Ерих Фром: Социалната безизходица – важен източник на нацизма

Ерих Фром - философ, психоаналитик и социален психолог

Нека спрем вниманието върху психологическите аспекти на нацизма, върху неговата човешка основа. Една част от народа се подчини на нацисткия режим без особено силна съпротива, но също така и без да се превръща в привърженик на нацистката доктрина и политическа практика.

В психологически аспект тази готовност за подчинение на нацисткия режим като че ли се дължи главно на състоянието на вътрешна умора и на примирението със съдбата, което е типично за личността в съвременната ера, даже в демократичните страни.

Когато на власт дойде Хитлер, възникна още един стимул на лоялност към нацисткото правителство. Тогава за милиони хора неговият режим стана синоним на „Германия”. След като той взе властта в ръцете си, за всеки, тръгнал на борба против него, това означаваше да бъде изключен от общността на германците. Щом нацистката партия се отъждестви с Германия, да си нейна опозиция означаваше да бъдеш опозиция на Германия.

Страх от изолация и неустойчиви морални принципи

Изглежда за обикновения човек няма по-непоносимо положение от чувството, че не принадлежи към по-голяма група. Страхът от изолация и относителната неустойчивост на моралните принципи помагат на всяка партия да спечели лоялността на голяма част от населението, след като е взела властта в ръцете си.

В противовес на отрицателното или примиренческо отношение на работническата класа и на либералната и католическа буржоазия, нацистката идеология бе горещо приветствана от нисшата прослойка на средната класа, включваща собственици на малки магазини, занаятчии и служители.

За тях нацистката идеология – нейният дух на сляпо подчинение на един водач и на омраза към расовите и националните малцинства, нейната жажда за завоевания и за господство, нейната възхвала на германската нация и на „северната раса” – имаше огромно въздействие.

Фактически, за тази част на средната класа са типични някои черти през целия период на нейното съществуване: симпатията към силния, омразата към слабия, нейната дребнавост, враждебност, пестеливост по отношение на чувствата и парите и главно аскетизмът й.

Нейният светоглед бе ограничен с подозрение и ненавист към чужденеца, с любопитство и завист към познатите, обоснована като нравствено възмущение. Целият й живот се е основавал на принципа на недоимъка – в икономическо и психологическо отношение.

Средната класа и инфлацията

Средната класа претърпя най-жестокия удар по време на инфлацията. Инфлацията имаше не само икономическа, но и психологическа роля. Тя нанесе смъртоносен удар на принципа на спестовността, а също така и на авторитета на държавата.

Ако дългогодишните спестявания, за които човек се е лишавал от толкова много дребни удоволствия, можеха да изчезнат не по негова вина, тогава какъв смисъл имаше изобщо да се пести? Щом държавата можеше да не изпълни обещанията си, на кои обещания тогава да вярва човек?

След войната бързо западна не само икономическото състояние, но и обществения престиж на нисшата прослойка на средната класа. Преди това неговите представители можеха да се чувстват по-добре от един работник.

След революцията авторитетът на работническата класа значително се издигна, а в същата степен намаля престижът на нисшата прослойка на средната класа. Дребните търговци и техните събратя вече нямаха кого да гледат „отгоре” – привилегия, която винаги се е считала за една от най-големите придобивки в живота им.

Подронване на семейството и авторитета

Освен това бе съсипана и последната крепост на средната класа – семейството. Следвоенният период подрони авторитета на бащата и морала на старата средна класа. Младото поколение правеше онова, което си искаше и не държеше сметка дали постъпките му се одобряват от родителите.

Друг фактор в променените условия бе, че по-старото поколение се почувства объркано, озадачено и много по-непригодно в сравнение с находчивото младо поколение. Младите чувстваха, че превъзхождат родителите си и не приемаха сериозно техните напътствия. Освен това икономическият упадък на хората от средната класа им отне ролята на стожери за осигуряване бъдещето на своите деца.

Задълбочаващата се социална безизходица стана важен източник на нацизма. Огромното мнозинство от населението бе обхванато от чувство за собствено нищожество и безпомощност. Тези психологически обстоятелства бяха не причината за появата на националсоциализма, а неговата човешка основа, без която той не би могъл да се развие.

Ерих Фром, „Бягство от свободата”

Издателство „Христо Ботев”, София, 1992 г.

Снимки: vanguardia.com.mx;  jangoeritz.de;