Евгени Кръстев: Девети септември – символ на разделението и омразата

 Омразата - основна ценност на света на „светлото бъдеще”

За това какво точно се е случило на Девети септември 1944 година съществуват и ще съществуват различни хипотези, становища, мнения. Но неоспоримите характеристики на това време могат да бъдат изразени максимално кратко и ясно – разделение и омраза. Появата на социалистическия лагер, който съществуваше не заради настоящето, а заради така нареченото светло бъдеще, представлява един „друг” свят.

Той не признава естествените закони на човечеството, той не признава тези несъмнени истини, които са установени преди появата му, защото „другият” свят има друго разбиране за живата природа. Светът на светлото бъдеще изпитва омраза към всичко, което има способността да бъде независимо, самостоятелно, разумно.

Отричайки естествени истини, светът на светлото бъдеще се самообрича на регрес, морална деградация и в крайна сметка – на смърт. За своето около 50-годишно съществуване той нанесе достатъчно поразии не само в страните, в които се беше наложил, но и на човечеството като цяло. Неоспорима истина е, че в продължение на половин век населението на Източна Европа бе лишено от възможността да направи своя принос в общочовешкото развитие, светът е бил частично лишен от най-ценното – човешкия ресурс.

Девети септември 1944 не символизира просто разделение между хората, тук става дума за омраза не между хора, това трябва да бъде дебело подчертано. Девети септември изразява омраза към ценности, омраза към разума, омраза към свободата, омраза към традицията. Светът на светлото бъдеще утвърждава омразата като своя основна ценност. Именно омразата осмисляше и вътрешната и външната политика на света на светлото бъдеще.

Омразата е деградивна, омразата не може да бъде основа нито на социално, нито на политическо развитие. Когато става дума за омразата като ценност, не може да не се отбележи, че тя е опасно оръжие, в този си смисъл тя представлява моралния еквивалент на оръжията за масово физическо унищожение.

Отричането на общочовешките ценности – разум и свобода – лиши цели общности от сетивност. Превръщането на тези общности в социални затвори (Хана Аренд) лиши хората от възможности за морално развитие и индивидуално усъвършенстване. Отсъствието на такива възможности означава само едно, означава оскотяване. И ако омразата е основна ценност на света на светлото бъдеще, то оскотяването е неговата първа културна характеристика.

И така ценностите на света на светлото бъдеще са антиценности, неговата култура е псевдокултура. Ето защо той не може да има нито настояще, нито минало, естествено не може да има и бъдеще. Светът на светлото бъдеще говори неопределено, но арогантно, говори красиво, но инфантилно, говори убедително, но елементарно.

Омразата – висша ценност, оскотяването – основна културна характеристика, арогантността, инфантилността и елементарността – основни подходи за операционализиране на антиценностите и псевдокултурата. Това е една завършена система, която включва в себе си добре пасващи си елементи, всички до един обхванати от негативни белези.

Така описаната система има своя цифров еквивалент – 09.09.1944 – границата между естествените човешки ценности и омразата.