Ернст Фер: Справедливост и икономика - преференция за справедливост (1 част)

Ернст Фер за справедливостта като преференция

Главна тема на австрийския икономист Ернст Фер (роден през 1956 г.), професор по микроикономика и експериментални икономически изследвания в Цюрихския университет, е гладът за справедливост. Той се занимава и с основите на доверието и сътрудничеството. Неговите научни произведения са сред най-често цитираните в съвременната икономическа мисъл. На бюрото си в Цюрихския университет той държи глава от бял порцелан, изработена през 19-ти век. На нея според тогавашните представи е изрисувано на кое място на главата е разположено съответното чувство. Разговор с икономиста Ернст Фер за нашата вродена потребност от справедливост и за това колко несправедливост може да изтърпи едно общество. Разговор с журналиста Щефан Клайн. Въпрос: Професор Фер, кога за последен път се разгневихте от някоя несправедливост? Ернст Фер: При четенето на вестника рано днес. В дискусията за бонусите на мениджърите изпитвам същите чувства като почти всички хора. Когато управителните съвети с огромни доходи, които през изминалите години са разсипали компаниите си, искат да получат плащания за милиони и ги получават, това с право дразни обществеността. Вие сте специалист по чувствата в икономиката. Това е необичайно: Вашата наука се смята за такава, която гледа студено към света. Неправилно. Наистина, класическата икономика приписва на човека да действа напълно рационално и себично. Въпреки това емоциите винаги са играли индиректно важна роля в нея. Алчността. Или страхът. Само че моите колеги просто наричат това не чувства, а „преференции” („предпочитания”, „предимства”). Така както може би Вие предпочитате да купувате шоколад, а не кисело зеле, Вие също имате именно преференция да избягвате рискове или да ги търсите. При взимането на решения емоциите играят определена роля. Ако съществува преференция за справедливост, икономическата наука е мълчала много дълго време за нея. Икономиката систематично я е замъглявала. Естествено, собственият интерес, собствената изгода е много важен мотив. Но ние трябваше най-напред да приведем доказателството за това, каква грешка се прави, когато заедно със собствения интерес под масата просто се замитат подбуди като чувство за справедливост и алтруизъм. Дълго време ни се присмиваха за това. Господстваше идеологията, че икономиката функционира най-добре, когато засилваме само стремежа към извличане печалба. Че по такъв начин това удря сериозно на камък, все пак би трябвало да е вътрешно удовлетворение за Вас. Така е. За съжаление, обаче, сега сметката трябва да платят онези, които нямат никаква вина за сгромолясването. Сигурно още отрано сте изпитвали силна потребност от справедливост. Вероятно сте започнали с изучаването на икономическите науки, тъй като сте се надявали, че по този начин може да допринесете за по-добра участ на развиващите се страни. Наистина ли мислихте така? Да. Политически се включих активно в студентското движение в края на седемдесетте години, тогава политиката за подкрепа на развиващите се страни беше важна. Принадлежали сте към група, наречена червен срив на борсата. Е, да. Един от нашите професори ме убеди, че трябва да познаваме добре това, което критикуваме. Затова изучавах неокласическа икономика, това ми е от полза до днес. Същевременно обаче чувствах специалността си винаги като една твърде тясна рамка. Вместо Шумпетер, видния австрийска икономист, предпочитах да чета Зигмунд Фройд. Живеели сте също така и с мисълта за теологията. Искахте ли да станете свещеник? Можех да си го представя. Произхождам от католически район и бях чел латиноамериканските автори на теологията на освобождението. Още повече, лявото християнство ме въведе най-напред в политиката. Защо от теологията по-късно не излезе нищо? Жените? Не, не. По-скоро забелязах, че за мен е важно да има справедлив свят тук, на земята, а не справедлив рай някъде другаде. Този, който изпитва порива да подобрява света, бива наричан пренебрежително „наивен добряк”. Това ядосва ли Ви? Не, доколкото се имат предвид само добрите намерения. Наистина се защитавам, когато с това се внушава наивност, както често се случва. Защото съм разсъждавал  много как да се подобри обществото, без да се използват наивни решения. Какво е това, справедливост? Искате ли абстрактна дефиниция от мен? Бих предпочел конкретна дефиниция. Най-прегледен е случаят, когато имате публично благо, от което всички печелят - като касата на осигуряването при безработица. Сега постоянно съществува проблемът с хора, които допринасят твърде малко за общото благо, но слагат пари в джоба си. Почти всички усещат такива неща като несправедливи. Така вече имате материал, от който може да се прави политика. Но също така и наука. Защото сега сте в състояние да измерите, коя мяра за паразитизъм хората намират за все още едва поносима и коя за крещящо скандална. Правим това с игри, един израз, който в известна степен омаловажава експериментите. Всичко се върти около стратегически решения. Популярна е така наречената игра на доверие: аз имам десет евро и Вие имате десет евро. Когато Ви дам моите пари, ръководителят на играта ги утроява и тогава ще имате четиридесет евро. Сега бих желал да знам колко от тези четиридесет евро искате да ми върнете обратно. Можете да решите свободно. Аз играя така да се каже банка. Точно така. Най-важното е, че в играта изобщо не мога да Ви принудя да ми върнете нещо. Въпреки това повечето хора го правят. Защо? Тъй като имат преференция за справедливост ... ... или се опасяват, че в противен случай другият никога повече няма да направи сделка с тях. Играта на доверие е успешна дори с играчи, които знаят, че никога повече няма да се видят след този кръг от играта. Това традиционната икономика не може да обясни. Такива игри са правилно конструирани. Какво ще кажете за много по-сложните взаимоотношения в действителния живот? Ние нямаме предвид игрите заради самите тях, а се опитваме да ги допълним чрез систематични проучвания на реални ситуации. Помислете върху играта на доверие: и в ежедневието. Вие обикновено сте честен, въпреки че не е нужно да сте такъв. Плащате на таксиметровия шофьор, дори ако е по-лесно просто да избягате, давате дори бакшиш в някое заведение, което никога повече няма да посетите. А през най-дългите времена в историята на човечеството изобщо не са съществували обвързващи договори. Предполагаме, че по този начин еволюционно се е наложила преференция за справедливост. Тъй като общества, в които обещанията се спазват, функционират по-добре от тези, в които всеки търси само своята краткосрочна изгода. Така разбирана, справедливостта на първо място означава да се държиш лоялно към своите бизнес партньори. Но единствено чрез това все още не възниква по-добър свят. Често дори по-лош. Всички злини на корупцията щяха да бъдат преодолени бързо, ако подкупените след получаване на подкупа не изпитваха порива да дадат израз на признателността си. Или спомнете си за Хелмут Кол: в скандала с даренията за Християндемократическия съюз той отказа сътрудничество с разследващите, наистина срещу собствения си интерес, защото е дал честната си дума да не издава дарителите. Един съвършен егоист на негово място щеше да окаже по-добра услуга на демокрацията. Вероятно. Ако усещането за справедливост е вкоренено толкова дълбоко в нас: в каква степен то е вродено в нас, в каква научено? Наистина никой все още не е намерил гена на алтруизма, но ние имаме знаци за това, че действително може да съществува нещо такова. Например, по време на игри, в които трябва да се поделя нещо, еднояйчните близнаци се държат поразително сходно. Тъкмо сега правим експерименти, в които търсим генетичните основи. Очевидно не само хората копнеят за почтеност. Намерих за интересни нови опити с кучета. Които отказваха да подадат лапичка, когато виждаха, че за награда друго куче получава сладкиш за кучета, а самите те не намазват нищо. Ние сме изследвали една порода бяла маймуна мармозетка. Тези малки примати са в състояние дори да проявяват един вид безкористно поведение: те се показват готови да работят, за да може техен другар да получи награда - дори тогава, когато за самите тях нищо не се пада. Децата също реагират много рано на несправедливости. Когато след някое пътуване донасям малък подарък на по-голямата си, петгодишна дъщеря, а на малката, още дори ненавършила една година, не нося нищо, бера ядове. Разбира се, това все още не е напълно формирано чувство за справедливост. Защото малките деца ги интересува преди всичко да не останат с пръст в устата. Като кучета. На около петгодишна възраст при хората започва да се разширява понятието за справедливост. Установихме това при експерименти, в които давахме на деца гумени мечета и разноцветни шоколадови бонбонки. Ако искаха, можеха да ги поделят с другите деца. При това получателите не бяха нито в помещението, нито можеха по-късно да се реваншират за услугата на даващите. При такива условия тригодишните деца почти не бяха склонни да дават от бонбоните. От шестгодишните обаче все пак една четвърт даваха по нещо. А при осемгодишните 45% поделяха своите съкровища - подобна готовност за поделяне се установява също и сред възрастните. Източник: ZEITmagazin: zeit.de, със съкращения; Превод: Господин Тонев; снимки: as.nyu.edu