Eпископ Райнхард Маркс: Моралното действие носи икономически успех

Райнхард Маркс за поуките от финансовата и икономическа криза

Епископът на Мюнхен и Фрайзинг Райнхард Маркс, роден през 1953 година, участва на Световния икономически форум в Давос. Предлагаме интервю с епископ Райнхард Маркс за духовния поглед върху стопанските проблеми и за нестандартния начин, по който те могат да бъдат решени дългосрочно в интерес на хората.

Въпрос: Кое е Вашето централно послание?

Епископ Райнхард Маркс: Пазарът не е пространство, лишено от всякакъв морал. Видяхме това в самата криза. Не е достатъчно нещата да съответстват на законите. Единствено моралното действие носи дългосрочен икономически успех. Нещата не са само „взимай парите и бягай”, отговорните хора трябва да разберат това. Главният проблем в тази криза е всъщност краткосрочността на мисленето. Нещата се свеждат до бърза печалба. По този начин не може да се изгради никаква икономика.

Какви цели имате предвид?

Една от поуките е, че не можем да предоставим всичко на пазара и че растежът не е решението на всички въпроси.

Какво имате против пазара?

Нищо. Пазарите и конкуренцията са необходими. Въобще не мога да си представя цивилизацията без пазар, без него няма напредък. Но пазарите сами по себе си не разпределят справедливо. Може да търгуваш стоки на пазарите, но образованието и здравеопазването не са или са присъщи само в ограничена степен на пазара. И ние имаме нужда от обществено съгласие, че всички хора трябва да имат шанс да си намерят работа. С една дума: аз съм за политическа устройствена рамка.

В икономиката най-важно е върховенството на растежа. Производство, оборот, печалба – всичко трябва да нараства. Вие проповядвате противното. Наивен ли сте?

Въобще не съм наивен. Важното е къде съществува потребност от растеж и какъв растеж е това. В Хаити ще бъде възможно възстановяване само чрез инвестиции. За тази цел е необходим също и материален растеж. Но материалният растеж не е всичко. Той трябва да съответства на обществените цели.

Как ще въведем ограничения в Европа, които няма да важат на други пазари?

Това, което сме въвели в Германия и в Европа, трябва да е в сила и на световния пазар. Там трябва да съществува един конкурентен ред.

Искате да въведете нещо като световна картелна служба?

Защо не. Вече съществува международен наказателен съдебен състав. Дълго време това се считаше за немислимо. Трябва да има правила, които могат да бъдат наложени. В тази насока може да помогне световната търговска организация. Не трябва повече да приемаме определени неща в световната търговия, например детския труд. Имаме нужда от етични дебати, кои стоки потребителят не трябва да приема. Европа не може да промени всичко. Но е непоносимо, когато въобще не съществуват правила.

Могат ли мениджърите и политиците след кризата все още да служат за образец?

Хора, които искат да служат за пример, се отличават особено с това, че признават грешките си.

Усетихте ли такова вразумяване?

Някои може би признаха, че са правили грешки, но не толкова ясно, че да се стигне до открити дискусии. След падането на „желязната завеса” освободеният от държавно регулиране пазар се считаше за нещо модерно. Всичко, което беше организирано частно, което беше предоставено на пазара, се считаше за по-добро. Но това, разбира се, не е вярно. Да се справяш с кризата, сякаш тя е един вид злополука при работа, е твърде слаба позиция.

Как отделните мениджъри трябва да се съпротивляват на глобализацията?

Глобализацията не е някакъв даден от природата процес, към който ние трябва да се приспособяваме. Напротив. Така трябва да формираме глобализацията, че тя да подхожда на човека и на неговите дългосрочни цели.

Какво предлагате?

Сега в Европа ние имаме шанса да използваме влиянието си и да впишем нашите основни убеждения в архитектурата на световния ред. Трябва да напомним на американците, че имаме една обща цивилизация. Тревожи ме, че от групата на 20 индустриални държави, Г 20, става един вид Г 2, в която само Америка и Китай съставят световния ред. Изживяхме го вече на конференцията за климата в Копенхаген. Това няма да е добре за света.

Хаити ще бъде една голяма тема в Давос. Готовността за даряване на хората е извънредно голяма.

При такива катастрофи както в Хаити се изразява спонтанното чувство на хората за солидарност. Това ме радва. Но само това няма да е достатъчно. Има много страни, които не стоят на преден план поради природни катастрофи, например много страни в Африка. Както и в Хаити, там имаме нужда от дългосрочна готовност за помощ. В много страни липсва една подредена общност като правова държава, която защитава човешките права. Към това спада и социалното пазарно стопанство, което в различните култури може да изглежда по различен начин. Но без основните принципи няма да стане. Това е една дългосрочна задача.

Вие самият също ли сте мениджър?

Не се чувствам мениджър. Но при всичката си скромност искам да посоча: дълго време преди да се появят мениджъри, е имало епископи. Ние сме част от една друга традиция, но и ние разбираме от лидерство. В църквата има лидерски задачи, още в Евангелията се говори за тях. Но аз се уча от мениджърите, така както и мениджърите могат да се учат от църквата.

Превод: Господин Тонев; със съкращения от sueddeutsche.de;

Снимки: sueddeutsche.de; nw-news.de;