С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на съдържанието и анализиране на трафика. Подробна информация
Търсене

Проф. Емил Трайчев: Размисли за Иисус Христос и тайната на кръста

Проф. Емил Трайчев: Размисли за Иисус Христос и тайната на кръста

Иисус Христос и Неговата кръстна смърт

Публикуваме със съкращения размисли на проф. Емил Трайчев върху няколко изречения от Евангелията, казани от Иисус Христос непосредствено преди Неговата кръстна смърт. Проф. Емил Трайчев е виден български библеист, преподавател в Богословския факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски”. С думите от Лука 23:34: „Отче! Прости им, понеже не знаят, що правят”, които могат да бъдат разглеждани като първи думи, казани на кръста, Иисус Христос разкрива тайната на кръста. Иисус Христос е Този, Който сближава небето и земята. Кръстът е изворът и основата на Евангелието на прощението. С тези думи Иисус Христос се молил както за юдеите, така и за езичниците, които взели активно участие и носели отговорност за Неговото осъждане на смърт. Те не биха могли да претендират за незнание, напротив - нуждаели се от прощение. Достатъчно ясно било, че Иисус Христос е невинен и въпреки това те несправедливо Го осъдили. В замяна на това Христос моли те да могат да изпитат милостта на Отца.  Преди разпятието Неговите преследвачи имали властта да Го освободят или да Го осъдят и те решили да Го осъдят. С този краен акт тяхната сила и авторитет били сами по себе си осъдени, а силата на прощението - освободена. Думите на Христос са и делата на Христос и тези думи са в пълно съгласие с Неговото прощаване на грешници по време на общественото Му служение. Христос на кръста не очаква разкаянието на Своите екзекутори. Той не разчита те да бъдат трогнати от Неговото страдание. Вместо това им предлага прощение, докато те все още остават в своите грехове. В това Иисус Христос далеч надвишава отношението и начина на мислене на фарисеите, които се доближавали само до каещия се грешник и само него приемали. Първият плод на прощението от кръста бил разкаянието на единия от двамата разбойници, които били разпнати заедно с Иисус Христос - единият от лявата Му страна, а другият - от дясната. Единият Го хулел, другият умолявал разпнатия Месия да си спомни за него в Своето царство. На тази просба Иисус Христос отговорил с думите: „Истина ти казвам: днес ще бъдеш с Мене в рая” (Лука 23:43). ... При кръста на Иисус Христос стояли Неговата майка и любимият Му ученик. Иисус казал на майка Си: „Жено, ето син ти!”, а на ученика – „Ето майка ти!” И „от оня час ученикът я прибра при себе си”, както св. Иоан съобщава (19:26-27). Светоотеческите и съвременните тълкуватели на четвъртото Евангелие отдават особено внимание на значението на тези думи, както и на цялата обстановка, при която те били казани. В повечето тълкувания любимият ученик изобразява идеалния християнин, докато Пресвета Дева Мария в подножието на кръста означава новата Ева („Жено!”), духовната майка на всички вярващи, които сега имат Пресвета Дева Мария за своя майка. Пресвета Дева Мария символически изобразява Църквата. Така материнството на Църквата и синовството на вярващите са обявени от кръста. ... Думите на Иисус Христос от кръста, които създават особени трудности за много християни през вековете, са тези за Неговите страдания и скръб: „Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?” (Марк 15:34; Мат 27:46). Някои съвременни тълкуватели екзистенциалисти намират изход от това затруднение, като виждат в тези думи израз на отчаяние от човешкото положение, на загуба на надежда и крайна самота във вселената. Джон Пол Майер, американски библеист, опровергава това твърдение, като изтъква, че „можем категорично да отхвърлим” съвременната екзистенциална интерпретация на тези думи като израз на отчаяние. Праведният страдалец е в силна болка и плаче с висок глас, въпреки това неговата тъга само показва „непосредственото усещане за близостта” му и упованието в Бога. „Той е в такава близост с Бога, че може да изрази своята скръб с неопределен език”. Остротата на болката има за цел да възбуди Бога да избави праведния мъж, който знае, че неговият вик ще бъде чут и на чийто вик е отговорено с апокалиптичните събития по времето на Христовата смърт и с Неговото възкресение. Така думите на Иисус Христос „показват както Неговото истинско страдание, така и синовното Му упование в Отца”. Св. отци и учители на Църквата отбелязвали, че Иисус Христос преминал през всички страдания на хората, чиито грях ги отделя от Бога. Грешниците се отказали от Бога и „обикнаха повече мрака, нежели светлината” (Иоан 3:19). Кулминационната точка нa това отчуждение на човека от Бога намира своя цялостен израз, когато Иисус Христос извиква: „Боже Мой, Боже Мой! Защо си Ме оставил?” Той казва тези думи от името на цялото човечество, за да сложи край на отчуждението и да обърне лицето на човека към Бога, Който го търсил. В единство с Бога и единомислие с човека Иисус Христос обръща човека към неговия Бог. Той се моли Отец да погледне към нас, защото Самият Той приел цялата наша природа без греха, когато станал човек. Поради непослушанието на Адам всички ние сме отделени от Бога и оставени сами за плячка на злите сили. Но сега, с вика на Иисус Христос от кръста, ние сме приети и спасени. Христос на кръста не е изоставен от Отца. В Своята личност Той изобразява нас и се моли заради нас. Тези тълкувания нямат намерение да омаловажат истинските страдания на Иисус Христос. Точно обратното, св. отци виждат Неговите страдания като отправен и важен момент и в същото време подчертават тайната на въплътения Бог, умиращ на кръста. Смисълът е, че няма никакво място в новозаветното описание на Христовите страдания за каквато и да била интерпретация на безнадеждност, самота или отчаяние... Христос на кръста изпитвал най-силна форма на страдание и скръб, но не и на отчаяние... Той възвестил Своето пълно упование в спасението на Бога за цялото човечество, което страда поради греха. ... Двете допълнителни изречения, които Св. Иоан Богослов дава в своя разказ за Христовите страдания, хвърлят светлина върху значението на думите, предадени от евангелистите Марк и Матей. Изразите, които св. Иоан отбелязва, са: „жаден съм” и „свърши се!” (19:28 и 30). Думите „жаден съм” посочват преди всичко физическите страдания на Иисус Христос и тяхното по-дълбоко значение никога не трябва да изключва буквалния им смисъл. Всяко едно духовно значение не е замяна на буквалното, физическо значение, а го включва и надвишава. От една страна, думите „жаден съм” изразяват страданията на Иисус Христос, а от друга - посочват, че истинското намерение и цел на Неговите страдания и смърт е да се завърне при Отца. С израза „свърши се” ние сме призовани да си спомним за Първосвещеническата молитва на Господ Иисус Христос преди разпятието (Иоан 17 гл.). Там Иисус Христос се обръща към Отца: „Аз ида при Тебе” (17:11, 13). С думите „свърши се” Неговото пътуване достига целта си. Иисус Христос стига до края в любов и послушание към волята на Отца. „Свърши се” (τετέλειτει) означава „завърши се“. Но този край означава и началото на нов стадий на съществуване. Последните думи на Иисус Христос от кръста в четвъртото Евангелие са думи не на поражение, а на триумф и победа. ... Думите на Иисус Христос в Евангелието от св. Лука „Отче! В Твоите ръце предавам духа Си“ (Лука 23:46) изразяват абсолютната увереност на разпнатия Месия в Неговия Отец и Неговата близост, Неговото упование в единството Си с Отца, както и знанието, че Неговият живот и месианско служение е достигнало завършека. В евангелията само Иисус Христос произнася думата „άββα”, „Отче“. Всички тези думи са откровение, което ни говори за Иисус Христос и Неговото дело. Когато смъртта наближавала, Иисус Христос потвърдил и осветлил с тези думи Своето учение и дейност. Така думите Му стават по-ясни и по-живи със самия си резултат, отколкото със значението, което те някога могли да имат. Източник: draganbachev.wordpress.com; публикувано в Духовна култура, 1995, кн. 4, с. 4-8; със съкращения; Снимки: hazud.hr; commons.wikimedia.org; vitezda.com;