Елизабет Бадинтер: Днес жените търсят спасение в ролята на жертви

Интервю с френската феминистка Елизабет Бадинтер

Въпрос: Мадам Бадинтер, философът Венсан Сеспедес нарича Франция „фалокрация”, управлявана от един малък елит от бели мъже? Разбирате ли това?

Елизабет Бадинтер: Не обичам такива фрази. Разбира се, властта в политиката е доминирана от мъжете, но въпреки това от 15 години насам наблюдавам добро развитие. Вижте партиите - толкова много жени. За разлика от други мисля, че има голям прогрес.

Вие сте философ и преподавате от 35 години в елитното Висше политехническо училище в Париж. Трябва ли във Франция все още да се посещава един такъв университет, за да се издигне човек?

Несъмнено. Много от учениците ми днес са в бизнеса, един стана шеф в армията. В тези университети се създават контакти. Аз не бих нарекла това мафия, но това е една много силна мрежа. Това не е много демократично. От друга страна, междувременно дори и абсолвентите на тези висши училища имат проблеми да намерят нещо трайно и солидно.

Във Вашата книга „Конфликтът” изразявате критика, че днес много жени предпочитат да се посветят на майчинството, отколкото на кариерата.

Икономическата криза от последните десетилетия смути жените изключително много. Изведнъж те осъзнаха, че са по-ниско платени или че ги сменят ден за ден като салфетки. Познавам не малко жени на около 30 години, които са адвокати, лекари или журналисти. След като родят деца си казват: „Защо трябва да работя 40 часа за фирма, която се отнася зле с мен? Ако едно дете трябва да бъде щастливо, то има нужда от мен, това ми се струва по-важна задача”.

Твърдите, че днес бебето е „най-силният съюзник на мъжкото господство”. Една жена днес трябва да прави всичко за детето си, всичко друго се счита за признак на егоизъм. А лекарите, детските психолози и лобито, което подкрепя кърменето, окуражават това още повече, като казват: „Детето има нужда от майка си, то трябва да бъде кърмено до втората година от своя живот.”

Какво имате против кърменето?

Нямам нищо против кърменето, а срещу идеологията, която стои зад него. Един странен природосъобразен дискурс навлиза тържествено в живота ни: начинът ни на живот правилният ли е, не е ли всичко това лудост, всичките тези пари, консумацията? Не е ли по-добре да се върнем към основите на природата, да се храним здравословно, да се грижим за чистия въздух, тъй като това е по-мъдро и по-правилно?

Да, и какво?- ще попитат берлинските майки, пристрастени към екологията.

Същите идеи съществуваха по времето на Русо. Назад към природата, защото само природата е правдива. Естественото място на жената е при децата. „Една жена, достойна за името си, принадлежи към дома така, както монахинята към манастира”, казваше Русо. С което искам да кажа: всякакъв вид натурализъм е стъпка назад, тъй като той автоматично е за сметка на жените.

Германските жени по-скоро са стресирани от французойката, тип Карла Бруни. Която не трябва да има само деца, но и кариера – като при това изглежда и съблазнително. Трябва, трябва – напротив, съществува едно „Искам, искам”. Когато майката не работи на пълен работен ден рискът да остане в някакъв момент без мъж е огромен, с минимално препитание. А след това? Финансовата независимост е като въздухът, който дишаме. А за красотата: живеем в свят на външни прояви и човек трябва да положи много усилия, ако не иска да остане сам. Това е жестоката истина. Затова по-рано сме имали един мъж и трябвало да го задържим до смъртта си.

Защо по-старите феминистки всъщност винаги се нахвърлят върху млади жени?

Струва ми се, че по-рано бяхме по-свободни, по-борбени. Днес жените търсят спасение в ролята на жертви. Това е пагубно за равенството на половете. Положението на жените днес често ме кара да мисля като за малки деца. Никоя не иска да бъде отговорна за това, което прави.

Ние седим в апартамента Ви в Париж. Икономка ми отвори вратата. Вашите критици казват: „Който живее така, в никакъв случай не може да съди за положението на жените”.

Често чувам следното: „Родена сте със сребърна лъжица в устата - как може да станете феминистка?” Това е точно причината, поради която станах феминистка и поради която имам определен възглед за неравенството! Идвам от много привилегировано съсловие. Бяхме три сестри, вкъщи никога не съм преживяла незачитане на момичетата, баща ми говореше за всичко с мен. Когато след това тръгнах по широкия свят, считах за ужасно как се третират жените и момичетата. Сблъсквайки се с нормалния живот, обичайните неравенства ми изглеждат още по-непоносими.

Вашият съпруг беше министър на правосъдието при Митеран. Имаше ли някой политик, който Ви импонираше? Митеран. Това беше човек с невероятна дълбочина, с голям чар. Той ме очарова както всички около него.

Митеран е имал тайно второ семейство и е търпял корупция около себе си. Считах го винаги за приятен и внимателен. Бяхме заедно по време на много пътувания. Когато говореше с някого, той винаги знаеше какво е било казано в даден момент. Той обичаше да хапва, въпреки че бях ужасен готвач. И му харесваше, когато разказвах клюки. Говореше не само за политика, но и за театър, кино, книги.

Има ли днес политик, когото считате за добър?

Нито един. Днес политиците трябва да се съобразяват с условието да шокират колкото е възможно по-малко, това е лошо. Съпругът ми премахна смъртното наказание в една атмосфера на омраза, беше невероятно.

Защо омраза? Хората искаха смъртното наказание. Всеки път, когато имаше ужасно престъпление, се казваше: това е така, защото премахнахте смъртното наказание. Но Робърт го прокара. Днес виждам малко политици, които се осмеляват да изразят своето гледище, особено когато това е гледна точка на малцинството. Те се грижат за това, което искат избирателите и им го дават, за да бъдат преизбрани. Това е много вредно за демокрацията.

Считат Ви за новата Симон дьо Бовоар, списание „Мариане” Ви нарича най-влиятелната интелектуалка на Франция. Но за разлика от жени като Алис Шварцер или Елфриде Йелинек към Вас не се държат враждебно.

Постоянно съм атакувана от феминистки. В техните очи олицетворявам това, което е достойно за презрение: пари, реклама, градско съсловие. Но вероятно ме четат повече от другите, защото пиша по теми, които са дълбоко вкоренени в съзнанието на френското общество - майчинството, положението на жените и мъжете. Може би това има нещо общо с моя баща. Като цяло считам интелектуалците от моето поколение за посредствени. Имахме великолепни майстори като Фуко, Дельоз, Дерида, Леви-Строс. Сега сме във време с ниско равнище, казвам това напълно самокритично.

Американката Камий Палия, специалист по история на културата, казва, че съществува нужда от феминизъм, който се грижи за истински важните неща. Например за потиснатите жени извън западния свят. Това е деликатно, то трябва да дойде от самите жени. Да вземем проблема с обрязването. Много адвокатки и феминистки водиха люта битка срещу него. Без успех. Едва когато жените, които живееха тук и самите те са били обрязани, се заловиха с темата, нещата станаха по-добре. Бих искала също да видя иранските, афганистанските жени толкова свободни, колкото сме ние. Междувременно знам, че това трябва да дойде отвътре. Хората се освобождават сами, свободата не им се принася. Вижте Ирак. При жените е същото.

Превод: Господин Тонев: със съкращения от вестник „Тагесшпигел”;

Снимки: kingofpunk.net; faz.net;