска инициатива, нито пазарното стопанство, нито дори основни единици на социалната структура, каквато е семейството. След симетрията е ред да бъде разгледана хармонията. Хармонията не би могла да съществува и да характеризира естествения социален ред, ако не е предхождана от симетрията. Всъщност именно симетрията води до хармония. Ако симетрията осигурява и гарантира продуктивността на междучовешките отношения и дава възможност на човека в своето поведение да се ръководи от разума и свободата си, то хармонията гарантира стабилността на всичко това.

Един важен момент при разглеждането на естествения социален ред е именно неговия разнообразен строеж. На този изключително важен детайл се дължи и способността за самовъзпроизводство на разглеждания в този материал социален ред. По тази именно причина при кризи от каквото и да било естество, естественият социален ред може да се огъне, но не и да се разруши. Никак не е случайно, че точно страните, които трайно са залагали на естествения социален ред най-бързо се справиха и излязоха от световната финансова и икономическа криза.

Тук е мястото да кажем и няколко думи за механизмите за възпроизводство на естествения социален ред. Трите основни характеристики на неговия строеж са центричност, симетрия и хармония. Появата на криза от едно или друго естество в общество, което е положило своята организациявърху естествения социален ред, не може да засегне едновременно и в еднакво висока степен и трите характеристики на строежа на естествения социален ред. Икономическите кризи например засягат най-често хармонията, но не могат да стигнат по-навътре в строежа на естествения социален ред.

Или ако се опитаме да изразим това на по-ясен и разбираем език - пазарните стопанства и пазарните отношения започват да изпитват трудности, но в никакъв случай не са проблематизирани до такава степен, че да съществува реална заплаха от тяхното унищожаване. От тук можем да изведем и начина, по който симетрията компенсира проблемите, които са се появили при хармонията. Както вече стана дума, симетрията гарантира възможностите за свободната стопанска инициатива и пазарните отношения, а хармонията гарантира тяхната стабилност.

При липсата на стабилност в резултат на кризисна ситуация хората и пазарните субекти имат способността да си налагат самоограничения, като именно чрез тези ограничения може да се осигури възстановяването на стабилността и хармоничната характеристика на естествения социален ред. Самоограниченията могат да осигурят натрупването на необходимите ресурси, за да се стигне до възстановяването на хармонията.

Това са естествени възможности, които трябва да бъдат използвани, за да може общото благо да съществува като реално измерение и реална величина, като по този начин се гарантират възможностите за пълното творческо разгръщане на човека. Така човекът може да бъде полезен не само на себе си, но и на себеподобните си и да носи както лична, така и обществена отговорност. Казано с други думи, само ако обществената организация е положена върху естествения социален ред, можем да търсим отговорност у отделния човек - като личност, както и по отношение на неговите граждански и обществени ангажименти.

Човекът е носител на разум и на свобода по силата на своята природа. Въз основа на тези естествени характеристики той разполага и със способности, които са възможни само за него. Човекът е способен да носи отговорност и да взема решения, които носят определени резултати за него и за други хора, с които се намира в някаква обвързаност. Изключителните умения и възможности, намирайки балансу отделната личност, формират нейните творчески способности. От тук нататък остава само тези творчески способности да се изявят и да намерят своята реализация.

Всички авторитарни и тоталитарни режими имат този проблем, че са лишени от възможносттада използват творческите способности на човека както в частна, така и в публична полза. Именно в това се заключава и основната причина, поради която обществата с авторитарни или тоталитарни режими бързо изостават в свето културно, икономическо и технологично развитие. Започват да страдат от ниското ниво на жизнения стандарт и дори след като преодолеят недемократичния режим, изпитват затруднение да се завърнат достатъчно бързо към естествения социален ред, което би им донесло преодоляване на изоставането и осигуряването на възможност за хората да разгърнат творческите си способности и така да помогнат сами на себе си и на обществото, в което живеят.

Най-сигурният, най-надеждният, най-перспективният модел за съществуването и развитието на съвременното общество е моделът на естествения социален ред. Той гарантира политическия и икономическия баланс на социума и осигурява възможностите за разгръщането на творческия капацитет на човешката личност. Само чрез естествения социален ред човекът може да усети пресечната точка между частните си интереси и интересите на общността, в която живее. Именно това е необходимото условие за разумно използване на благата на пазарното стопанство, за повишаване на жизнения стандарт на всички и за гарантирано възходящо културно, икономическо и технологично развитие.  

Снимка: moviepilot.de;