Елизабет Бадинтер: Идеалната майка с идеалното дете са обществена утопия

Интервю с френската феминистка Елизабет Бадинтер

Елизабет Бадинтер, родена през 1944 г., известна феминистка и професор по философия, разглежда в книгата си „Конфликтът” майчинството като най-голямата опасност за равноправието. Публикуваме със съкращения предизвикателното интервю на Елизабет Бадинтер пред списание „Профил”.

Въпрос на „Профил”: Вашата книга „Конфликтът”, в която излизате срещу обществената концепция за майчинството, предизвика скандал при появяването си във Франция.

Елизабет Бадинтер: Да, скочиха ми както от дясно, така и от ляво, ревнаха: „Какво всъщност иска старата? Тя е една буржоазка на 20-и век и от дълго време не е адекватна на времето!” Наистина очаквах реакции от страна на „екологичната религия” – макар и не толкова невъздържани. Но съм свикнала с дебати, а междувременно придобих дебелата кожа на крокодил.

С две деца на жена средно Франция има все още най-високата раждаемост в Европа ...

... и най-многото майки, които след четирите месеца майчинство по закон отново работят на пълен работен ден. Бих предпочела тази закрила на майките да бъде разширена на 6 месеца.

Как може да се обясни фактът, че френските майки се измъкват по-успешно от капана на частичната работна заетост в сравнение с немкините или австрийките?

Това има своите основания в културната история на нашата страна. Тук е напълно нормално да дадеш децата си на възраст 4 месеца в детски ясли. Никой не те гледа накриво заради това – нито приятелите ти, нито майка ти или свекърва ти. Ако в Скандинавия след 6 месеца майчинство една жена отново иска да започне работа, това по закон наистина е възможно, тя е изложена обаче на силен морален натиск и веднага стигматизирана като майка-мащеха. В Германия нещата са още по-зле.

В Германия и Австрия темата майчинство е обременена исторически още чрез култа към майката на националсоциалистическия режим.

Ще продължи още поколения, докато това бреме изчезне напълно. За тази цел не е достатъчно държавата да строи детски ясли, трябва да се промени общественото морално разбиране за майчинството. Една жена трябва да може да бъде преди всичко човешко същество и едва тогава майка. Както писах в излязлата си преди 30 години книга „Майчината любов – история на едно чувство”, през 17-и и 18-и век във Франция за жената на първо място бил мъжът и едва тогава идвали децата. Жената, преди всичко в ролята си на съпруга, трябвало да изпълнява социални и обществени задачи.

Не е ли свързана тази важност на жената също и с по-голямото значение на сексуалността и еротиката във Франция?

Абсолютно. Тогава господствало еретичното разбиране, че семенната течност наврежда на майчиното мляко – слава богу, трябва да се каже, поглеждайки назад към миналото! Поради това децата били кърмени от наети кърмачки или били хранени от шише с мляко, тъй като пълноценният сексуален живот притежавал по-висока стойност.

Много мъже, присъствали и преживели раждането на децата си в родилното, след това не могат месеци наред да спят с жените си.

Един ужасен обичай, който започна през 80-те години. Естествено, когато един мъж иска, трябва да му се признае правото на това. Но мъжете, които не искаха да присъстват на раждането на децата си, бяха постоянно заклеймявани и демонизирани. За щастие, тази тенденция във Франция силно затихва.

Вие сте родили три деца. Мъжът Ви Роберт Бадинтер присъстваше ли по време на ражданията?

Не. И двамата не го искахме. Така за моя мъж аз си останах жена.

Родили сте първото си дете, когато сте били на 22 години.

Трите ми деца се родиха в разстояние на само три години и половина. Мъжът ми е 16 години по-голям от мен и тогава искаше непременно и възможно най-бързо деца. Бях още студентка и ходех редовно в напреднала бременност на изпитите си по философия.

Феминисткото искане на седемдесетте години „Дайте ни половината свят, а вие вземете половината къща” действаше ли в семейство Бадинтер?

Не, в голямата си част децата бяха моя задача. Но мъжът ми никога не се противопостави на амбициите ми за кариера, а винаги ме окуражаваше в тези неща. Дори и когато беше министър на правосъдието при Франсоа Митеран, не трябваше да украсявам коледни елхи, а и на официални обяди той ходеше без мен, факт, за който съм благодарна.

Психологията на развитието все още застъпва становището, че в първата година на детето майката е личността, на която детето се доверява.

Зигмунд Фройд и психоанализата обявяват майката за главният отговорник за щастието на детето – и така я изключват от упражняването на професионална дейност. Доказуемо е, че между децата, които са били през цялото време с майка си, има не по-малко невротици, неудачници, нещастници и криминални. Това се вижда и в Германия, където жената във функцията си на майка беше и е по-актуална, отколкото при нас. А и не искам да знам какво по-късно се случва с момчетата, които и като малки деца са кърмени от майките си. Идеалната майка с идеалното дете – това е една обществена утопия, с която трябва да се разделим.

Някои жени обаче не чувстват като наказание да се посветят на детето си най-малкото през първата година. Те анти-феминистки ли са по тази причина?

Искам да изясня едно нещо: с никоя от моите книги не искам да натрапвам на когото и да било някакъв модел. Всяка жена има свободата на избор – това е решаващото предимство, което имаме спрямо мъжете. Ние можем да изберем дали ще останем изцяло вкъщи, дали ще работим на половин работен ден или ще искаме заедно с детето отново да упражняваме професията си. Мъжете не притежават тази свобода за вземане на решение, защото така наречените мъже-домакини все още са осмивани. Ако една жена изпитва щастие да бъде 24 часа на ден слята с бебето си, то това е съвсем в реда на нещата.

Да приемем, че Вие сте бездетна жена. Щяхте ли да напишете книгата „Конфликтът” по същия начин?

Вероятно не. Спомням си много добре атаката в стил „лов на вещици” срещу Симон дьо Бовоар (френска писателка, феминистка), на която тя беше подложена при появяването на „Другият пол”. Атаките се дължаха преди всичко на това, че една бездетна жена не може да си присвоява правото да изразява критика към обществената идеална представа за майчинството. При мъжете, които правят това постоянно, напротив, това естествено не е никакъв проблем.

В „Конфликтът” Вие също пишете, че феминизмът се превръща от борба между половете в класова борба.

В привилегированите слоеве мъжете и жените се доближават все повече и повече и разполагат с приблизително еднакви възможности. Въпреки това регистрирам, преди всичко в Германия, нарастващия брой на много добре образовани жени на ключови позиции, които се отказват от кариерата си в полза на децата.

Най-високият дял на бездетни жени в Австрия се отбелязва сред жените от академичните среди.

Вижте! Тук вече можем да говорим за класова борба. Защото преди всичко онези ощетени жени, които вършат лоша, безинтересна работа, си мислят: „Докато вися тук и заплащането продължава да е гадно, по-добре да родя няколко деца”. Тези, които нямат други възможности, раждат деца. И този социален разрив ме тревожи много.

Какъв съвет ще дадете на новото поколение жени, които тъкмо планират раждането на деца?

Бъдете майки от средна величина. И при никакви обстоятелства не се отказвайте от независимостта си. Не мислете да се задоволявате - с или без деца – с частични решения в професионалната област. Когато отпаднеш от икономическия кръговрат, вероятността да намериш след това същите условия, е незначителна. И още нещо – чрез удължаване продължителността на живота майчинството представлява само една малка част от вашата биография! Толкова печално е: и във Франция виждам млади жени, които са успешни лекарки, адвокатки, журналистки и въпреки това са се завряли с децата си в къщи.

Майка Ви беше ли домакиня?

Тя имаше добра кариера и я изостави в полза на мъжа и децата. Но мога да предупредя младите, добре образовани жени, които имат намерение да се оттеглят, на висок глас: Мислете за това, че всеки втори брак завършва с развод – и след това ще сте изправени пред нищото! Когато днес младите хора се женят, те вършат това с един много прагматичен подход и често още в деня на сватбата казват: „Бих се учудил наистина много, ако тази работа издържи цял живот.”

Първата (вече бивша) дама на Франция (Карла Бруни) е един пеещ бивш модел – това добре ли е или зле за феминизма?

На френските интелектуалци тази жена е напълно безразлична. Тя изобщо не е свързана с политиката. А да говорим за нейния блясък е също така и ужасно скучно.

Превод: Господин Тонев, със съкращения от списание „Профил”