Евгени Кръстев: Избирателна система и политическа легитимност

 Политологът Евгени Кръстев за изграждане на политическо представителство

Избирателната система е средството, чрез което в демократичните общества се формира политическо представителство. Ето защо избирателната система винаги следва да бъде разглеждана в контекста на политическата легитимност. Могат да бъдат посочени два основни модела за изграждането на избирателни системи. Първият от тях по същество е британският модел. Той предполага състезание между различни кандидати в рамките на малки местни общности. Това осигурява пряка връзка между жителите на общността и техния представител в Парламента. Тук е задължително да се отбележи, че носител на политическото представителство при този модел е не само политическата сила, но и самият депутат. Този модел задава и една доста специфична роля на политическите субекти в избирателния процес. Специфичната роля се отнася до самото политическо представителство.

Партиите участват в изграждането на политическо представителство не просто като представят кандидатите си пред избирателите. Политическата сила придава национален характер на политическото представителство, като обединява в своята парламентарна фракция депутатите, които с избирането си са формирали местно представителство. Бихме могли да кажем, че отделният депутат сам по себе си представлява местно представителство, а чрез участието си в парламентарна фракция, той става част от националното представителство.

Това по същество означава, че отделните политически сили нямат пряк досег с избирателната система, с нея пряк досег имат отделните кандидат-депутати. Спечелването на доверието на избирателите е проблем основно за кандидат-депутатите, което предпазва самите партии от кризи – ценностни и политически. Защото на самите партии не се налага да следват електоралните нагласи, това е задача на отделните кандидати за членове на Парламента. По този начин се стига до едно принципно разделение между електоралните нагласи и обективните управленски реалности.

Ето защо в британския политически модел няма място за популизъм. Това се дължи на много добре развито представителство и на работещо съчетаване между национално и местно представителство. Това съчетаване е заложено в самите характеристики на Уестминстърската избирателна система. В този смисъл тя  следва да бъде възприемана и разглеждана като естествена част от политическата система. Уестминстърската избирателна система няма лабораторен характер. Тя е резултат от естествената необходимост за съществуването на механизъм, посредством който да се излъчва политическо представителство.

С други думи британският политически модел е модел на политическото единство. Появява се естествена необходимост от представителство и то се случва, появява се необходимост от механизъм за неговото излъчване и той се създава. От тук следва и формирането на политически елит. Той може да направи много неща, но не може да промени политическия модел, защото това е модел, който е израз на политическа традиция. Политическият елит няма как да бъде над политическата традиция, той до голяма степен е резултат от нея.

Тук е мястото да се вземе предвид и факта, че политическият модел не е резултат от политическо изграждане, той създава условията за реализиране на политически проекти – краткосрочни, средносрочни, дългосрочни. Именно това е голямото предимство на британския политически модел. Тази е и причината, която не позволява появата и разгръщането на мащабни политически кризи и кризи на легитимността в рамките на британския политически модел. Тогава, когато политическото представителство е обективно, няма опасност нито от политически кризи, нито от кризи на легитимността.

При пропорционалните политически системи вероятността политическото представителство да няма обективен характер е съществена, а това означава, че те съдържат в самите себе си кризисен потенциал. Отсъствието на естествено развитие в едно общество обаче налага използването на пропорционална избирателна система. Това е така, защото при неестествено обществено равитие няма как да съществуват естествени местни общности, които да излъчват местно представителство, на основата на което пък да се разгръща националното.

Кризисният потенциал при пропорционалните системи се изразява най-вече в това, че политическото представителство има единствено национален характер. От тук именно произтича и по-голямата власт на партиите. Националното представителство обаче е абстрактно по своето естество, ето защо партиите остават без коректив на своята власт. Останали веднъж без коректив, партиите изпадат в положение на делегитимация. В резултат на това политическите сили започват системно да се разрушават. В резултат на делегитимацията си, те започват да произвеждат популизъм, като по този начин се опитват да преодолеят самата делегитимация.

Избирателната система има важно значение за легитимността. В подкрепа на това твърдение можем да си зададем въпроса – какво би се случило, ако в Англия заменят мажоритарната избирателна система с пропорционална. Това направо би означавало цялостно разрушаване на британския политически модел. Освен, че е показателен за политическата легитимност, тази хипотеза показва, че избирателната система е тази, която осигурява взаимодействие между различните равнища на политическо представителство. Това е тема, която е част от въпроса за политическата легитимност. Ако един определен тип избирателна система наистина е подходящ за определен тип общество, то тази избирателна система следва да създава възможности на самите избиратели да определят властовото равнище, на което се решават едни или други типове проблеми.

За Англия това не е проблем, защото на практика едни и същи общности излъчват политически представители на различни политически равнища. По този начин те лесно могат да контролират този въпрос, нещо, което пропорционалната система по принцип би могла да осигури по-трудно. Ето защо пропорционалната система изискава ясно разписване на правомощията на различните властови равнища. Това обаче се превръща в проблем, когато една страна преминава през период на много динамично развитие, реформи и интензивни промени.

Ясното разписване бързо става архаично и влиза в конфликт с новите реалности. Това неминуемо води до хаос, води до популизъм и разрушаване на публичния интерес. При тези обстоятелства много трудно могат да бъдат намерени необходимите решения чрез промени в избирателната система, защото както вече стана дума, тя трябва да бъде резултат от обективна необходимост, от механизъм за излъчването на политическо представителство.

Избирателната система в никакъв случай не може да бъде инструмент за социално инженерство, чрез нея не може да се търси нито преодоляване на хаоса, нито възстановяване на публичния интерес. Това са проблеми на обществения договор, докато избирателната система е следствие от него. Очевидно е, че определен проблем не може да бъде решен чрез опит за моделиране на неговите следствия. В условията на хаос и опорочен публичен интерес е естествено, че избирателната система, каквато и да е тя, ще може да бъде заобикаляна и ще бъде заобикаляна, било то чрез популизъм или купуване на гласове.

Избирателната система е свързана с легитимността, но нейната функция е да възпроизвежда самата легитимност, след като тя се е появила в резултат на обществения договор.