Елфи Миклауц за коледните ритуали и мотивите за правенето на подаръци

Интервю на професор Елфи Миклауц пред вестник „Тагесшпигел”

Социологът Елфи Миклауц за коледните ритуали и мотивите за правенето на подаръци. Интервю пред вестник „Тагесшпигел” на г-жа Елфи Миклауц, професор по социология във Виенския университет.

Въпрос: Г-жо Миклауц откога социологията проявява интерес към даването на подаръци?

Елфи Миклауц: Дълго време социологията почти не се е занимавала с тази тема, нещо, което действително е удивително. Подаряването се разглеждаше като исторически остаряла форма на размяна при примитивни общества, което интересуваше само историците-социолози и учените в областта на икономическата социология. Едва с така наречения cultural turn (обрат в културата), т.е. от около десет или двадесет години, всекидневните културни феномени предизвикват силен интерес, като например ритуалът на правенето на подаръци.

Защо подаряваме, в какво се състои социалното значение на даването на подаръци?

Ние правим подаръци за да покажем уважението си, да подчертаем една връзка или да документираме близост и в материално отношение. Някои социолози – към тях се числи Георг Зимел - твърдят, че без това вземане и даване едно общество въобще не може да съществува. С подаръците ние плетем социални мрежи. Още повече, че те причиняват една особена форма на обвързаност, която не би могла да бъде създадена чрез самата пазарна размяна. Даването на подаръци обикновено не действа като директна размяна, така както купуването, но е процес, който продължава по-дълъг период от време. Тъкмо времето, което тече между даването на подарък и получаването на такъв в замяна, създава напрежение и една определена непредсказуемост.

Обикновено се прави разграничение между „дар” като подарък и „размяна” като стоково отношение. Наистина, една стара критика гласи, че подаръците, дори ако са безобидни, представляват винаги скрита размяна.

Френският етнолог Марсел Мос веднъж каза, че обществото си плаща само с „фалшивите пари на своята мечта”. Той разглежда подаряването като социална лъжа, с която ние лъжем самите себе си. Пиер Бурдийо разшири идеята още повече, той говореше за „двойствената истина на подаряването”. Защото мислим субективно, желаем да действаме и от безкористни подбуди, докато обективно винаги става дума за изгода. Интересно е, че ние всички действително знаем как стоят нещата, но действаме така, сякаш това не е така. Това е едно необходимо було, с което покриваме случващото се.

Следователно при даването на подаръци става дума за власт и за собствената изгода?

На практика се вижда, че в подаръка винаги се крие задължение за взаимност, най-малкото за благодарност. Стига се неизбежно до едно властово неравновесие, ако не последва реципрочно действие. Даването на подаръци е силно ритуализирано и съществуват много ясни правила за подходящата форма на обратно даване на подаръци и за подходящите моменти, когато това трябва да се направи. Ето защо в подаръка е заложено насилие, защото той винаги изисква отговор. На подарък не може да не се реагира, дори едно неприемане би било много груб отговор. Често правенето на подаръци води до взаимно съревнование, кой дава повече.

Този натиск за взаимност обаче не съществува навсякъде, например при подаръците на децата.

Зависи. Трябва да бъдем скептични и към отношенията между родители и деца, тъй като очакването за обратно отплащане в този случай има само един много дълъг срок. Дори и да не е експлицитно изразено, съществува нещо като ангажимент, че по-късно трябва да се оказва подкрепа на вече станалите възрастни родители.

Трябва да разглеждаме размяната, прекрачвайки границите на поколенията, тя дори може да надхвърли смъртта на отделния човек. Родителите правят подаръци на децата си, защото самите те някога са били деца, които са получавали подаръци.

Как е с подаръците при любовна връзка, Марсел Мос има ли право със скептицизма си спрямо подаръците?

Да и не. Любовта е може би единствената област, в която понятието „tit for tat“ („танто за кукуриго” – „каквото повикало, такова се обадило”) на тайната размяна може поне временно да бъде прескочено, тъй като любовното отношение прави възможно такова нещо като пълното отдаване. При едно „чисто подаряване” двамата партньори всъщност трябва да забравят подаръка веднага, те не бива въобще да го възприемат като такъв, за да не попадне в цикъл на размяна. Парадоксалното е, че това се случва.

В това има нещо като чудо. Но бих казала, че този „чист подарък” е възможен само в определени фази. Ако любовните връзки приключат, често се стига до пресмятането какво е това, което не е направено за другия. Тогава се появява и подозрението, че всъщност даването на подаръци и споделянето никога не е означавало нещо толкова сериозно и безкористно, колкото е изглеждало.

Коледа е празник на децата. Защо всъщност?

Децата по някакъв начин се намират извън нормалния ред, с тях можем въображаемо да си представим една вълшебна икономика, в която даровете падат като дъжд от небето. Затова подаръците не идват обикновено от родителите, а от измислени митични същества. Подаръкът е безплатен, гратис, „gratia“, излъчваното небесно благоволение, което отново може да бъде намерено в детската стая. Коледа е един много еклектичен празник, в исторически план в него се съдържат предхристиянски остатъци от дивите сатурналии, които са се празнували между 17 и 25 декември и от така наречените нощи на злите духове. Тези нощи се свързвани в съзнанието на хората с вярата в духове и призраци. Съществува тезата, че в децата се откриват безсмъртните духове на предците и затова вместо на тях се правят подаръци на децата, за да се настроят тези духове милостиво.

Това не предполага един тих и спокоен семеен празник...

Истински семеен празник Коледа става едва след Реформацията. Фактът, че по този повод семейството се затваря спрямо външния свят и се съсредоточава върху себе си, е едно развитие от 18 и 19 век. Някога фигурата, носеща подаръци, е била Свети Николай. За да се прехвърли даването на подаръци към ново време, времето на Коледа, е имало необходимост от две нови фигури - вдъхновеното от протестантството дете Христос с къдрици и по-късно внесения от Америка Дядо Коледа, който, в противовес на строгия Свети Николай, излъчва добродушие. Разбира се, първоначалните форми на правенето на подаръци в зимните дни обаче въобще не бяха от частен характер. Това бяха по-скоро публични прояви на излишество.

Променя ли се даването на подаръци в консуматорското общество? Много хора съзнателно решават да не си разменят никакви подаръци.

Традиционно Коледа трябва да бъде едно обновяване на всекидневния живот. Затова по време на празниците не цари пестеливост, а разточително харчене, от което се отскубваме само по изключение. В едно консуматорско общество, което всекидневно залага на разточителство, Коледа всъщност вече не е подходящ ритуал. Никлас Луман нарече този празник едно „взаимно данъчно облагане в полза на търговията.”

Ако сега се разберем да не си даваме никакви подаръци, това ще е нещо като пакт за ненападение, защото взаимно се освобождаваме от това лишено от смисъл задължение. В същото време ще се създаде ново напрежение, защото не се знае дали другият човек наистина ще държи на това или все пак няма да извади изненадващо подарък от джоба си.

Превод: Господин Тонев; със съкращения от вестник „Тагесшпигел”

Снимки: de.lifestyle.yahoo.com; n-tv.de;