Ернст Фер: Справедливост и икономика - преференция за справедливост (1 част)

Ернст Фер за справедливостта като преференция
Главна тема на австрийския икономист Ернст Фер (роден през 1956 г.), професор по микроикономика и експериментални икономически изследвания в Цюрихския университет, е гладът за справедливост. Той се занимава и с основите на доверието и сътрудничеството. Неговите научни произведения са сред най-често цитираните в съвременната икономическа мисъл. На бюрото си в Цюрихския университет той държи глава от бял порцелан, изработена през 19-ти век. На нея според тогавашните представи е изрисувано на кое място на главата е разположено съответното чувство. Разговор с икономиста Ернст Фер за нашата вродена потребност от справедливост и за това колко несправедливост може да изтърпи едно общество. Разговор с журналиста Щефан Клайн. Въпрос: Професор Фер, кога за последен път се разгневихте от някоя несправедливост? Ернст Фер: При четенето на вестника рано днес. В дискусията за бонусите на мениджърите изпитвам същите чувства като почти всички хора. Когато управителните съвети с огромни доходи, които през изминалите години са разсипали компаниите си, искат да получат плащания за милиони и ги получават, това с право дразни обществеността. Вие сте специалист по чувствата в икономиката. Това е необичайно: Вашата наука се смята за такава, която гледа студено към света. Неправилно. Наистина, класическата икономика приписва на човека да действа напълно рационално и себично. Въпреки това емоциите винаги са играли индиректно важна роля в нея. Алчността. Или страхът. Само че моите колеги просто наричат това не чувства, а „преференции” („предпочитания”, „предимства”). Така както може би Вие предпочитате да купувате шоколад, а не кисело зеле, Вие също имате именно преференция да избягвате рискове или да ги търсите. При взимането на решения емоциите играят определена роля. Ако съществува преференция за справедливост, икономическата наука е мълчала много дълго време за нея. Икономиката систематично я е замъглявала. Естествено, собственият интерес, собствената изгода е много важен мотив. Но ние трябваше най-напред да приведем доказателството за това, каква грешка се прави, когато заедно със собствения интерес под масата просто се замитат подбуди като чувство за справедливост и алтруизъм. Дълго време ни се присмиваха за това. Господстваше идеологията, че икономиката функционира най-добре, когато засилваме само стремежа към извличане печалба. Че по такъв начин това удря сериозно на камък, все пак би трябвало да е вътрешно удовлетворение за Вас. Така е. За съжаление, обаче, сега сметката трябва да платят онези, които нямат никаква вина за сгромолясването. Сигурно още отрано сте изпитвали силна потребност от справедливост. Вероятно сте започнали с изучаването на икономическите науки, тъй като сте се надявали, че по този начин може да допринесете за по-добра участ на развиващите се страни. Наистина ли мислихте така? Да. Политически се включих активно в студентското движение в края на седемдесетте години, тогава политиката за подкрепа на развиващите се страни беше важна. Принадлежали сте към група, наречена червен срив на борсата. Е, да. Един от нашите професори ме убеди, че трябва да познаваме добре това, което критикуваме. Затова изучавах неокласическа икономика, това ми е от полза до днес. Същевременно обаче чувствах специалността си винаги като една твърде тясна рамка. Вместо Шумпетер, видния австрийска икономист, предпочитах да чета Зигмунд Фройд. Живеели сте също така и с мисълта за теологията. Искахте ли да станете свещеник? Можех да си го представя. Произхождам от католически район и бях чел латиноамериканските автори на теологията на освобождението. Още повече, лявото християнство ме въведе най-напред в политиката. Защо от теологията по-късно не излезе нищо? Жените? Не, не. По-скоро забелязах, че за мен е важно да има справедлив свят тук, на земята, а не справедлив рай някъде другаде. Този, който изпитва порива да подобрява света, бива наричан пренебрежително „наивен добряк”. Това ядосва ли Ви? Не, доколкото се имат предвид само добрите намерения. Наистина се защитавам, когато с това се внушава наивност, както често се случва. Защото съм разсъждавал много как да се подобри обществото, без да се използват наивни решения. Какво е това, справедливост? Искате ли абстрактна дефиниция от мен? Бих предпочел конкретна дефиниция. Най-прегледен е случаят, когато имате публично благо, от което всички печелят - като касата на осигуряването при безработица. Сега постоянно съществува проблемът с хора, които допринасят твърде малко за общото благо, но слагат пари в джоба си. Почти всички усещат такива неща като несправедливи.